3. Философия на правото и другите юридически науки

>> Философия на правото и общата философия:

Философията е първата социална наука. В древна Гърция всички учени, от Хипократ до Питагор и Архимед, са били наричани философи. Постепенно от нея се диференцират отделните социални науки.

За самата философия остава да се занимава с разглеждане на най-общите въпроси на битието. Самата философия се дели на следните основни дялове: онтология (учение за битието), гносеология (учение за познанието), социална философия (учение за обществото), праксеология (учение за дейността) и аксиология (учение за ценностите).

Всяка наука разглежда характеристики на изучаваното от нея явление, които могат да бъдат осмислени само на база на философията. Така на пресечната точка на отделните науки и философията се формира необходимостта от разглеждане на някои от характеристиките на изучаваното явление от философска гледна точка. Така се формират философски теории на нефилософското знание. Така понастоящем се говори за философия на политиката, философска антропология, философия на религията, философия на физиката и пр. Сред тези “философии” се намира и философията на правото.

Тя е към този дял на философията, който се нарича социална философия. Според някои автори могат да се говори не просто и общо за философия на правото, а и за философия на отделните правни отрасли или правни дялове, като философия на публичното право, философия на частното право, философия на наказателното право и пр.

Социалната философия има за свой обект жизненият свят на човека, а за свой предмет – най-общите принципи за неговото съществуване и познание: единството на материалното и духовното, обективното и субективното, биологичното и социалното, колективното и индивидуалното, общочовешкото и личното, индивидуалното и надиндивидуалното и пр.

ФП заема особено място в системата на обществените науки. От гл. т. на методология тя е клон на общата философия. От друга страна, тъй като тя дава познание, макар и философско, единствено за правото, то по обект на изследване тя принадлежи на правните науки. Всичко това означава, че философията е двуединна наука.

Тя по предмет, т. е. по специфично съотношение между обект и подход, има двойствен характер. Това очертава ФП като наука за критериите на правото. Оценъчният характер на явленията, които се отразяват в правото и превръщат в критерии за правото. На тази основа ФП извежда първичните принципи на правото, т.е. тези принципи, които се определят от неправни явления. Ето защо ФП е наука за основанията на правото. В този смисъл тя е наука за легитимността на правото.

Съпоставена с философията на отделните правни отрасли, ФП има общ характер и следва да носи наименованието обща ФП. Развитието на общата ФП ще увеличава възможностите за развитието на отрасловите правни философии. От друга страна, колкото повече се разработват проблемите на отрасловите правни философии, толкова повече ще се улеснява общата ФП в обобщенията, които трябва да осъществява на тази основа.

Развитието на ФП като наука в широк смисъл обхваща и философиите на отделните отрасли. Действителното място, което тя заема в системата от познания за правото и в правоприлагането е един от показателите за насоките на развитие на отношенията между правната наука, правото и обществото. Понеже е наука за критериите на правото, отношенията към нея е един от показателите за състоянието на правната наука като цяло.

>> ФП и останалите юридически науки:

Колкото повече напредва процеса на формиране на ФП като единна наука, толкова по-благоприятни ще са условията за формиране и на едно философско учение за качествата на правото. То все повече се установява като част от единната обща ФП. Това учение е част от философското учение за отношението между правото и държавата, което поради особеното в съдържанието си се отнася съответен аспект едновременно и към предмета на философията на държавата.

Основните въпроси на ФП придобиват своята актуалност, главно като проблеми на метаюридическите качества на правото. Смесването на предмета, а оттам и на съдържанието на ФП с тези на ОТП се отразява и върху предмета и съдържанието и на философското учение за правото при правовата държава. Въпреки непрекъснатото усъвършенстване на тенденцията на разграничаване на проблемите на ФП от тези на ОТП, съществуват и противоположни възгледи. Те съставят цялото историческо развитие на ФП и на ОТП.

Разкриването на всички метаюридически качества на правото допринася за разграничаването на проблематиката на правната философия от тази на ОТП. В същност, няма място за противопоставяне между двете науки. Философското и общотеоретичното познание за правото не само, че не си противостоят, а напротив взаимно се допълват и така формират цялостно научно познание за същността на правото. При това философското познание за правото има методологично значение спрямо общотеоретичното познание за него. Двете науки съществуват поотделно, поради самостоятелния си предмет, а не само на основата на субективните преценки.

>> ФП и обща теория на правото (ОТП):

Според много автори, сред които и Хегел, разликата между ФП и юриспруденцията се състои в това, че юриспруденцията (ОТП) се занимава с изучаване на позитивното право (законодателството), а ФП разглежда същността на правната реалност и формите на нейното съществуване (правоотношения, правосъзнание, правна дейност и пр.).

Така ФП и юриспруденцията (ОТП) имат общ обект (правото), но различни предмети на изследване. Предмет на ФП се явява изследването на взаимодействието между всекидневния и системния свят на човека, а юриспруденцията изследва взаимодействието между правото и държавата, правото и обществото. ОТП се явява непосредствена методология, а ФП – обща методология, които позволяват изследването на правната реалност на ниво нейна същност.