44. Субективна страна на правонарушението. Вина. Форми на вина.

При разглеждане на правонарушението като деяние на човека се вижда, че всяко деяние има освен физическа и психическа страна. Психическата страна обхваща следните елементи – мотиви, цели и решения. Освен това при разкриване на противообществения характер на деянието, с което се осъществява правонарушението, се вижда че част от деянията на човека с обществено значение имат положителен характер, а др.част – отрицателен. На тази обективна основа в психическата страна на деянията с отрицателен общ.характер се формира и специфичното психическо отношение на извършителя към своето противообществено деяние и неговите отрицателни общ.последици. Психическото отношение на извършителя към характера на деянието и неговите последици при противообществените деяния не се намират в другите елементи на психическата им страна, т.е. в мотивите, целта и решението, а се обособяват в самостоятелен елемент от психич.страна на тези деяния.
Именно този елемент от психическата страна на деянието с отриц.общ.характер, в който се съдържа психическото отношение на извършителя към противообществения характер на деянието му и неговите отрицателни обществени последици, се нарича вина. Тя е елемент единствено на псих. страна на деянието с отрицателен обществен характер. В структурата на вината се наблюдават две страни – интелектуална и волева. Интелектуалната страна се изразява в съзнаването или несъзнаването, съчетано с възможността и необходимостта от съзнаване от страна на извършителя на свойството и значението на деянието си и неговите отрицателни общ.последици. Волевата страна се изразява в характера на отношението на извършителя на деянието към неговите последици. Това отношение може да има различен характер. Извършителят на деянието може да иска или допуска неговите противообществени последици, но може и да не ги е предвиждал, но е бил длъжен . Липсата на една от двете страни на вината – интелектуалната или волевата означава липса на вина като цяло.Същността на вината се изразява в това, че тя е психическо отношение на извършителя на деянието, с което се осъществява ПРН-то, към противообществения характер на деянието и неговите отрицателни общ.последици. В съдържанието на вината се включват интелектуалната и волевата и страна, всяка със своето специфично съдържание. Форми на вина: 1. умисъл, който бива: + пряк и +евентуален 2.непредпазливост,която бива- + небрежност и +самонадеяност. Вината се проявява във формата на пряк умисъл(dolus directus) тогава, когато извършителят е осъзнал противообществения характер на деянието си, предвиждал е неговите отриц.общ.последици и е искал настъпването на тези последици. Формата евентуален /косвен/ умисъл (dolus eventualis) вината приема тогава, когото извършителят на деянието е съзнал противообществения характер на деянието си, предвиждал е неговите отриц.общ.последици и без да ги е желал, в съзнанието си е допускал настъпването на тези последици. Небрежността – при нея извършителят не е предвиждал настъпването на отр.общ.последици от него, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Самонадеяност – вината се проявява тогава, когато извършителят е предвиждал настъпването на отрицателните общ.последици от него, но е мислил да ги предотврати или се е надявал, че те няма да настъпят. Вината като елемент от психич.страна на деянието, с което се осъществяват ПРН, се проявява като необходим техен основен признак, при което за да бъде отличен последния от вината като елемент, той може да бъде наречен виновност на деянията, с които се осъществяват ПРН. Този признак се явява субективен признак на деянията, с които се осъществяват правонарушенията.