3. Субекти на търговското право. Търговец. Видове търговци.

Субектите на търговското право са търговците.
Търговецът е физическо или юридическо лице, което извършва търговски сделки, изброени в чл.1 от Търговския закон.

1. Обща характеристика на търговците
Понятието търговец има основно значение за Търговското право. По смисъла на Търговския закон търговец е, не само този, който купува стоки с цел да ги препродаде на други лица, за да реализира печалба, а всяко физическо /ФЛ/ или юридическо /ЮЛ/, което отговаря на изискванията, установени от ТЗ. Търговци са търговски дружества /ТД/, кооперации, банкови, застрахователни дружества и др. Специалното търговско законодателство може да вложи в понятието търговец неговото тясно /икономическо/ значение, а не неговото широко значение.
Търговците са субекти на Гражданското право - ФЛ и ЮЛ, като към тяхната гражданска правоспособност и дееспособност се прибавя търговска. По правило търговската правоспособност и дееспособност е обща /универсална/. Тези правни качества могат да бъдат ограничени на основание специални законови разпоредби / напр. за банките, холдинговите дружества, фондовите борси и др./

Нашето търговско право разграничава три вида търговци:
- според характера на сключените сделки. Това са търговци по чл.1, ал.1 ТЗ;
- според организационната им форма / съдебна регистрация, по дефиниция/. Това са търговци по чл.1, ал.2 ТЗ;
- според устройството и обема на извършената дейност. Това са търговци по чл.1, ал.3 ТЗ.

2. Търговци по чл.1, ал.1 от ТЗ.
Те могат да бъдат ФЛ или ЮЛ .Физическите лица придобиват това качество, ако отговарят на няколко изисквания:

А/ Имат гражданска дееспособност. 
Това са тези ФЛ, които са навършили 18 години и не са поставени под запрещение. Чуждестранните ФЛ трябва да имат разрешение за постоянно пребиваване в страната.

Б/ Сключват търговски сделки
Търговските дейности и сделки са изброени в чл.1, ал.1, т.1-15 ТЗ. Това са тъй наречените абсолютни търговски сделки. В ТЗ отпадна дуалистичния критерий за определяне на това качество на ФЛ - извършване на търговски дейности и сключване на търговски сделки. Това е така, защото търговската дейност има допълнително /спомагателно/ значение спрямо търговските сделки. Търговската дейност е по-широка категория и включва в съдържанието си търговските сделки. Освен това към тях се отнасят и други правни действия / юридически постъпки/, както и определение фактически действия.

В теорията единодушно се приема, че изброяването на чл.1, ал.1 ТЗ на търговските сделки не е изчерпателно. То е по-скоро примерно, с оглед възможността за придобиване на това качество от ФЛ и на други основания /напр. чл.1, ал.3 ТЗ/, от друга страна изброяването в чл.1, ал.1 ТЗ не е изчерпателно и защото не обхваща всички търговски сделки, а само основна част от тях.
Трябва да се направи разграничаване не само между понятията търговски сделки и търговска дейност, но и между търговска и стопанска дейност. Действащото законодателство не дава обща дефиниция на стопанската дейност, въпреки че широко използва този термин. За стопанска дейност се споменава в ЗЗК, в данъчните закони, в ЗЮЛНЦ и др., където същата е характеризирана по различен начин.
Когато законодателят не определя изрично стопанската дейност, тя следва да се квалифицира по тълкувателен път. Необходим признак на стопанска дейност е осъществяването й между равно поставени субекти, което я различава от административната дейност.

При определяне на стопанската дейност може да се поддържа становище, че такава е дейността:
- при която се произвеждат и предоставят стоки, работи или услуги срещу заплащане или друг еквивалент;
- която се извършва с цел получаване на печалба;
- при която обективно приходите могат да покрият разходите.

Възприемането на всеки един от посочените подходи може да обоснове до някъде същността на стопанската дейност, без да изчерпи непълно нейното съдържание. Най-удачно се явява третото разрешение, при което се прилага индивидуален подход към различните видове дейност, като се използват обективни, а не субективни критерии при преценката относно възможността за покриване на разходите от приходите. Тази преценка е чисто практическа и трябва да се прави за всеки отделен случай.

В/ Сключване на търговски сделки от свое име и обикновено за своя сметка.
Сключването на търговски сделки от свое име е изискване, което не е предвидено изрично в ТЗ, но е общоприето. По тази причина прокурист и обикновения търговския пълномощник не са търговци, тъй като действат от чуждо име. Следователно за придобиване на това качество не е необходимо дейностите по чл.1, ал.1 ТЗ да се извършват лично, не е задължително търговеца да действа за своя сметка /на собствен риск/. Затова комисионерът и спедиторът са търговци, въпреки че действат за чужда сметка, т.е. правят това от свое име. Но те осъществяват дейността си на основание на комисионен или спедиционен договор, който са сключили за своя сметка.

Г/ Извършване на търговска дейност /търговски сделки/ по занятие.
По занятие означава търговската дейност да се осъществява системно /постоянно/, като поминъчна дейност, която може да бъде пряк източник на печалба / доходи /. Дейностите и сделките трябва да се извършват реално /ефективно/, а не само лицето да има намерение за извършването им. Без значение е обаче ефективното получаване на печалба, нейния размер, нито броя на сключените сделки. Дейността може да се извършва сезонно, само в неработно време или в почивните дни.

Гражданската дееспособност и извършването на търговска дейност /търговски сделки/ от свое име и по занятие са материалните условия /предпоставки/ за придобиване на това качество от ФЛ. Тези условия трябва да са дадени кумулативно. ФЛ придобива това качество и когато не е вписано в търговския регистър, като едноличен търговец /ЕТ/. С регистрирането на едноличния търговец не се създава нов правен статут, а се разширява правоспособността и дееспособността на ФЛ. Обикновено на практика лицата първо се регистрират като ЕТ и след това започват извършването на дейност /сделки/ по чл.1, ал.1 ТЗ. Съдебната регистрация е формална предпоставка за придобиване на това качество. Вписването в търговския регистър обаче създава презумпция за това качество.

Когато ФЛ отговаря на материалните условия за придобиване на това качество, то трябва в 7 дневен срок да поиска вписване в търговския регистър като ЕТ. При неизпълнението на това публично /административно правно/ задължение на лицето могат да бъдат наложени от съда глоби от 100 до 500 лв. /чл.284 ТЗ/.
Определени ФЛ са освободени от търговско качество, въпреки че отговарят на материалните условия за неговото придобиване. Това са лица, които извършват някои от посочените в чл.2 ТЗ дейности:
- занимаващи се със селскостопанска дейност, без значение вида на тази дейност и предназначението на продукцията от нея;
- занаятчии, т.е. лица които извършват дейността си с личен труд или използват труда на членове на семейството;
- лица, които извършват услуги с личен труд;
- лица, които упражняват свободна професия. ТЗ не посочва кои дейности се включват към свободните професии, но такива са: адвокати, нотариуси, архитекти, дейци на културата и др. лица, които осъществяват за своя сметка професионална дейност.
- лица, които извършват хотелиерски услуги, чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Вторият вид търговци по чл.1, ал. 1 ТЗ са ЮЛ /без ТД и кооперации/, които отговарят на същите условия като ФЛ - от свое име, за своя сметка /риск/ и по занятие извършват някои от дейностите и сключват някои от сделките, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ. В тази група влизат:
- държавни и общински предприятия или фирми, които още не са преобразувани в ЕТД /ЕООД или ЕАД/.
- ЮЛ с нестопанска цел /сдружения и фондации/, регистрирани по ЗЮЛНЦ. Те могат да извършват стопанска дейност при условя, посочени в специален закон.
- Държавни учреждения, които пряко и по занятие извършват дейност /сделки/ по чл.1, ал.1 ТЗ.
- Общините, които пряко или чрез не персонифицирани предприятия извършват стопанска дейности.

Правният статут на общинските предприятия е уреден в чл.51-55 ЗОС. Общинското предприятие е специализирано звено за извършване на услуги за задоволяване потребностите на населението и за осигуряване изпълнението на обществените дейности /благоустрояване,комунална дейност, транспорт и др/. Общинското предприятие работи на извънбюджетна сметка и по правилник, приет от Общинския съвет. Следователно то не е ЮЛ и търговец, а това качество има общината.

3. Търговци по чл.1, ал.2 ТЗ.
Това са точно определени ЮЛ - всяко търговско дружество /СД, КД, ООД, АД , КДА/ и всички кооперации /без ЖСК/. ЖСК са субекти на Гражданското право. Търговските дружества и кооперации са търговци според своята организационна форма /според съдебната си регистрация, по дефиниция/.
Извършването от вписаното ТД или кооперация на търговска дейност /търговски сделки/, не води автоматично до изгубване на тяхното търговско качество. Само в определените от закона случаи тези обстоятелства могат да доведат до прекратяване с ликвидация и заличаване на съответното ТД или кооперация. Например БНБ може да отнеме издаденото разрешение на Банка, регистрирана като АД, ако тя не започне извършването на разрешената банкова дейност в срок от 12 месеца от издаване на разрешението. Съгласно чл.5 ЗК, кооперация която не започне дейност в 1-годишен срок от вписването й се прекратява или заличава от съда по искане на прокурора.
Търговец по чл.1, ал.2 ТЗ е не само кооперацията, а и производните на нея организации - кооперативни предприятия, между кооперативни предприятия и кооперативни съюзи. Кооперативното предприятие е ЕООД или ЕАД, а между кооперативното - ООД или АД. Търговското качество на кооперативния съюз следва от чл.54, ал.3 ЗК, който приравнява кооперативния съюз на кооперация.

4. Търговци по чл.1, ал. З ТЗ
Това са ФЛ и ЮЛ, образували предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по този начин. Под предприятие следва да се разбира не само съвкупността от правата, задълженията и фактическите отношения по чл.15 ТЗ, но и обособено стопанско формирование /цех, магазин, хотел, кантора и др./ Следователно за квалифицирането на предприятие по чл.1, ал.3 ТЗ трябва да се използват 2 критерия - предметен /организационен, устройствен/ и количествен /обемен /.
Основната индикация, че дейността на предприятието трябва да се води по такъв начин е използването на наемен труд. Други допълнителни доказателства са: извършване на реклама, водене на счетоводство и др.
Придобиването на тези качества по чл.1, ал.3 ТЗ има спомагателно и по-малко практическо значение в сравнение с придобиването по чл.1, ал.1 или ал. 2 ТЗ. Това значение основно се проявява в 2 групи от случаи: когато се извършва дейност, която не е посочена в чл.1, ал.1 ТЗ; когато лица по чл. 2 ТЗ /освободени от търговско качество/ образуват предприятие, чиято дейност по устройство и обем трябва да се води по този начин.
Преценката за наличие на предприятие по смисъла на чл.1, ал. 3 ТЗ трябва да е конкретна и практическа, а не формална. За наличието на предприятие не трябва да се съди само по заявения за вписване предмет на дейност, тъй като предмета на дейност не е ограничител за фактическо извършване на търговска дейност. Търговецът може да не извършва нито една от регистрираните дейности или да осъществява само част от тях, така и да осъществява дейности, които не са включени във вписания предмет на дейност.

Търговец по смисъла на Търговския закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:
1) покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2) продажба на стоки от собствено производство;
3) покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4) търговско представителство и посредничество;
5) комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6) застрахователни сделки;
7) банкови и валутни сделки;
8) менителници, записи на заповед и чекове;
9) складови сделки;
10) лицензионни сделки;
11) стоков контрол;
12) сделки с интелектуална собственост;
13) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15) лизинг.

Видове търговци
Търговските дружества /ЕООД, АД, КД, КДА, СД, ООД/ и кооперациите, с изключение на ЖСК.