10. Система на ООН за правата на човека. Универсални инструменти за защита правата на човека

С утвърждаването на позицията, че основните права на индивида и тяхната защита са въпрос не само на вътрешното, но и на международното право, започва нов етап в развитието ни. Идеята започва да се институционализира, създават се международни организации, чиято основна цел е поощряването и контрол върху спазването на закрепените в юридически задължителни актове основни ПЧ. Създават се организации, общества, комитети, в рамките на които се разработват и приемат основни конвенции. Първите международни мерки за защита на ПЧ са свързани с премахване на робството, с хуманитарното право и др., но истинския разцвет идва със създаването на ООН в 1945г. в Сан Франциско, САЩ. Тя се явява реакция на международната общност на последиците предизвикани от Втората световна война и е израз на стремеж да се предприемат адекватни мерки за повишаване общата сигурност и спазване на ПЧ в света. В устава на организацията изрично е посочено, че спазването и поощряването на ПЧ е важна цел за организацията и това превръща устава не само в документ с организационно- устройствен характер, но и в документ с фундаментално значение за ПЧ. През 1946г. се създава комисия по ПЧ на ООН, която и до днес е основен орган на организацията в тази материя. Във времето са били създадени различни подкомисии по отделни направления – права на малцинствата, която и до днес формира политиката на тази организация в областта на ПЧ. Веднага след създаването си Комисията по ПЧ започва подготовката на харта по ПЧ. Най-напред е разработена и приета всеобща декларация по ПЧ – на 10 декември 1948г. Декларацията няма за цел да обвърже държавите с юридически задължения, а по-скоро да определи целите, за чието постигане те трябва да работят заедно. Особеното значение на декларацията е, че тя е прогласена като общ стандарт, който да бъде постигнат от всички нации и народи. Юридическият статус на тази декларация е една обикновена резолюция без юридическа сила, но с огромно нравствено значение. В декларацията са закрепени цялата палитра основни фундаментални права и свободи, както и някои задължителни клаузи за подобен вид актове по това време, които наричаме зората на ПЧ в съвременен смисъл. В този смисъл тя съдържа:
- недискриминационна клауза, забрана на робството и крепостничеството и търговията с роби, забрана на изтезания, жестоко и нечовешко унизително отнасяне.
- право на признаване на правосубектността на индивида
- клауза за равенство пред закона
- право на защита
- забрана на произволните арести
- право на справедлив съдебен процес
- презумпция за невинност
- неприкосновеност на личния живот
- право на свободно придвижване
- право на гражданство
- право на собственост
- свобода на мисълта, съвестта и религията
- право да се търси, получава и разпространява информация
- свобода на мирни събирания и сдружаване
- право на труд
- право на социална сигурност
- право на образование
- право на достойно жизнено равнище – право на социален и международен ред, при който правата и свободите да могат да бъдат осъществени
Но освен правата, тя включва и задължения или т.нар. ограничителна клауза: при упражняване на своите права човек може да бъде подчинен на ограничения, установени със закон, с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие на едно демократично общество. Тъй като липсата на юридическа сила на Декларацията се оказала проблем, почти веднага след нейното разработване се преминава към подготовка на юридически задължителни документи. След продължителни дебати през 1966г. са приети два основни фундаментални документа: Международен пакт за граждански и политически права (МПГПП) и Международен пакт за социална, икономическа и културна дейност (МПСИКД), както и Първи факултативен протокол към МПГПП и Втори факултативен протокол към МПГПП. Акцентът върху тази група права се доразвива, обогатява, издига на по-високо ниво съдържащото се в Декларацията за ПЧ. Например ръст бележи регламентацията на т.нар. съдебни права, свързани с правото на защита и т.н. Има специална разпоредба за защита на малцинствата, защита на неприкосновеността на частния живот. На по-висока юридическа степен е регламентацията за изпълнението на Пакта на задължението, което държавите поемат. С него се създава комитетът по ПЧ, който е отделен орган само по пакта и има контролни функции (юридически). Допълнително към пакта е приет Протокол за индивидуалните жалби и по-късно втори допълнителен протокол за премахване на смъртното наказание.
Акцент в групата права на МПСИКД е, че присъединявайки се към него държавите поемат ангажимент за постепенно осъществяване на задълженията по него, т.е. и макар да има предвиден контролен механизам за спазване на правата, провъзгласени в пакта, то държавата не може да бъде осъдена за неспазване.
Други инструменти в ООН:
- Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация
- Конвенция за правата на детето
- Конвенция за статута на бежанците
- Конвенция против изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание
Системата на ООН има още организации:
1. UNICEF – агенция за защита на децата
2. UNESKO – организация за образованието и културата
3. Върховен комисариат на ООН за защита на бежанците
4. Международна организация за защита ПЧ