39. Правомощия на президента. Актове – видове. Укази – характеристика. Приподписване на някои укази – същност и правни последици.

Правомощията на президента са регламентирани основно в глава четвърта от Конституцията в чл. 98-101, съществуват и уредби в други членове. Някои негови правомощия се установяват със закон, т.е. Народното събрание може да му предоставя правомощия.

>> Правомощия в сферата на международните отношения – за сключване на международни договори, в случаите, определени със закон; за освобождаване и назначаване на дипломатически представители.
>> Правомощия по отбраната и сигурността на страната като върховен главнокомандващ.
>> Конститутивни правомощия – съставянето на правителство. Той не го назначава, но участва при конституирането на парламента. Ако има три неуспешни опита за съставяне на правителство, тогава президентът сам поема цялата отговорност за съставянето на висш орган на изпълнителната власт. Президентът участва и в конституирането на Конституционния съд (1/3 от членовете му), назначава и освобождава главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС по предложение от ВСС; назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства в чужбина.
>> Правомощия във връзка със законодателната дейност. Според чл. 101 от К президентът има право в срок от 15 дни да върне закон за ново обсъждане от Народното събрание (отлагателно вето).
Президентът обнародва законите в срок от 15 дни след приемането им.
>> Други правомощия: Обръщения към народа; насрочване на парламентарни и местни избори; награждаване с ордени и медали; предоставя, възстановява, освобождава и лишава от българско гражданство в съответствие с Конституцията; упражнява право на помилване на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

Актове
Правомощията на президента се реализират чрез неговите актове. Той издава укази, отправя обръщения и послания, които са негово еднолично и едностранно волеизявление.

УКАЗ
Ненормативен юридически акт. Издава се по конкретен въпрос (насрочване на избори) или урежда индивидуални отношения (за назначаване на посланици). Издава се по инициатива на президента, на МС, на ВСС, на граждани, чужди граждани. Указите на президента подлежат на приподписване (констрасигнатура) от министър-председателя или съответния министър. Приподписването е акт на поемане на отговорност и е израз на зависимост между президента от висшата изпълнителна власт. Неприподписаният указ не поражда правни последици.

Укази, неподлежащи на контрасигнатура:
>> Укази за разпускане на Народното събрание при парламентарна криза.
>> Укази за назначаване на служебно правителство.
>> Укази, с които президентът връща приети закони за ново обсъждане
>> Укази, с които се определя организацията и реда на дейност на службите към президентството и се назначава неговият персонал.

Всички актове на президента подлежат на контрол от Конституционния съд. Върху някои от указите контрол упражнява и Народното събрание.
Указите влизат в сила от деня на издаването им, тъй като са ненормативни актове. Ако се приподписват – от момента на приподписването.
Обръщенията и посланията са политически актове, с които президентът взема отношение по важни въпроси от външната или вътрешната политика или отправя призиви към нацията или парламента.