37 Специални мисии

Специалната мисия е временното представителство на една държава в друга за уреждане на специални въпроси или за изпълняване на специална задача. Правното полжение на специалната мисия е определено в Конвенцията на специалните мисии от 1969г., в която се обобщават начините по изпращането, приемането, привилегиите и имунитетите на специалната мисия.
Изпращането на една специална мисия става след съгласието на приемащата държава, получено по дипломатически или друг взаимноприемлив път.
Функциите на специалната мисия се определят по взаимно съгласие между изпращащата и приемащата държава. Функциите започват веднага след установяване на официален контакт с ведомството на външните работи или ако е договорено – с друг орган на приемащата държава.
Прекратяването на функциите на специалната мисия може да стане:
1. по споразумение между заинтересованите държави
2. при завършване задачата на специалната мисия
3. с изтичане на срока, определен за специалната мисия, освен ако той не е специално продължен
4. при уведомяване на изпращащата държава, че счита дейността на специалната мисия за прекратена
Прекратяването на дипломатическите и консулските отношения между двете държави не води до автоматично прекратяване и на функциите на специалната мисия.
Пълномощията на специалната мисия в зависимост от нейното ниво и предназначение се определят от държавния глава, ръководителя на правителството, ведомството на външните работи или на друго ведомство.
Задачите на специалната мисия са разнообразни – водене на преговори, сключване на международни договори, участие в юбилейни тържества, изпращане на дипломати с лични послания на държавния глава или със секретни поръчения (т.нар. секретни емисари) и т.н.
Численият състав на специалната мисия се определя от изпращащата държава, но приемащата държава може да не се съгласи с броя на лицата, без да мотивира своя отказ. По правило всички въпроси, свързани със специалнат амисия, се съгласуват между двете държави предварително, понякога посредством сключването на споразумение.
Съгласно конвенцията от 1969г. е прието съставът на специалната мисия да се нарича “членове на специалната мисия”, включва ръководителя, представителите и членовете на персонала на специалната мисия. Изпращащата държава самостоятелно назначава членовете на специалната мисия, след като надлежно е информирала приемащата държава за имената и длъжностите на лицата. Специалната мисия може да се състои от един или повече представители на изпращащата държава, единият от които може да бъде назначен за ръководител. В състава на мисията може да бъде включен дипломатически, административно-технически и обслужващ персонал. За числеността на състава, пристигането и окончателното заминаване на членовете на мисията и прекратяването на техните функции се уведомява ведоството на външните работи или друг орган на приемащата държава, за който е договорено.
Привилегиите и имунитетите на специалната мисия и нейните членове, предвидени в конвенцията от 1969г. са подобни на привилегиите и имунитетите, предвидени за дипломатическите представителства и техния персонал в конвенцията от 1961г. Ограничения са предвидени, предвиждащи неприкосновеност на помещенията, заемани от специалната мисия, като се допуска влизането в тях на органите на властта без разрешението на ръководителя на специалната мисия в случай на пожар или друго природно бедствие.
По отношение на дипломатическия персонал на специалната мисия може да бъде предявен иск за вреди, причинени в резултат на нещастен случай, предизвикат от траспортно средство, когато не е изпълнявал официалните си функции.