39 Консулски гласове. Патент и екзекватура. Консулски окръг. Консулски привилегии и имунитети. Почетни консули.

Редът за назначаване и отзоваване на консулите се урежда от националните законодателства, като в голямата част от държавите то е от компетенциите на ведомството на външните работи, а в някои държави – държавния глава.
Ръководителите на консулските представителства в съответствие с Виенската конвенция от 1963г. се делят на четири класа :
• Генерален консул, оглавяващ генерално консулство
• Консул, оглавяващ консулство
• Вицеконсул, оглавяващ вицеконсулство
• Консулски агент, оглавяващ консулско агентство
Класовете на консулските ръководители се определят по споразумения между държавите.
Първоначално на консула се издава от изпращащата държава консулски патент (документ, в който се потвърждават пълномощията му), в който се посочват името, неговото гражданство, класът, консулският окръг и местопребиваването на консулското представителство, след което се изпраща на приемащата държава по дипломатически канал.
След получаването на консулския патент компетентните органи на приемащата държава решават дали на предложеното лице да бъде издадена екзекватура (разрешение за изпълнение на функциите на ръководител). Тя може да бъде издадена или като отделен документ, или като разрешение върху консулския патент от ведомството на външните работи от името на държавния глава, от правителството или от министъра на външните работи. Държават не е длъжна да обяснява мотивите, в случай, че не издаде екзекватура, което се счита за отказ за назначаване на лицето.
От момента на получаване на екзекватурата ръководителят на консулството се счита за официално встъпил в длъжност. По правило приемащата държава издава консулски документ, карта, с който се удостоверява, че лицето е консул в тази държава и се ползва с привилегии и имунитети съгласно МП.
Задълженията на консула се определят от задачите, стоящи пред консулското представителство в съответния окръг.
Функциите на консула се прекратяват при:
1. отзоваване от изпращащата държава
2. обявяването му за persona non grata
3. закриване на консулството
4. война между изпращащата и приемащата държава

Привилегии и имунитети
Личните привилегии и имунитети на консулите, с малки изключения, са като тези на дипломатите. На консулските длъжностни лица се предоставят преди всичко лична неприкосновеност, т.е. те не могат да бъдат съдени и осъждани от местни съдебни органи като дипломатите, но за разлика от тях, ако извършат тежко престъпление според националните закони на приемащата страна, могат да бъдат изпратени в затвора. Ако действията на консула са били свързани с изпълнение на служебните му задължения, той не попада под наказателната юрисдикция на приемащата държава. Притежават имунитет срещу обиск само по отношение на служебното помещение и е неприкосновена само служебната му кореспонденция и архив.
Консулските длъжностни лица и служещи се освобождават от съдебна и административна юрисдикция на приемащата държава за действия, извършени при изпълнение на консулските функции. С изключене на членовете на обслужващия персонал те се освобождават от данъци и такси.