36. Същност на политическото представителство. Конституционен статус на народния представител.

Народното представителство е отношение между два политически субекта – избирателния корпус и депутата. Народният представител действа по политическо пълномощие от тези, които са го избрали, и приема управленски решения вместо тях. Политическият представител изразява политическите интереси на онези, които представлява. Волята на мнозинството на народните представители е отражение на общата воля на обществото.
Чл. 67 – Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.
Мандатът е упълномощаване на определени лица да осъществяват права, които принадлежат другиму. Властта произтича от народа, т.е. народът е неин източник.

Народните представители се избират по реда, установен от избирателното законодателство на основата на принципите на общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване.
Чл. 65 – за народен представител може да бъде избран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
Чл. 68 – народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
Чл. 69 – народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в НС.
Чл. 70 – народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпление от общ характер и то с разрешение на НС или на председателя му.
Народен представител, който е избран за министър, трябва да освободи мястото си в парламента, неговият мандат се прекъсва (не се прекратява).