39. Защита на конкуренцията.Монополно и господстващо положение.Забрана за установяването му и за злоупотреба с него. Концентрация на стопанска дейност.Забранени споразумения.Решения и съгласувани практики.

Защитата на конкуренцията-цел- 1) да се закриля конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност; 2) да се забрани поведение насочено срещу първата цел.Отношения, свързани с ограничения на конкуренцията. Законът забранява: 1) споразумения между предприятията; 2) решения на свързани или обединени предприятия; и 3) съгласувана практика на предприятията, които имат за цел прекратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар.
1) Предприятие по смисъла на закона е всяко физическо и юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност независимо от организационната форма.2) Забранени са 3 типа действия:а. споразумения – сделки;б. решения – може и да не са обективирани;в. съгласувана практика – координирани действия на 2 или повече предприятия.
Споразуменията и решенията, които са насочени срещу конкуренцията са недействителни поради противоречие със закона.
3) Под “съответния пазар” се разбира и национален и регионален пазар.
4) В случай, че предприятията приемат решения/споразумения или започната да прилагат съгласувана практика те трябва да уведомят Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в 30дневен срок. В 2месечен срок от уведомлението КЗК трябва да постанови решение, с което налага забрана за тази дейност или постановява, че не са на лице условия за подобна забрана. КЗК може да освободи предприятията от забраната при наличие на изрично предвидени в закона условия (алтернативно дадени):
а. когато допринасят за увеличаване и подобряване на производството на стоки и извършването на услуги;
б. когато допринасят за техническото и икономическото развитие;
в. когато допринасят за повишаване конкурентоспособността на външните пазари, като осигуряват на потребителите справедлив дял от получените ползи.
Освен тези изисквания освобождаването може да стане и ако са на лице кумулативно 1 от двете предпоставки:
а. не налагат на съответните предприятия ограничения, които не са необходими за постигане на посочените цели;
б. не създават възможност за премахване на конкуренцията по отношение на съществена част от съответния пазар.
5) Извън общите правила КЗК може да освободи малки и средни предприятия ако това увеличава тяхната конкурентоспособност. КЗК може да освободи отделни предприятия, но може да отмени забраната и за отделни видове договори, което решение подлежи на обнародване в ДВ. Законът въвежда и правилото, че общите условия могат да се уеднаквяват само с разрешение от КЗК.
Отношения свързани с т.нар. монополно и господстващо положение. ЗЗК разграничава монополно от господстващо положение.
1) Монополно положение е само онова положение на дадено предприятие, на което по закон е предоставена възможността да извършва определен вид стопанска дейност.
2) Господстващо положение, това положение, което с оглед на пазарния дял, финансовите ресурси, възможността за достъп до пазара, икономическото равнище и стопанските отношения с други предприятия може да пречи на конкуренцията на пазара.
3) Самото господстващо или монополно положение не е забранено. Законът забранява злоупотреба с такова положение. Злоупотреба е всяко действие, което има за цел или резултат преодоляване, нарушаване или ограничаване на конкуренцията-има 5 хипотези:
а. пряко или косвено налагане на необосновани цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия – монополните цени могат да са монополно високи или монополно ниски;
б. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите, включително и създаване на недостиг от стоки чрез тяхното задържане, унищожаване, повреждане или необосновано насочване към преработка;
в. прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;
г. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно търговските обичаи не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;
д. използване на икономическа принуда, в резултат на която настъпва преобразуване, сливане, вливане, разделяне, отделяне и прекратяване на други предприятия, както и за необосновано прекратяване на дългосрочно установени търговски връзки.
4) Законът дава възможност на МС да определя минимални, фиксирани или пределни цени за определен период от време, които да са задължителни за предприятието нарушител.
Отношения, свързани с концентрация на стопанска дейност. Това понятие също е определено в закона. Концентрация е на лице при сливане или вливане на две или повече независими предприятия, или когато едно или няколко лица, упражняващи вече контрол върху едно или повече предприятия, придобият чрез покупка на ценни книжа, дялове или имущество, чрез договор или по какъвто и да е друг начин пряк или косвен контрол върху едно или повече предприятия или части от тях (според Калайджиев става дума за случай, когато едно предприятие осъществява контрол върху най-малко 2 други предприятия). Контролът се изразява в придобиване на права, сключване на договори или други начини, които поотделно или заедно и с оглед на съществуващите фактически обстоятелства и приложимия закон дават възможност за упражняване на решаващо влияние върху определено предприятие чрез: придобиване правото на собственост или на ползване върху цялото или върху част от имуществото на предприятието или придобиване на права, включително и въз основа на договор, които осигуряват възможността за решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на предприятието. Концентрацията може да се установи и чрез съвместно предприятие, създадено от 2 други.
1) В закона има изключения, когато концентрацията не е релевантна напр. когато финансова институция придобива решаващо влияние и не упражнява или упражнява ограничено правото на глас (при търговията с ЦК), същото важи и за финансовите холдинги, тъй като техният предмет на дейност е свързан с контрол над други дружества.
2) Освен изключения с оглед на субекта не всяка концентрация е правно релевантна. За да е релевантна концентрацията предприятията трябва да имат пазарен дял повече от 20% или общ оборот надхвърлящ 15 млн. лв.
3) Освен всичко това предприятията, които осъществяват концентрация са длъжни да уведомят КЗК и тя може да постанови преустановяване или изменение на концентрацията, да постанови, че няма концентрация или че концентрацията е допустима.