3. Действие на финансовите правни норми по време, място и по отношение на лицата. Правен режим на свободните безмитни зони.

1. Действие по време - три основни пункта:
♦ влизане в сила на правната норма - според чл. 5 от Конституцията “нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, ако не е посочен друг срок". Във финансовото право, обаче този принцип е no-скоро изключение, в смисъл, че често в правната норма се сочи друг, отлагатлен срок. Възможни за пет варианта, като два са основни:
1) от 1 януари следващата година, за да може действието на финансово-правната норма да съвпадне с бюджетната година (особено по отношение на правни норми, регулиращи отношенията по разходване на бюджетните средства);
2) от първо число на някои месец - голяма част от финансово-правните отношения се пораждат, развиват и погасяват в рамките на един месец;
3) други срокове, ако нормите не предвиждат приходи и разходи (например, ако финансово-правните норми са устройствени);
4) може да влизат в сила незабавно - тези финансово-правни норми не засягат права и интереси (напр. финансовите амнистии);
5) различни финансово-правни норми от един закон може да влизат в сила по различно време.
♦ Обратно действие на финансово-правна норма. В много случаи законът заварва "висящи" правоотношения (възникнали, но неразрешени). Ако в преходните и заключителните разпоредби на новия нормативен акт не е казано нищо, важи принципа материално-правните норми действат за в бъдеще.
Може изрично в преходните и заключителните разпоредби, да е придадено обратно действие: има две хипотези:
а) финансово-правни норми, които установяват задължения не трябва да имат обратно действие;
б) доколкото не се накърняват правата и интересите на лицата, а се създават финансови права и задължения за тях, обратното действие е допустимо само за облагодетелстващи правни норми.
Изводът е, че обратното действие е оправдано само при положение, че новата материално-правна норма не утежнява положението на адресата.
При процесуалните правни норми, по презумпция новата процесуално-правна норма е по-съвършена, затова те имат обратно действие и всички висящи правни отношения трябва да се уредят по новия процесуален ред. Ако в новия акт не е казано изрично, ще се прилага новата процедура, ако тя е по-сложна, коренно различна от сегашната, законът изрично предвижда, че висящите правни отношения се уреждат по стария ред. От друга страна тук също важи принципът за приложение на по-благоприятния закон. Ако до налагане на санкцията в сила влезе ново законодателство, прилага се по-благоприятната за лицето, тъй като принципът е изваден от наказателното право. Той е приложим само, когато става дума за санкции и не се отнася до правата и задълженията. Тогава се прилага старият принцип, че се прилага нормата, била в сила при възникване на правното отношение.
♦ Отмяна на финансово-правна норма - нормативният акт се отменя, изменя и допълва с изрична разпоредба, понякога се използва принципа на "мълчаливата отмяна" (с нов закон и др.).

2. Действие на финансово-правните норми по отношение на лицата.
Всяка финансово-правна норма има кръг от адресати. Финансово-правните норми нямат универсално действие по отношение на лицата и не действат спрямо всички възможни правни субекти. Възприема се диференциран подход, в определени случаи се предвижда нормата да действа спрямо лица, които имат някакво специално качество (напр. отчетник). Валутният закон в допълнителните си разпоредби дава определение на понятието за “местни лица” и за “чуждестранни лица”, като тези понятия не съвпадат с "български и чуждестранни граждани", а са дефинирани с оглед на действащия "валутен режим” (режимът, на който се подчиняват сделките между местни лица или местни и чуждестранни лица, когато предметът на сделките са валутни ценности).

3. Действие на финансово-правните норми по място.
По принцип финансово-правните норми действат на територията на страната, на която са създадени. Има случаи, когато:
♦ отделни правни норми не се прилагат на определена част от територията на страната (1). Това е непознато за други правни отрасли.
♦ на територията на свободните безмитни зони (2) където, определени митнически и данъчни правни норми не се прилагат.
♦ на определени части от територията на страната се прилагат различни финансово-правни норми (3).
В тази връзка съществуват два правни института - двойно данъчно облагане и свободни икономически зони.

4. Двойното данъчно облагане - отделни държави по силата на суверенитета си могат да определят пространствено действие на данъчно-правните си норми, което да не се ограничава на територията на държавата. От международна гледна точка няма забрана да се обхващат действия и факти, осъществени в чужбина, като предпоставка за възникване на данъчно задължение. Съвременните данъчни системи свързват възникването и данъчното задължение с два основни принципа:
1) облагане на световния доход на лицата;
2) облагане при източника (териториален принцип).
Първият принцип е известен и като универсален, защото лицето се облага за всички доходи, които е придобило, без значение, на чия територия са придобити. При втория принцип се облагат само тези доходи, които имат източник на територията на страната. Когато във взаимодействието между две държави (А и Б), А използва 1), а Б – 2), или и двете прилагат 2), или когато и двете прилагат 1), има двойно данъчно облагане.
Понятието “двойно данъчно облагане" има два аспекта - юридически и икономически.
Юридическият аспект се изразява в това, че когато за един и същ субект на облагане възниква аналогично данъчно задължение във връзка с един и същ обект на облагане за един и същи период на облагане в различни държави.
Икономическият аспект се състои в това, че общият размер на данъка, платен в двете държави превишава по-високия му размер за една от двете държави. Прилагането на чужди данъчни норми в Република България е недопустимо.
Има и вътрешно двойно данъчно облагане - когато един и същ доход или имущество е в практическия състав на различни данъчни задължения. Двойното данъчно облагане може да бъде избегнато чрез развитие на вътрешното законодателство, както и чрез международни договори или чрез т.нар. “данъчен кредит” (прилага се, когато няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане). Действащият принцип в Република България е универсалният - сумират се всички доходи и се определя глобален данък, от него се вади платеният в чужбина данък и се плаща разликата, но се приспада само данъка до размера му в собствената страна.

5. Правен режим на свободните безмитни зони.
Открити пристанища, свободни градове и т.н. на дадени части от територията на страната, по силата на вътрешното законодателство някои финансово-правни норми не се прилагат (данъчни, митнически и валутни).
Финансов режим на безмитните зони - когато на територията им работят чуждестранни или смесени дружества и реализират печалба, данъкът не е между 20 и 40 %, а 5-10%. Когато в тях се влагат стоки за суровини, за производство и търговия и производствени стоки се изнасят на световния пазар, вносни и износни мита не се плащат. Ако в страната се прилага определен валутен режим, той не важи в тези зони. Причините са следните:
♦ от гледна точка на инвеститора: спестява се част или целия данък, не се плаща вносно мито, трудът е евтин, чуждестранните инвеститори завладяват пазари;
♦ от гледна точка на държавата, в която е зоната: привличане на инвестиции, израждане на инфраструктура, навлизане на технологии, носят конвертируема валута и създават работни места.
Изводът е, че безмитните зони са нова форма на международен търговски обмен, те обхващат голяма част от световната търговия. В България тази дейност се регулира от Указ № 2242 за свободните зони и Правилника за неговото приложение. В Русе и Видин са създадени първите, а по-късно и в Бургас, Пловдив, Свиленград, София и др. Всяка зона е юридическо лице и има собствен вътрешен правилник.