36. Престъпления против правосъдието – набедяване, лъжесвидетелстване, лично укривателство. Длъжностни престъпления против правосъдието.

Престъпления против правосъдието
Чл.286. (1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание.
(2) (отм.,пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години.
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице с изключение на лицата, които участват в процеса като свидетели, вещи лица и др. Изпълнителното деяние се изразява в две форми: набедяване на някого в престъпление и представяне на неистински доказателсва. За разлика от клеветата, тук деецът се обръща към надлежен орган, който има правомощие да образува наказателно производство. На набедения може да му се приписва както действително извършено престъпление, в което обаче той не е участвал, така и въобще неизвършено престъпление. Престъплението е резултатно – узнаване от надлежния орган на неверните твърдения или за уличаващите материали. Ако се стигне до привличане на набедения като обвиняем, ще се осъществи квалифицираният състав на набедяването по чл.286,ал.2. Формата и видът на вината са пряк или евентуален умисъл.
Чл.287. (изм.,ДВ,бр.26 от 2004 г.) Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо заподозрян, уличен, обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.
Чл.287а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който с цел да заблуди орган на съдебната власт:
1. изготви неистински технически записи или преправи истински;
2. унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство;
3. използва подправени технически записи;
4. използва неправомерно информацията, придобита със специални разузнавателни средства,
се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда лева.
Чл.288. (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл.37, точка 6.
Чл.289. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.103 от 2004 г.) Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с пробация, или с обществено порицание.
Чл.290. (1) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода до пет години.
(2) Същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.
Субект може да бъде само лице, което е определено от разследващ орган за свидетел. Изпълнителното деяние е в две форми – потвърждаване на нестината, т.е. преиначаване на истинита, която съществува в представите на дееца и затаяване на истината, т.е. скриване на истината – той не съобщава за нещо, за което знае, че е съществувало в действителност. Престъплението е резултатно – разследващият орган научава неверни твърдения, не е нуждо да им повярва. Формата на вината е умисъл – пряк и евентуален. Според чл.290,ал.2 същото наказание се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или пред друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване.
Чл.290а. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, представена пред съд, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл.291. (1) Който като вещо лице пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от правото по чл.37,точка 7.
(2) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, точка 7.
Чл.292. (1) За престъпление по чл.290 и 291 наказуемостта отпада:
1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и
2. когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.
(2) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл.290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена.
Чл.293. (1) (пред. чл.293,доп.,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.103 от 2004 г.) Който подбужда другиго към престъпление по чл.290, 290а и 291, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
(2) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Ако се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода до три години.
Чл.293 визира престъплението подбуждане другиго към лъжесвидетелстване. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. изпълнителното деяние се състои в мотивиране на другиго да лъжесвидетелства, да даде неверен превод или невярно заключение. Това престъпление е формално – достатъчна е само подбудителска дейност, не се изисква адресатът на въздействие да бъде склонен. Ако обаче се стиген до извършване на престъплението, то деецът ще отговаря за подпудителство, а не за разглеждания състав. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Чл.293а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязло в сила съдебно решение и в продължение на една година от влизането в сила на решението не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличие на парични средства или имущество за това, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Чл.294. (1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за укривания.
(2) Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до пет години, но не по-тежко от предвиденото за укривания.
(3) Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.
(4) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
Престъплението е вторично, защото е немислимо без друго първично престъпление, което може да бъде всякакво по вид, субект, стига само наказателната отговорност или наложеното наказание да не е погасено по давност. Личното укривателство не е и последващо престъпление – може да бъде укрито и лице, което е извършило опит или дори само наказуемо приготовление. Съгласно чл.294,ал.1 – който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление, се наказва. Субект на това престъпление може да е само лице, което не е взело участие в първичното престъпление. Изпълнителното деяне е в 3 форми: лицето може да се подпомага изобщо да се избегне наказателно преследване; то може да се подпомага, за да не бъде осъдено с влязла в сила присъда; да се подпомага, за да не се приведе в ипълнение влязлата в сила осъдителна присъда. Престъплението е резултатно – да се създаде пречка за съдебната власт и извършителят на първичното престъпление да успее за някакъв период от време да избегне правосъдието. Формата и видът на вината са винаги пряк умисъл. Ако личното укривателство е извършено с цел имотна облага или ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на МВР, наказанието е по-тежко.
Чл.295. (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г., бр.103 от 2004 г.) Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение, се наказва с лишаване от свобода до шест години, като съдът може да го лиши от правото по чл.37, точка 6, или с пробация.
Чл.296. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) - (1) Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
(2) Който с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от хиляда до десет хиляди лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.
Чл.297. (1) Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Ако за бягството затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
(3) Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.
Чл.298. (1) Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до две години.
(2) Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Чл.299. Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл.37,точка 6.