38. Президентът на Р България – характеристика. Вицепрезидент.

Чл. 92 – 104

Конституцията от 1991 г. въвежда института на пряко избирания от народа президент. В парламентарната република той има значително по-ограничени правомощия от абсолютния монарх в президентските републики. Съществуват два статуса на президентската институция – т.нар. „силен” и „слаб” президент. Критерий за силния и слабия държавен глава е кръгът и характерът на неговите правомощия и реалната му роля в осъществяването на публичната власт. Българският президент заема особено място в системата на публичната власт и не може да бъде отнесен нито към „силния”, нито към „слабия” президент.

Президентът е висш орган и символ на държавността, той „олицетворява единството на нацията и представлява Р България в международните отношения” (чл. 92 от К). Президентът се избира за срок от 5 години (чл. 93), той трябва да е български гражданин по рождение, навършил 40 години.

Държавният глава има свои политически и идеологически убеждения. Няма юридическа забрана да членува в политическа партия, но не може да участва в нейното ръководство. Недопустимо е президентът да проявява пристрастие или негативизъм към някои политически сили.

Президентът е интегриращ и стабилизиращ фактор в обществото и държавата, той създава условия за гарантиране на глобалните национални интереси, участва във формирането на държавната политика.

Функции на президента:
>> Представителна функция в международните отношения.
>> Арбитражна функция, за да се осигурят нормални взаимоотношения между държавните органи при осъществяването на властта.
>> Функции по отбраната и сигурността на страната, в качеството на върховен главнокомандващ (чл. 100)

Вицепрезидент.
Президентът се подпомага от вицепрезидента. Вицепрезидентът не замества президента в случай на отсъствие. Само при предсрочно прекратяване на пълномощията на президента вицепрезидентът встъпва в длъжността на президент до новите избори.
Вицепрезидентът е институция, която е ненужна в държава с парламентарно управление. Той самият няма собствени фиксирани правомощия, а по изключение, ако президентът му възложи част от своите по чл. 98, той ги придобива. Пример за това е: да назначава и освобождава служители от президентството, да предоставя, възстановява, освобождава и лишава от българско гражданство, да предоставя убежище, помилване.