45. Основни видове правонарушения.

Анализът на ПРН от гледна точка на противообществения характер на деянията, с които се осъществяват те, ни показва, че една част от ПРН се осъществява от деяния, които въздействат отрицателно върху основите, върху условията за съществуване и обективно прогресивно развитие на обществото, т. е. на обществото като цяло. В този смисъл една част от ПРН се осъществява от деяния, противообщественият характер на които се проявява в тяхната обществена опасност. Това ни дава основание тази част от ПРН да класифицираме в отделен вид.
Приложеният в случая критерий е разликата в отрицателния обществен резултат от въздействието, което оказват върху обществените отношения деянията, с които се осъществяват едни или други ПРН.
По-нататъшният анализ на системата на ПРН от гледна точка на обществения резултат от въздействието върху обществените отношения на деянията, с които се осъществяват те, ни показва, че останалата част от ПРН се осъществява от деяния, отрицателното въздействие на които се ограничава преди всичко върху конкретното обществено отношение, спрямо което е насочено деянието, поради което тези деяния не засягат обществото като цяло.Имат само вреден за обществото характер. Това ни дава основание да квалифицираме тази втора част от ПРН също в отделен вид.Към първия вид се отнасят ПРН, които се осъществяват от деяния, противообщественият характер на които се проявява в обществената им опасност. Към втория вид се отнасят ПРН, които се осъществяват от деяния, противообщественият характер на които се проявява в обществената им вредност.
Останалите групи правонарушения, обединени по различни признаци, съществуват в рамките на единия или другия от разкритите два вида правонарушения.
Първият основен вид ПРН, които се осъществяват от деяния, имащи общественоопасен характер, са ПРН, които наказателноправната теория нарича престъпления. Тези правонарушения са предмет на изучаване от една специална отраслова правна наука, каквато е наказателноправната наука. Основно съдържание на наказателноправната наука е учението за престъплението.
Наказателноправните норми охраняват санкционо и нормите на др.отрасли на правото от деяния, които имат общественоопасен характер.Отрицателният общ.резултат от въздействието, което оказват деянията, с които се осъществява този вид ПРН, засягат обществото като цяло.Чрез въздействието си в/у конкретни общ.отношения ,деянията, с които се осъществява първия осн.вид ПРН влияят на развитието на обществото.Типични в това отношение са обществените отношения, свързани с живота и телесната неприкосновеност на членовете на обществото. На второ място, характерът на посегателството върху конкретните обществени отношения определя отрицателния обществен резултат от въздействието върху обществените отношения на деянията, с които се осъществява първият основен вид ПРН, т. е. да засяга обществото като цяло. В този случай не характерът на конкретното обществено отношение, а характерът на начина на посегателство върху конкретното обществено отношение определя същността на отрицателния обществен резултат като резултат, с който се посяга върху основите, върху условията на съществуване и обективно прогресивно развитие на обществото.На второ място, характерът на посегателството се определя от степента на засягане с деянието на конкретните обществени отношения. Поначало степента на посегателство е количествена разлика в отрицателния обществен резултат от въздействието на деянието върху обществените отношения. Но известно е, че количествените натрупвания водят до качествени промени. Степента на засягане на определено обществено отношение, т. е. количественият израз на отрицателния обществен резултат от въздействието върху него, може да е такава, че по този начин да се засягат обществените интереси.Неслучайно при определянето на престъплението нашият законодател посочва на първо място, че то е общественоопасно деяние, което по-нататък трябва да притежава и други признаци, а именно да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо. "Престъплението е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо" (чл. 9, ал. 1 НК). Наказателноправната теория е изяснила съдържанието на термините "застрашава" и "уврежда".1 Законодателят си служи с тези два термина, за да обхване както деянията, при които отрицателният обществен резултат от въздействието върху обществените отношения се постига чрез непосредствено увреждане, така и деянията, отрицателният обществен резултат от въздействието върху обществените отношения на които се постига по пътя на застрашаването или увреждане. Юридическите санкции, с които се обезпечава забранеността на деянията, с които се осъществяват тези ПРН, са най-тежките. При това тук наказанията се налагат винаги от съда, който е единственият компетентен орган да налага този вид санкция. Освен това при първия основен вид ПРН за едно престъпление може да се търси отговорност само веднъж по правилото поп bis in idem, докато при някои от ПРН от втория основен вид може санкцията да се повтаря, както е при т. нар. "изпълнителни глоби". ПРН, които се осъществяват с общественовредни деяния са тези деяния, с които не се застрашават и не се увреждат интересите на личността и нейните общности по такъв начин, че с това да се засягат условията за съществуване на обществото. Този вид ПРН влияе на общ.отношения, връзки и явления, които не заемат основно място в обществото. Към този вид се вкл.административните, дисциплинарните и гражданските ПРН. Виновността на деянията, с които се осъществяват ПРН, е техен необходим основен признак. Липсата на психическата страна на деянието е означава, че няма ПРН./непреодолима сила/. За административно нарушение не носят отговорност малолетните и непълнолетните от 14 до 16г. За престъпления отговорност носят непълнолетните от 14 до 18г. И в двата случая се изисква лицата да са разбирали значението на деянието и да се могли да ръководят постъпките си.
Забранеността с юридическа санкция на деянията, с които се осъществяват ПРН като друг техен осн.признак също се проявява по специфичен начин в ПРН. Най-съществените различия м/у наказ.санкционно последици предвидени за деянията, с които се осъществява престъпление и и другите се изразява в тяхната тежест. Единствено наказателноправните санкции могат да се изразят в лишаване от свобода или лишаване от живот на правонарушителя. Санкциите забраняващи гражданскоправните нарушения имат обезщетителен характер. Резултата трябва да бъде не толкова наказване на правонарушителя, а обезщетяване на претърпялото вреди лице. Единствено гражданскоправните санкции нямат наказателен характер. В тях са предвидени защитни мерки, при които изправният субект може сам да принуди другия субект да изпълни своите задължения.