35. Престъпления по служба.

Престъпления против реда на управлението
Чл.269. (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
(2) (доп.,ДВ,бр.43 от 2005 г.) Същото наказание се налага и за деяние по предходната алинея, извършено спрямо представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител.
(3) Когато престъплението по предходните алинеи е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от една до осем години.
Тези престъпления представляват посегателства срещу дейността на държавата, които обаче не са насочени срещу нейната сигурност, както престъпленията против републиката, а внасят смущения във всички сфери на социалното управление. Те засягат управлението отвън – техни субекти не са лица, ангажирани в осъществяването му. Според чл.269,ал.1 – който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва. Същото деяние се налага и за деяние извършено спрямо представител на обществеността. Субект на това престъпление е всяко наказателноотговорно лице. изпълнителното деяние се изразява в упражняването на принуда по отношение на орган на властта или на представител на обществеността и в насочването му към правнозначимо поведение във връзка със задълженията му. Съгласно чл.93,т2 орган на власт са органите на държавната власт и органите на държавното управление, съдилищата и прокуратурата, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Съгласно чл.93,т.3 представител на обществеността е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или друг нормативен акт определена функция. Престъплението е резултатно – неблагоприятно въздействие, което пострадалият изпитва. С въздействието върху него престъплението е довършено. Видът и формата на вината са пряк умисъл. Предвидена е и специална цел – нарушаване или неизпълнение на задълженията от орган на властта. Възможно е в резултат на принудата, когато тя е чрез употреба на сила, да се причини смърт или телесна повреда. Когато те бъдат причинени умишлено, престъплението следва да се квалифицира като убийство по чл.116 или телесна повреда по чл.131. Ако те са причинени по непредпазливост, ще е налице идеална съвкупност между чл.269 и чл.122 или чл.133. Чл.269 предвижда един квалифициран състав – ако престъплението е извършено от участници в тълпа, като трябва да се прави разлика дали деецът е подбудител, предводител или обикновен участник.
Чл.270. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) - (1) (пред.чл.270,ДВ,бр.21 от 2000 г.; доп.,бр.43 от 2005 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три месеца или глоба до три лева.
Субект може да е всяко наказателноотговорно лице. изпълнителното деяние се изразява в пречене на органа на властта да изпълнява служебните си задължения, в създаване на препядствия за неговата дейност. Престъплението е резултатно – създаване на пречка, но не се изисква този орган да не е могъл да изпълни своите задължения. Във всички случаи обаче е нужно наличието на такива общественоопасни последици, които да оправдаят деянието като престъпление, в противен случай ще е налице административ-но нарушение. Формата и видът на вината са пряк или евентуален умисъл.

(2) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Когато задълженията по предходната алинея са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
Чл.272. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) - (1) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Който самоволно напусне населено място въпреки установената по надлежен административен ред забрана, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или пробация.
(2) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Който след съответно предупреждение продължава системно да нарушава взетите по отношение на него законоустановени мерки за административен надзор, се наказва с пробация за срок от една година.
Чл.274. (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който самоволно извърши действие, което спада в кръга на функцията на представител на обществеността, с която той не е натоварен или от която е лишен, и с това противозаконно засегне обществени или лични интереси.
(3) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който, без да има право, носи формени дрехи или служебен знак, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, както и с обществено порицание.
Чл.274а. (нов,ДВ,бр.92 от 2002 г.) - (1) Който държи или носи формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на Закона за Министерството на вътрешните работи, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до петстотин лева.
(2) Ако деянието по ал.1 е осъществено с цел извършване на друго престъпление, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до две хиляди лева.
Чл.275. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) - (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.; доп.,бр.43 от 2005 г.) Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с пробация или с глоба до три лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) Който, като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за живота, здравето или имота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с пробация или с глоба до пет лева.
Чл.276. (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който подправи или пусне в обръщение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с глоба до три лева.
(3) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който противозаконно отнеме, унищожи или скрие официални удостоверителни знаци, предназначени за установяване, плащане или отчитане на стойности, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
(4) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавата или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
(5) Същото наказание се налага и на онзи, който отнеме печат на държавна или обществена организация с цел да го ползува противозаконно.
Субект може да е всяко наказателноотговорно лице. изпълнителното деяние се изразява в подправяне, пускане или ползване на такива знаци. Престъплението е резултатно. Формата и видът на вината са умисъл. От чл.278 – чл.279 са предвидени престъпленията против паметниците на културата. Те са винаги умишлени. В чл.279 и 280 са престъпленията против реда за преминаване на границата.
Чл.277. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) - (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.; доп.,бр.43 от 2005 г.) Който съзнателно премахне или повреди печат, поставен на законно основание от орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител, върху движима или недвижима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до десет лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г., бр.92 от 2002 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който се разпорежда с вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.
Чл.278. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм. и доп.,бр.10 от 1993 г.; изм.,бр.26 от 2004 г.) Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, или архивен материал, влизащ в държавния архив, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от петстотин до хиляда лева, както и с обществено порицание.
(2) (нова,ДВ,бр.10 от 1993 г.; изм.,бр.26 от 2004 г.) Длъжностно лице, което в нарушение на закона даде разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на паметник на културата, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(3) (пред. ал.2,изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.; изм.,бр.26 от 2004 г.) Който без надлежно разрешение изнесе извън границите на страната паметник на културата или архивен материал, включен в държавния архив, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Предметът на престъплението, ако е налице, се отнема в полза на държавата по чл.53, буква "б".
(4) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.; изм.,бр.26 от 2004 г.) Който отчужди вещ по предходната алинея, като знае, че тя може да бъде изнесена извън границите на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева, като предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл.53, буква "б".
(5) (пред. ал.4,изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.; изм.,бр.92 от 2002 г., бр.26 от 2004 г.) В особено тежки случаи наказанието е: по ал.1 - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева; по ал.2 и 3 - лишаване от свобода от две до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева; по ал.4 - лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Съдът може да постанови и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата по чл.53, ал.1, буква "б".
Чл.278а. (нов,ДВ,бр.10 от 1993 г.) - (1) (изм.,ДВ,бр.26 от 2004 г.) Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.26 от 2004 г.) Когато паметник на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от хиляда до пет хиляди лева.
Чл.278б. (нов,ДВ,бр.10 от 1993 г.; изм.,бр.26 от 2004 г.)
(1) Който без надлежно разрешение извършва или нареди да бъдат извършени теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания, или изкопни работи на територията на археологически паметници на културата и/или в тяхната охранителна зона, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева.
(2) Ако при извършването на действията по ал.1 се използват технически средства и/или моторни превозни средства, наказанието е лишаване от свобода от три до шест години и глоба от пет хиляди до петдесет хиляди лева.
(3) Който без надлежно разрешение замени или предлага за замяна, продаде или предлага за продажба археологически находки или археологически движими паметници на културата, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.
(4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на дееца, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.
Чл.278в. (пред. чл.278а,изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) - (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1997 г., бр.133 от 1998 г., бр.88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди защитена територия или защитена зона или екземпляр от защитен растителен или животински вид и с това причини значителна вреда, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от от петстотин до две хиляди лева.
(3) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.85 от 1997 г., бр.133 от 1998 г., бр.88 от 2005 г.) Който унищожи или повреди изключително ценни единични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обявени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от двеста до две хиляди лева.
(4) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.85 от 1997 г., бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г., бр.88 от 2005 г.) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.
Чл.279. (1) (изм.,ДВ,бр.10от 1993 г., бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до тридесет лева.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г., бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Ако деянието по ал.1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до петдесет лева.
(3) (пред. ал.2,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В случаите по предходните алинеи съдът вместо глоба може да наложи конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.103 от 2004 г.) Приготовление към престъпление по ал.1 и 2 се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
(5) (пред. ал.4,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно Конституцията.
Чл.280. (отм.,ДВ,бр.37 от 1989 г.;нов,бр.62 от 1997 г.) - (1) Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от една до десет години, глоба от хиляда до три хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако:
1. през границата е преведено лице, ненавършило 16-годишна възраст;
2. превеждането е станало без знанието на лицето;
3. преведеният през границата не е български гражданин;
4. е използвано моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство;
5. превеждането е организирано от група или организация или е извършено с участието на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.
(3) В случаите на ал.2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца.
Престъпления по служба
Чл.282. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.103 от 2004 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, точка 6, или с пробация.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, точка 6.
(3) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл.37, точка 6.
(4) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Наказанието по ал.3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл.142, ал.2, точки 6 и 8.
(5) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години по ал.1 и от три до петнадесет години по ал.2.
Тези престъпления могат да бъдат извършени във всички сфери на социалното управление. Те засягат управлението отвътре и имат особени субекти – лица, ангажирани в осъществяване на социалното управление – най-често длъжностни лица. Те във всички случаи съставляват дисциплинарни правонарушения. оБщите престъпления по служба по чл.282, 283 и 285 посягат винаги и само на присъщи за всички сфери на управление вътрешнослужебни отношения. А специалните длъжностни престъпления по чл.219 и 220 засягат задължително освен служебните и стопанските интереси и затова техните състави поглъщат съставите на общите престъпления. Длъжностните престъпления се делят на същински и несъщински. При същинските, длъжностното лице е признак от основния състав на престъплението и ако деецът няма такова качество, той изобщо не може да го извърши. За несъщинските длъжностни престъпления, длъжностното лице е признак само на техен квалифициран състав, поради което те могат да бъдат извършени и от лице, което не длъжностно.
Чл.282,ал.1 визира престъплението злоупотреба със служба Субект може да е само длъжностно лице. изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на служебните задължения, неизпълнението им, превишаване на властта или правата – той има правомощия от същото качество, но не и в същия обем. Престъплението е резултатно – поставяне в опасност, създаване на такава обстановка, в която има възможност да настъпят немаловажни последици. В противен случай ще е налице дисциплинарно нарушение. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Предвидена е и специална цел – набяване на облага или причиняване на вреди.
Чл.282а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба в размер до петстотин лева и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7.
Чл.283. (изм.,ДВ,бр.26 от 1973 г.,бр.28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Субект може да е само длъжностно лице. изпълнителното деяние се състои в използване на служебното положение, без да е необходимо нарушаването на задълженията, неизпълнение или превишаване на правомощията. Тук деецът въздейства с това, че е началник, а не заради това, че е направил или ще направи някаква услуга, защото в такъв случай ще е налице подкуп по чл.301. престъплението е формално. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Като допълнителен субективен признак е предвидена специална цел – набавяне на противозаконна облага.
Чл.283а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако престъпленията по чл.282 и 283 са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието е:
1. по чл.282 - лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три до пет хиляди лева и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7;
2. по чл.283 - лишаване от свобода от една до три години, глоба от хиляда до три хиляди лева и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.
Чл.283б. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.; доп.,бр.92 от 2002 г.) Длъжностно лице, което пречи или затруднява упражняването от собствениците на правата им, възстановени по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, по Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, Закона за приватизация и следприватизационен контрол или чрез влезли в сила съдебни актове по друг закон, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години.
Чл.284. (изм.,ДВ,бр.26 от 2004 г.) - (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Длъжностно лице, което във вреда на държавата, на предприятие, организация или на частно лице съобщи другиму или обнародва информация, която му е поверена или достъпна по служба и за която знае, че представлява служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
(2) Наказанието за деяние по ал.1 се налага и на недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна.
(3) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Ако деянието по ал.1 е извършено от вещо лице, преводач или тълковник по отношение на информация, станала му известна във връзка с възложената му задача, която то е длъжно да пази в тайна, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.
Чл.284 визира престъплението издаване на служебна тайна. Субект може да бъдя само длъжностно лице. предмет на престъплението е такава информация, която съставлява служебна тайна. Изпълнителното деяние се изразява в съобщаването на друго неоправомощено лице или обнародване на сведенията, съставляващи служебната тайна. Престъплението е резултатно – научаване от другиго или от медиите на служебната тайна. Формата и видът на вината е умисълът – пряк и евентуален.
Чл.285. Длъжностно лице, което съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано със службата или работата му, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.
Субект може да бъде само длъжностно лице. изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие и се заключава в това, подчинен да бъде оставен да извърши престъпление, свързано със службата или работата му. Това престъпление е вид на т.нар. причастност и като такова то е едно вторично и субсидиарно престъпление. Вторичният му характер се изразява в това, че за наличието му е нужно някакво друго първично престъпление, което в случая се извършва от служебно подчинен на дееца. Субсидиарният характер на престъплението се изразява в това, че неговият състав намира приложение само тогава, когато не е налице акцесорно съучастие – допринасяне за извършване на допуснатото престъпление чрез подбуждане или подпомагане на неговия извършител. Престъплението е резултатно – подчиненото лице извършва своето престъпление. Формата и видът на вината са пряк или евентуален умисъл.