34. Престъпления против финансовата система.

Престъпления против паричната и кредитната система
Чл.243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:
1. таксови или пощенски марки и
2. облигации, издадени от държавата, или други държавни ценни книжа.
3. (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) кредитни или разплащателни карти, които не са ценни книжа.
престъпленията против паричната и кредитната система представляват умишлени и противоправни посегателства върху нормалното функциониране на паричното обръщение и на кредитирането у нас. Чл.243 предвижда престъплението подправяне на парични и на други приравнени на тях знаци. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. паричните знаци са банкноти или монети в зависимост от материала, от който са изработени. Те са във всички случаи клиширани, а освен това трябва да са влезли в употреба към момента на довършване на подправката и в частност към момента на осъществяване на престъпния резултат. Изпълнителното деяние се изразява в изготвяне или подправяне на финансови знаци. При изготвянето деецът изработва парични или други приравнени на тях знаци без да е овластен за това, като им придава вид, че са издадени от компетентната за тяхната емисия институция. Подправянето означава изменяне на някои от елементите на знака. При него се променя съдържанието на знака, който при всички случаи трябва да е истински. Престъплението е резултатно – подправяне на финансовия знак. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Чл.244. (1) (пред.чл.244,изм.,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.24 от 2005 г.) Който прокара в обръщение подправени парични или други знаци по предходния член, придобие или си служи с такива, като знае, че са подправени, или пренесе през границата на страната такива знаци, се наказва с лишаване от свобода до осем години.
(2) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на лице, което държи такива знаци в големи количества.
В чл.244 е предвидено престъплението пускане в обръщение на подправени парични знаци или на други приравнени с тях знаци. Субект може да е всяко наказателноотговорно лице, което обаче не е участвало в подправката, в противен случай ще носи отговорност само за подправката, а не и за ползването им. Изпълнителното деяние се изразява в прокарване в обръщение на подправени финансови знаци, слу-женето с такива или внасянето им в страната. Прокарването се свежда до първоначално разпространяване на знаците, а служенето означава, че деецът още когато приема знаците, знае, че са подправени, а след това на свой ред ги използва. Внасяне ще е налице, когато знаците са пренесени през митническата граница в посока към вътрешността на страната. Престъплението е резултатно. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Приготовлението за извършване на престъпление по чл.243 се наказва. Не се наказва онзи съучастник, който преди да е довършена подправката или преди да е започнало разпространяването на подправените знаци, се откаже от деянието и съобщи на властта.
Чл.244а. (нов,ДВ,бр.24 от 2005 г.)
(1) Който в нарушение на установения ред изготвя парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) Който съзнателно прокара в обращение такива парични знаци, се наказва с лишаване от свобода до осем години.
Чл.245. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който приеме подправен паричен или друг знак по чл.243 и след като узнае, че е такъв, съзнателно го прокара в обръщение като истински, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба до хиляда лева.
Чл.246. (1) (изм.,ДВ,бр.26 от 2004 г.) Приготовление за извършване на престъпление по чл.243 или сдружение с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(2) (доп.,ДВ,бр.24 от 2005 г.) Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на подправените знаци (ако сдружението е образувано за това) или преди да довърши изготвянето на средствата по ал.3, се откаже от деянието и съобщи на властта.
(3) (изм.,ДВ,бр.24 от 2005 г.) Който изготвя, придобива, пази или укрива предмети, материали или оръдия, компютърни програми или елементи за защита на паричните знаци за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл.243, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Чл.247. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;попр.,бр.31 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) Който употреби повторно таксови или пощенски марки, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват,че те са вече употребявани, се наказва с пробация или глоба до три лева.
Чл.248. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) Който знае, че се върши престъпление по чл.243 и 244, и не съобщи за това на властта, се наказва с пробация или с глоба до пет лева.
(2) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.
Чл.249. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.)
(1) Който използва платежен инструмент, независимо от неговия вид, издател, носител на информация, способ за авторизация и плащане, терминално устройство, връзка на платежния инструмент с банкова сметка, издаден в Република България или в чужбина, или данни от платежен инструмент, като номер на инструмента, персонален идентификационен номер на титуляря и други, без съгласието на титуляря, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до двойния размер на получената сума.
Друго престъпление е издаването на чек без покритие по чл.249. субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. чекът е средството на престъплението. По своята същност той е документ – писмено нареждане до банка да изплати определена сума на определено лице. изпълнителното деяние се състои в издаването на такъв чек, който няма покритие. Престъплението е резултатно – получаване на чека от лицето, в чиято полза е издаден. Не се изисква той да предяви чека в банката, а още по-малко да получи сумата по чека.
(2) Който използва платежен инструмент, издаден в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата, за която е използван инструментът, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до двойния размер на получената сума.
(3) Когато с действията по ал.1 и 2 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба до петдесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
Чл.250. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.50 от 1995 г.) - (1) (пред.чл.250,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Който преведе суми извън страната по банков път, използвайки неистински, преправен документ или документ с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до десет години и с глоба в размер на двойната сума по превода.
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. изпълнителното деяние се изразява в изнасяне от РБ на пари по безкасов път. Престъплението е резултатно – свежда се до заверяване на сметката зад граница, по която сумата е била преведена. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
(2) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба до двойния размер на сумата по превода, ако деецът е знаел или е предполагал, че сумите са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори.
Чл.251. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.50 от 1995 г.) - (1) Който наруши разпоредба на закон, на акт на Министерския съвет или на обнародван акт на Българската народна банка относно режима на сделките, вноса, износа или други действия с валутни ценности или задължения за тяхното деклариране и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. изпълнителното деяние се изразява в нарушение на режима, предвиден за тези ценности. Престъплението е формално, на просто извършване. Не се изисква настъпването на общественоопасни последици. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
(2) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност.
Чл.252. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.50 от 1995 г.) - (1) (изм.,бр.62 от 1997 г.) Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.
(2) (изм.,бр.62 от 1997 г.) Когато с дейността по ал.1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(3) Наказанието по ал.2 се налага и на онзи, който при осъществяване на банковата дейност с разрешение използва средства, придобити в нарушение на установените разпоредби.
Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което няма разрешение за извършване на някоя от тези дейности. Изпълнителното деяние се изразява в осъществяването на такава дейност чрез сключване на банкови, застрахователни или други финансови сделки без разрешение. Тези сделки трябва да са поне три, т.е. е налице престъпление на системно извършване. Престъплението е формално, на просто извършване. Когато обаче са причинени значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е по-тежко.
Чл.253. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.) - (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г., бр.26 от 2004 г.) Който извърши финансова операция или сделка с имущество, или прикрива произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знае или предполага, че е придобито чрез престъпление, се наказва за изпиране на пари с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.
(2) (нова,ДВ,бр.26 от 2004 г.) Наказанието по ал.1 се налага и на този, който придобие, получи, държи, използва, преобразува или спомогне по какъвто и да е начин за преобразуването на имущество, за което знае или предполага към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление.
(3) (пред.ал.2,изм.,ДВ,бр.26 от 2004 г.) Наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лева, когато деянието по ал.1 и 2 е извършено:
1. (изм.,ДВ,бр.26 от 2004 г.) от две или повече лица, сговорили се предварително, или от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
2. два или повече пъти;
3. от длъжностно лице в кръга на службата му;
4. (нова,ДВ,бр.26 от 2004 г.) чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под фиктивно име или под името на лице, което не е дало своето съгласие за това.
(4) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.; пред.ал.3,доп.,бр.26 от 2004 г.) Наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева, когато деянието по ал.1 и 2 е извършено със средства или имущество, за които деецът е знаел или е предполагал, че са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества и/или техни аналози, и/или прекурсори.
(5) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.; пред.ал.3,бр.21 от 2000 г.; пред.ал.4,изм.,бр.26 от 2004 г.) Когато средствата или имуществото са в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет до тридесет хиляди лева, като съдът лишава виновния от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7.
(6) (нова,ДВ,бр.85 от 1998 г.; пред. ал.4,бр.21 от 2000 г.; пред.ал.5,изм.,бр.26 от 2004 г.) Предметът на престъплението или имуществото, в което е трансформиран, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.
(7) (нова,ДВ,бр.26 от 2004 г.) Разпоредбите на ал.1-6 се прилагат и когато престъплението, чрез което е придобито имуществото, не попада под наказателната юрисдикция на Република България.
Престъпленията във финансовата сфера са основно три – пране на пари, кредитна измама и нецелева употреба на бюджетни средства. Престъплението пране на пари е визирано в чл.253/НК. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Достатъчно е вещите да са придобити чрез престъпление, за разлика от вещното укривателство, където те са придобити от другиго чрез престъпление. Затова, макар също като вещното укривателство да съставлява вторична и последваща престъпна дейност, прането на пари не е субсидиарна престъпна дейност. Предмет на престъплението са чужди вещи, които имат престъпен произход и то от такова престъпление, което ги е придобило в готов вид, а не ги е произвело. Изпълнителното деяние се изразява във всякакви юридически дейности с предмет, придобит чрез престъпление. Престъплението по чл.253 е своеобразна комбинация от две дейности – укриване на предмета, като фактическа дейност и прехвърлянето му в полза на трето лице, като юридическа дейност. Престъплението е резултатно – придобиване на предмета от дееца или от трето облагодетелствано лице. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Ако се получи конкуренция между съставите по чл.253 и този на вещното укривателство по чл.115, ще се приложи чл.253, защото за него се предвижда по-тежко наказание, т.е. той е първичен спрямо този на вещното укривателство.
Чл.253а. (нов,ДВ,бр.26 от 2004 г.) - (1) Приготовлението за изпиране на пари или сдружаването с такава цел се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към изпиране на пари.
(3) Имуществото, предназначено за изпиране на пари, се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност.
(4) Не се наказва участник в сдружението по ал.1, който, преди да е довършено изпирането на пари, преустанови участието си в сдружението и съобщи за него на властта.
Чл.253б. (нов,ДВ,бр.85 от 1998 г.; пред.чл.253а,изм.,бр.26 от 2004 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до три хиляди лева.
Чл.254. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.)
(1) Който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) (нова,ДВ,бр.24 от 2005 г.) Същото наказание се налага и на онзи, който представи неверни сведения или затаи сведения в нарушение на задължение да предостави такива, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
(3) (пред.ал.2,изм.,ДВ,бр.24 от 2005 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено от ръководител на юридическо лице или от търговец, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от две до пет хиляди лева.
(4) (пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.24 от 2005 г.) С наказанието по ал.3 се наказва и длъжностното лице, разрешило кредита или отпуснало средствата по ал.2, ако е знаело, че представените сведения са неверни.
Кредитната измама е предвидена в чл.254/НК. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в представяне на неверни сведения за получаване на някакъв кредит. Сведенията се адресират до органа на кредитното учреждение, който е компетентен да формира и изразява волята му в частта за даване на кредити. Престъплението е резултатно – достигане на сведенията до органа. За да има довършено престъпление, достатъчно е този орган да узнае неверните сведения, не е нужно да отпуска кредита. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Предвиден е и допълнителен субективен признак – по-леки за дееца условия за получаване на кредит. Съставът на кредитната измама се различава от състава на търговската измама по това, че не е специален, а субсидиарен спрямо обикновената активна измама по чл.209, прилага се само, когато няма настъпила имотна вреда.
Чл.254а. (нов,ДВ,бр.51 от 2000 г.)
(1) Длъжностно лице, което в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт по прилагането му се разпореди с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6.
(2) Ако от деянието по ал.1 са настъпили вредни последици за държавата или общината, наказанието е лишаване от свобода до пет години и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6.
(3) В маловажни случаи по ал.1 наказанието е глоба в размер 10 на сто от неправомерно разходваните средства, налагана по административен ред.
(4) В случаите по ал.1 и 3 деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд противозаконният разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно разходваните средства бъдат възстановени изцяло. Тази разпоредба не се прилага повторно.
Нецелевата употреба на бюджетни средства е предвидена в чл.254а/НК. Субект на това престъпление може да бъде само длъжностни лице, и то такова, което е компетентентно да пренасочва финансови средства. Предмет на престъплението са такива парични средства, които не подлежат на връщане, те са дадени от бюджета под формата на финансиране, а не на кредитиране. Изпълнителното деяние се изразява в такова пренасочване на бюджетни средства, при което те не напускат финансираната организация, а остават в нейните рамки, но с тази особеност, че биват използвани не по предназначение. Различава се от длъжностното присвояване по това, че то води до промяна в собствеността. Престъплението е резултатно – изразява се във влагането на паричните средства в обекти и дейности, за които не са били предвидени. Формата и видът на вината са пряк умисъл. За това престъпление е предвиден и самоволен отказ от довършено престъпление. Според чл.254а,ал.4 “деецът не се наказва, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, противозаконният разпоредителен акт бъде отменен и неправомерно изразходваните средства бъдат възстановени изцяло. Тази разпоредба не се прилага повторно.
Чл.254б. (нов,ДВ,бр.24 от 2005 г.) - (1) Който използва не по предназначение получени финансови средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) Ако длъжностно лице разпореди да бъде извършено деянието по предходната алинея, наказанието е лишаване от свобода до шест години, като съдът може да лиши виновния от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7.
Чл.255. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.) - (1) Който избегне плащането на данъчни задължения в големи размери, като не подаде декларация, която се изисква по силата на закон, или потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.
(2) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е глоба до две хиляди лева.
Престъпления в данъчната сфера – най-разпространено е престъплението неплащане на данъци. То е предвидено в чл.255,ал.1/НК. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в неподаване на данъчна декларация в срок и неплащане на дължим данък в големи размери, т.е. данъкът трябва да надхвърля 300лв. Втората форма на изпълнителното деяние се изразява в падаване на лъжлива декларация, в която действителността се преиначава или скрива. И двете форми на изпълнителното деяние разкриват наличието на двуактно престъпление. Престъплението е резултатно – непостъпване в държавния бюджет на дължимия данък. Формата и видът на вината са пряк умисъл. В чл.255,ал.2 е предвиден по-леко наказуем случай заради последващо положително поведение, което обаче не е самоволен отказ. Престъплението се наказва по-тежко, ако укритите данъчни задължения са в особено големи размери, когато престъплението е извършено с участие на служител от данъчна администрация или на дипломиран експерт счетоводител.
Чл.256. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.) Който с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери води счетоводна отчетност или ползва счетоводни документи с невярно съдържание, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
В чл.256 е визирано престъплението “незаконна счетоводна дейност с цел неразкриване на данъчни задължения. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което е задължено да води счетоводство. Изпълнителното деяние се изразява в изготвяне или ползване на счетоводни документи с невярно съдържание. Това престъпление е съставно, единият акт е документно престъпление, а другият – пречене на данъчен орган да изпълнява задълженията си. Престъплението е формално, на просто извършване – не се изисква да се е стигнало до невнасяне на дължимия данък. Видът и формата на вината са пряк умисъл. Има и специална цел – да се осуети установяването на данъчни задължения в големи размери.
Чл.257. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.) - (1) Когато с деянията по чл.255 и 256 са укрити данъчни задължения в особено големи размери или когато те са извършени с участието на служител от данъчната администрация или на дипломиран експерт-счетоводител, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
(2) В маловажни случаи по чл.255 и 256 наказанието е глоба в двоен размер на укритите данъчни задължения, налагана по административен ред.
(3) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатеното данъчно задължение заедно с дължимите лихви се внесе в бюджета, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до десет хиляди лева.
Чл.258. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.) - (1) Който противозаконно пречи на данъчен орган да изпълни свое законово задължение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до две хиляди лева.
(2) Ако деянието по ал.1 е извършено чрез сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.
Чл.259. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.) Който създава юридическо лице с идеална цел или учредява фондация, която не извършва или извършва привидно обявената при регистрацията й дейност и цел, за да получава под нейно прикритие кредити, да бъде освободен от данъци, да получава данъчни облекчения или да получи друга имотна облага, както и да извършва забранена дейност, се наказва с лишаване от свобода до три години, глоба от три до пет хиляди лева и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.
Чл.260. (отм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.;нов,бр.62 от 1997 г.) - (1) Лицензиран оценител, който даде невярна оценка или заключение за стойността на оценявано имущество и от това произтече щета в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода до три години и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.
(2) Експерт-счетоводител, който завери неверен годишен счетоводен отчет на търговец, като знае това, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до петстотин лева, както и с лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.