41. Чуждестранни инвестиции.Същност.Чуждестранно лице.Икономически облекчения.Приоритетни инвестиционни проекти.Санкции.

1. Класификация на чуждестранните инвестиции. Интер-национализацията на икономическата дейност има два съществени признака:-презграничнатърговия; - чуждестранни инвестиции. Чуждестранните инвестиции се извършват в различни форми. Според най-разпространената класификация те се разграничават на преки и на портфейлни инвестиции. Последните се осъществяват чрез капиталовия пззар.Интересът при тях е съсредоточен върху получаването на дивидент. Преките инвестиции, напротив, са предприемаческа дейност.
Инвестициите от двата вида са дългосрочни капиталовложения.Те се различават помежду си по два признака. Единият има субективен характер. Такъв признак е намерението на инвеститора. Другият признак носи обективен характер. Той се състои във възможността на инвеститора да влияе върху деловите операции на ползвателя на инвестицията. В някои национални законодателства се съдържат легални дефиниции за преките инвестиции.
Много е труднода се прокара точно разграничение между двата вида инвестиции. Размерът на дружествения дял в търговско дружество, който е резултат на инвестиция, може да даде някои насоки в това отношение.
2.Значение на преките чуждестранни инвестиции. Съществуват различни мотиви за преки чуждестранни инвестиции. Възможно е те да включват:-разнообразяване на разположенията на производството;-избягване на рисковете от промените на валутните курсове; -отваряне на пазари за износ; или; -заобикаляне на местни вносни ограничения от чуждестранно производство. Съществува несъмнена тенденция чрез международно кръстосано притежаване на дялове да се предизвиква все по-тясно обвързване на световната икономика.
Развитието на преките чуждестранни инвестиции е винаги свързано с необходимостта от правна закрила на инвеститорите. Налице обаче е противоречие между различните интереси на индустриално развитите държави, от една страна, и на развиващите се страни, от друга. Това е една от главните причини, поради които изводите относно закрилата на преките чуждестранни инвестиции са едни от най-оспорваните в международното търговско право. Изобщо съществува тенденция да се установи чрез международни договори международноправна уредба за способите и за закрилата на чуждестранните инвестиции.
-НАЦИОНАЛНА УРЕДБА
Като правило инвестицията е предмет на закони в държавата, в която е осъществена. Общите закони уреждат по-подробно дейността на собствените граждани, отколкото тази на чужденците.Общият правен ред установява пределите за свободата на инвеститорите за действие.
Наред с тези общи разпоредби законодателството на повечето държави съдържа специфични разпоредби относно чуждестранните инвестиции. Те могат да предвиждат изключения от общите правила. Възможно е тези изключения да са в полза или във вреда на чуждестранния инвеститор. Те служат да насърчат или да възспрат частните инвестиции. От друга страна, тя може да създаде изисквания относно разрешения за чужденците или напълно да блокира нежеланите инвестиции. Установяването на горни предели относно дяловете на чуждестранните инвеститори в капитала на местни търговски дружества е общо средство за контролиране и за сдържане на чуждестранни инвестиции. Такива специални инвестиционни закони са прокарани главно от развиващи се държави.
В Република България е в действие цялостен Закон за насърчаване на инвестициите.В него са предвидени данъчни и други облекчения, за да се насърчат инвестициите. Не е установен максимален предел за дяловете на чуждестранните инвеститори в капитала на български търговски дружества.
-Разпоредби относно инвестиции на местни лица в чужбина. Националното законодателство може да урежда не само местните инвестиции от чужденци, но и инвестициите, направени в чужбина от граждани на държавата, чието е това законодателство. Националните разпоредби на собствената държава за насърчаване или за сдържане на инвестиции в чужбина също така включват застрахователни системи. Те са обикновено държавни или контролирани от държавата институции, които дават гаранции. Един междуведомствен комитет, чиито членове са представители на различни федерални министерства и други ведомства, взема решения за предоставяне на гаранции.
-Закрилата на собственост според закон за чужденците
и правото на дипломатическа защита. Закрилата на частните чужди инвестиции обаче не зависи само от националното право на държавата, в която се инвестира, и на държавата, от която се инвестира.В течение на годините се е развила международноправна закрила.По-специално през XIX век се установява известен стандарт в еднородна през онова време общност на държави, който почива върху принципите
на правото относно чужденците. Според този стандарт никоя държава не е длъжна да разрешава чуждестранни инвестиции. Но ако стори това, държавата прилага принципа за еднакво третиране със собствените граждани, т.е. предоставя националния режим. Чуждестранният ;швеститор не бива да бъде третиран по-зле, отколкото местният инвеститор. Освен това един минимален международен стандарт намира приложение за първия. Ако държавата не предоставя на собствените си граждани никаква закрила на собствеността им изобщо или предоставя такава само в твърде ограничен размер, закрилата на чуждестранната собственост трябва да се съобрази с този минимален международен стандарт, а не с националните норми.Принципът на националния суверенитет означава, че отчуждаването е и е допустимо. Отчуждаването представлява индивидуално изземане на вещи от държавата. То се отличава от национализацията, която е неиндивидуално обобществяване на цели производствени отрасли.
Но отчуждаването се разглежда като правомерно, ако е извършено в обществен интерес и срещу обезщетение.
Посоченият минимален стандарт е форма на обичайно международно право, присъщо само на индустриално развитите държави.