44. Отговорност на Министерския съвет пред Народното събрание – характеристика. Институтите „вот на доверие” и „вот на недоверие”.

Правителствената отговорност е съществен белег на парламентарната система за управление. Правителството има своята автономност, но поради характера на дейността си се намира в корелативна връзка с парламента.
МС като колективен орган носи солидарна отговорност пред НС за провежданата политика, която се изразява в политическо недоверие на НС към него, в резултат на която се прекратяват пълномощията му (чл. 89, ал. 1, чл. 112, ал.2 от К).

Правителствената отговорност се реализира в три разновидности.
>> Колективна и солидарна отговорност на правителството за цялата дейност
>> Отговорност на министър-председателя пред НС по чл. 108, ал. 2 за цялата политика
>> Политическа отговорност на отделен министър за незадоволителната му дейност по ръководството на министерството

При прекратяване на пълномощията на МС поради подаване на оставка процедурата по чл. 99 започва отначало, без мандатът на парламентарната група, чието правителство е подало оставка да премине върху друга парламентарна група. Мандатът отново се дава на същата парламентарна група да предложи нов кандидат за министър-председател и нов МС. Само ако тази парламентарна група се откаже или не е в състояние да състави ново правителство, мандатът преминава върху друга парламентарна група.

Министрите носят отговорност и пред правителството. Те са отговорни и за вреди, причинени на граждани от техните незаконни действия и актове, но тази отговорност не е пряка, а се трансформира като отговорност на държавата (чл. 7 от К). Министър, който не е съгласен с водената от премиера и правителството политика, е морално задължен да си подаде оставката. Членовете на МС не се ползват с имунитет. Доказано противоправно деяние на министър по служба е основание да му бъде потърсена и политическа отговорност. Ако деянието е престъпление от общ характер, министърът е подсъден по общия ред за този вид престъпления.

ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ
Гласува се от парламента по предложение на народните представители. Те могат да поискат да се гласува „вот на недоверие” за цялостна политика на правителството или по конкретен повод. Вотът на недоверие се иска от опозицията, с цел да бъде бламирано правителството. За да се осигури обаче стабилност на правителството и да не е застрашено съществуването му от случайно създали се обстоятелства в парламента, Конституцията не допуска инцидентен блам. Ако възникне ситуация, при която МС не получи подкрепата на свое предложение или законопроект, това не е равнозначно на инцидентен вот на недоверие и не следва прекратяване на пълномощията на правителството. Изисква се предложението за гласуване на недоверие да е направено от 1/5 от народните представители, което е гаранция срещу злоупотребата от страна на незначителни групи депутати; необходимо е абсолютно мнозинство от гласовете. Ако предложението се отхвърли, през следващите 6 месеца не се допуска отново искане за гласуване на недоверие на същото основание.

ВОТ НА ДОВЕРИЕ
Иска се от МС за цялостната политика на правителството, по неговата програма или по конкретен повод. При негативен резултат министър-председателят е длъжен да подаде оставката на правителството и да се прекратят пълномощията му. Искането на вот на доверие е действие, чрез което правителството се стреми да затвърди разколебаното доверие на НС и да въздейства за сплотяване на мнозинството, което го подкрепя.