3. Държавата като правна система. Възникване и същност.

През XX век понятието държава е широко употребявано в политическата лексика. Особено присъствие бележи пропагандата. Всички държави и режими се кичат с прилагателното държавност – и САЩ, и държавите от бившия Втори свят, и монархиите в Близкия Исток (Кувейт), дори някои режими, определяни като диктатури, като този на Франко Пиночет. Причината за това е, че държава няма разумна алтернатива.

Произход: demos – народ и cratos – сила

Определения за държава:
“Управление на народа, избрано от народа и за народа” (Абрахам Линкълн)
Политологията обаче предлага по-разгърната дефиниция за държава: Това е форма на устройство на всички организации, основана на равноправното участие на нейните членове в управлението и при вземане на решения върху принципа на мнозинството. Държава може да има навсякъде, където има власт, организации и управление. Държавата се разглежда като социално политическо движение за народовластие, за осъществяване на държавни цели и идеали. Държавата възниква в Европа под знамето на борбата срещу абсолютизма, за равенство и NB – защита правата на личността. В исторически план това е битката на третото съсловие за права и за възможности, не само за икономическата, а и за социалната политическа реализация. На практика това е борба за ликвидиране на кастовата система на Средновековието. От позицията на икономическа сила, активност, третото съсловие атакува ограниченията на политическата система на абсолютизма и по този начин създава предпоставка за появата на новите либерални идеи на Ранасанса.

Джон Лок и Монтескьо създават двата основни подхода към държавността:
1. Нормативният (морално-етичните норми) – тук понятието “норма” изцяло съвпада с морално-етичните представи. В основата на този подход е триадата свобода – равенство – солидарност. Така разбрана, държавата е със силно емоционално въздействие. Увлича, в името на тези благодетели, хората се организират и тръгват готови на саможертва. Това е силната страна на подхода. Има и слаба страна – поражда илюзии. Когато с масовото участие на гражданите под този лозунг се реализира една социално-икономическа политическа практика, тя никога не съвпада с представите за равенство, справедливост и братство. Води до разочарование и отчуждаване – абсентизъм. Отказът на 20, 30 или повече % от гласуване е типична проява на абсентизъм.
2. Емпиричен – неговите привърженици пледират държавата да се разглежда такава, каквато е. Реалните процеси и структури, а не това което съществува като абстрактна представа (идеализация), т.е. държавата е изборност, сменяемост, мандатност.

На пръв поглед се създава впечатлението, че двата подхода се разминават. Спорът е чисто теоретичен, тъй като двата подхода се предполагат взаимно, т.е. реално, те не могат да съществуват поотделно – първо, защото няма абсолютна свобода; тя има конкретно проявление в конкретна социално-политическа среда и се заключава в правото на избор. Нормативните ценности са в емпириката. Не може да има истински избор без свободата. Не може да има равенство ако един глас не е един глас. Това е дебат в политологията, не по отношение приложимостта на единия или другия подход, а по-скоро по това, как да се създаде една максимално близка представа до реалността за държавата като функционираща система. Такъв сполучлив опит прави Робърт Дал. Той въвежда понятието “полиархия”, т.е. управление на малцинството избрано от народа на конкурентни избори. Такава по същество е властта в полисите на средновековните републики. Това са съвременните конституционни държави с гарантирано всеобщо право. Дал поставя акцент върху момента на изборност и ни представя държавата като власт на малцинството, или казано с други думи, той ни представя държавата като елитарна власт. Няма никакви съмнения, че държавата не е народовластие в истинския смисъл на думата. Това е управление на един елит, който е избран на конкурентни избори. Проблемът не е в преодоляването на моментната елитарност, а във възможността обществото да постави под контрол властващия елит.