45. Правен статус на министрите като членове на Министерския съвет и като специализирани изпълнителни органи. Правомощия, актове.

Еднолични специализирани органи на изпълнителната власт са министрите. Те осъществяват ръководство на съответния отрасъл или сфера на държавна дейност. Министрите и ръководителите на ведомствата ръководят съответните министерства/ ведомства въз основа на законите и актовете на МС.
Чл. 25 Закона за администрацията – министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Той е орган, който отговаря за провеждане на държавната политика в съответната област. Министерството е учреждение, юридическо лице на бюджетна издръжка, което подпомага министъра. Министърът се избира от НС. Той има властнически правомощия – чл. 108 министрите ръководят отделните министерства, освен ако НС реши друго.
В пределите нa своята компетентност министрите дават нареждания и отменят незаконосъобразни или неправилни актове и действия на ръководителите на подчинените им управленски структури. Министрите носят отговорност за сферата си. Те издават юридически актове и контролират изпълнението им, разпореждат се с бюджета на министерството.
Министрите носят политическа отговорност за дейност, състояние на съответните отрасли и сфери пред НС. Носят и дисциплинарна отговорност пред правителството. Може да им се търси и наказателна отговорност пред правителството.
Чл. 115 К – министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди – те имат подзаконов характер, те са административни актове; имат общодържавен характер, действат на територията на цялата страна, в определен отрасъл или област на държавната дейност; действието им се разпростира върху подчинените им органи; по принцип нямат обратна сила освен ако няма изрична разпоредба.

>> Правилници – нормативни актове, които се издават за прилагане на закон/акт с по-висша юридическа сила. Те се издават и за да уреждат статуса на органи и учреждения в министерствата, т.е. те са устройствени актове;
>> Наредби – нормативни актове, които конкретизират отделни норми/части от актове с по-висша юридическа сила;
>> Заповеди – ненормативни актове, които уреждат конкретни или индивидуални обществени отношения;
>> Инструкции – с тях министрите дават указания за прилагането на нормативни актове, които са издали. Задължителни са и влизат в сила от деня на издаването им.

Чл. 116 К – Държавните служители са изпълнители на волята на интересите на народа. При изпълнението на дейността си, те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.