33. Общи стопански престъпления – обща характеристика, видове. Престъпления против кредиторите.

Общи стопански престъпления
Чл.219. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.62 от 1997 г.) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
Общи стопански престъпления: родово обект на стопанските престъпления са обществените отношения, които осигуряват правилното осъществяване на икономическите дейности у нас. Стопанските престъпления също имат имуществена насоченост. Тя обаче, за разлика от престъпленията по собствеността, засягат не материалната основа на националното стопанство, а само неговото нормално функциониране. Общите стопански престъпления са онези стопански престъпления, които се отнасят не до един или друг стопански отрасъл, а могат да бъдат извършени без ограничения във всеки един от тях. Първото от престъпленията е безстопанствеността. Тя е предвидена в чл.219. Субект може да бъде само длъжностно лице, и то такова, на което му е поверено имущество или възложена работа. Длъжностно лице, съгласно чл.93,т.1 е онова, на което е възложено да изпълнява служба в държавно учреждение, ръководна работа или работа, свързана с пазене на чуждо имущество в ЮЛ или при ЕТ. Имуществото се поверява на онези длъжностни лица, които имат отраслови компетенции, докато работата се възлага на длъжностни лица, които имат само функционални компетенции. Изпълнителното деяние се изразява в неполагане на достатъчно грижи за ръководенето, упражняването, стопанисването или запазването на повереното имущество или възложена работа. Най-често това престъпление се осъществява чрез бездействие. Престъплението е резултатно – нанасяне на значителни материални щети на предприятието или стопанството. Щетата включва само претърпените загуби и никога пропуснатите ползи. Тя трябва да е значителна за да има престъпление. В противен случай ще е налице само дисциплинарно нарушение. Щетите могат да се нанесат по няколко начина: чрез унищожаване – засягане на вещите до степен, че са негодни за използване по предназначение; чрез повреждане – засягане на вещите до степен, че са временно или частично негодни; чрез разпиляване – промени с имуществен актив – вещ или вземане, заради който той не може да се използва по предназначение. За това престъпление са възможни и двете форми на вина – умисъл и непредпазливост.
(2) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
Субект може да бъде само такова длъжностно лице, на което са му възложени контролни функции. Изпълнителното деяние се изразява в неупражняване на достатъчен контрол. Престъплението е резултатно – нанасяне на значителни материални щети. Възможни са двете форми на вина. Когато с деянието е причинена вреда в особено големи размери и извършеното представлява особено тежък случай наказанието е по-тежко. Безстопанствеността трябва да се различава от вредителството по това, че то има освен задължителния пряк умисъл също така и специална противодържавна цел – да отслаби властта или да и създаде затруднения.
(3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл.37, т.6.
(4) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) За престъпление по предходните алинеи в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е: по ал.1 и 2 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал.3 - лишаване от свобода от една до десет години, като в тези случаи съдът постановява и лишаване от права по чл.37, т.6 и 7.
Чл.220. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл.37, т.6.
Субект може да бъде само длъжностно лице, което има представителна власт да сключва договори от името и за сметка на своята стопанска единица. Изпълнителното деяние се изразява в сключване на неизгодна сделка. Престъплението е резултатно – нанасяне на значителни вреди. Формата и видът на вината са пряк или евентуален умисъл.
(2) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) В особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е от една до десет години лишаване от свобода, като съдът постановява и лишаване от права по чл.37, т.6 и 7.
Чл.221а. (нов,ДВ,бр.27 от 1973 г.;изм.,бр.28 от 1982 г.;попр.,бр.31 от 1982 г.;изм.,бр.86 от 1991 г.,бр.10 от 1993 г.) - (1) Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използва за строителство и за други неземеделски нужди отчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от десет до сто лева.
(2) Който продължи, нареди или в нарушение на своите задължения допусне да бъде продължено строителството или друго неземеделско ползване върху земи по предходната алинея, след като строежът и другото ползване са били спрени от надлежните органи по установения ред, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от двадесет до сто лева.
Чл.223. (1) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.103 от 2004 г.) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация или с глоба до шест лева.
(3) Придобитото от дееца в резултат на престъпленията по предходните алинеи се връща на съответната организация.
Чл.224. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до двадесет лева.
(2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.
(3) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.
Чл.225. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;доп.,бр.89 от 1986 г.;изм.,бр.81 от 1990 г.,бр.10 от 1993 г.) Който продаде стока на цената над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услугата възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от двадесет до сто лева.
В чл.225 е предвидено престъплението нарушаване на ценовия режим. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. изпълнителното деяние се изразява в продаване на стока на цена, над определената; продаване на стока, преди да има определена или утвърдена цена; получаване на възнаграждение за услуга, което е по-голямо от допустимото. Престъплението е резултатно – получаване на по-голяма от дължимата сума. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Чл.225б и чл.225в визират получаването на неследваща облага. Чл.226 визира използването на държавни, кооперативна и обществена организация за развитие на частна дейност.
(2) (нова,ДВ,бр.26 от 1973 г.;доп.,бр.81 от 1990 г.;изм.,бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от десет до шестдесет лева.
(3) (нова,ДВ,бр.26 от 1973 г.;изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.,бр.81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл.3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(4) (нова,ДВ,бр.26 от 1973 г.;отм.;пред. ал.5,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.103 от 2004 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
(5) (отм.,пред. ал.7;нова,ДВ,бр.95 от 1975 г.,изм.,бр.81 от 1990 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от права по чл.37, т.6 и 7.
Чл.225б. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.) - (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба до десет лева.
(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години.
(3) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) В маловажни случаи по ал.1 наказанието е глоба до пет лева, налагана по административен ред.
Чл.225в. (нов,ДВ,бр.92 от 2002 г.)
(1) Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.
(2) Който при осъществяване на търговска дейност предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на лице, което изпълнява работа в юридическо лице или при едноличен търговец, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до петнадесет хиляди лева.
(3) Наказанията по предходните алинеи се налагат и когато със съгласие на лицето по ал.1 дарът или облагата са предложени, обещани или дадени другиму.
(4) (изм.,ДВ,бр.26 от 2004 г.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните алинеи, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до пет хиляди лева.
(5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.
Чл.226. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който, като ползува държавна, кооперативна или друга обществена организация, развива частна стопанска дейност в нарушение на установените разпоредби и по този начин получи значителни неправомерни доходи, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до десет лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;пред. ал.3,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.10 от 1993 г.) Който развива частна стопанска дейност, като я прикрива под форма на държавна, кооперативна или друга обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба до двадесет лева.
(3) (пред. ал.2, изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.103 от 2004 г.) Длъжностно лице от съответната държавна, кооперативна или друга обществена организация, което допусне да се извърши престъпление по предходните алинеи, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
(4) (нова,ДВ,бр.26 от 1973 г.;изм.,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г., бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) При повторно извършване на престъплението по предходните алинеи или когато неправомерният доход е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години.
(5) (пред. ал.4,изм.,ДВ,бр.26 от 1973 г.; изм.,бр.89 от 1986 г., бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Ако неправомерният доход по предходните алинеи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години.
Чл.227. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.50 от 1995 г., бр.81 от 1999 г.) Който без съгласието на притежателя използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн или топология на интегрални схеми, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до 5 хиляди лева.
В чл.227 е предвидено престъплението недобросъвестна конкуренция. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. предмет на престъплението може да е интелектуален продукт: марка, промишлен дизайн или топология на интегрални схеми. Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Промишлен дизайн е видимият външен вид на продукта или на част от него, определен от особеностите на формата, рисунака, орнаментите, цветовото съчетание и т.н. Топология на интегрална схема е примерно разположение на елементите и връзките между тях в интегралната схема, представено по произволен начин. Изпълнителното деяние включва всякакво използване в търговската дейност на тези интелектуални продукти без съгласието на собствениците им. Престъплението е формално. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Чл.227а. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.) Който изпраща, изнася, регистрира, отстъпва, продава или осъществява признати или още непризнати изобретения, рационализации или техническа документация в чужбина или ги отстъпва, предава или продава на чужди граждани или фирми в страната не по установения ред, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до тридесет лева.
Престъпления в отделни стопански отрасли
Чл.228. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.103 от 2004 г.) Който като ръководител или контролен орган нареди или допусне да се произведат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
Подродов обект на тези престъпления са споцифичните за отделните стопански отрасли интереси. Те също като общите стопански престъпления не засягат материалната основа на националното стопанство, а само неговото нормално функциониране. За разлика от тях обаче тези престъпления не посягат на такива обществени отношения, каквито се срещат във всички стопански отрасли. В чл.228/НК са предвидени престъпленията против промишлеността.
Субект на това престъпление може да бъде само стопански ръководител или контролен орган. Изпълнителното деяние има две форми: нареждане де се произведе нестандартна продукция или допускане да се произведе такава продукция. Нареждането се осъществява чрез действие – издаване на писмена или устна заповед до подчинените в производството. Допускането се осъществява чрез бездействие – непротивопоставяне на подготвяно или започнато производство на нестандартна продукция. Престъплението е резултатно. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
(2) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който в нарушение на служебните си задължения маркира като стандартна или не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително, се наказва с лишаване от свобода до една година или спробация.
Субект може да бъде само маркировач – това е лице, на което е възложено маркирането на излизащите от производство стоки. Изпълнителното деяние е в две форми: отбелязва като стандартна на нестандартна стока и неотбелязване на нестандартна стока. Престъплението е резултатно – наличие на маркировка “стандартна” върху нестандартна стока или във втория случай – липса на маркировка. Формата и видът на вината са пряк или евентуален умисъл.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.,бр.10 от 1993 г.) Когато произведенията или стоките по предходните алинеи не са в значителни количества или със значителна стойност, наказанието по ал.1 е глоба до четири лева, а по ал.2 - глоба до пет лева, налагани по административен ред.
Чл.229. (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който, като приема селскостопански произведения за сметка на изкупвателна или търговска организация, измами доставчика относно качеството или количеството на тия произведения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с обществено порицание.
Чл.230. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразна болест по домашни животни, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба до три лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.
(3) Ако заразната болест бъде широко разпространена, наказанието е лишаване от свобода до три години.
(4) Съобразно с различията в предходните алинеи се наказва и този, който наруши наредба, издадена за борба против болести и вредители по растенията.
Чл.231. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.62 от 1997 г., бр.103 от 2004 г.) Който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, неотговарящи на изискванията, посочени в ал.1 на чл.228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години, с глоба от хиляда до три хиляди лева и с лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6. Ръководител на търговско или снабдително предприятие, началник на склад на предприятие на едро, стоковед или управител на магазин, който пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки в значителни количества или със значителна стойност, явно неотговарящи на изискваните показатели и белези, посочени в ал.1 на чл.228, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
Субект на това престъпление може да бъде само физическо лице, което извършва продажби. Предмет на престъплението е нестандартната продукция (със скрити недостатъци и в значителни количества или на значителна стойност). Изпълнителното деяние се осъществява чрез пускане в продажба на нестандартни стоки. Налице е двуактно престъпление – непосочване на скритите недостатъци на стоката + предлагане за продан на тази стока. Престъплението е формално, на просто извършване – за да бъде довършено е достатъчно стоките да бъдат изложени на пазара, не е нужно да се е стигнало и до тяхното закупуване. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) При маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до шест лева, налагана по административен ред.
Чл.232. (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стоката или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
(2) Със същото наказание се наказва:
а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;
б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.
Субект на това престъпление може да бъде само продавач. Изпълнителното деяние се изразява в заблуждаване на клиент по някой от начините, но във всички случаи се създава невярна представа у клиента. Престъплението е резултатно – няма изрично изискване да настъпи някаква имотна вреда, достатъчно е, че се смущава редът за осъществяване на търговската дейност.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до 0,01 лева, наказанието е глоба до три лева, налагана по административен ред.
(4) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено, след като на лицето е било наложено по същата алинея административно наказание с постановление, влязло в сила, и не е изтекла една година от извършване на първото нарушение, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба до десет лева.
(5) (нова,ДВ,бр.95 от 1975 г.) В случаите, когато по предходните алинеи определи наказание лишаване от свобода, съдът може да постанови и лишаване от право по чл.37, т.6 и 7.
Чл.235. (изм.,ДВ,бр.26 от 2004 г.)
(1) Който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева.
(2) С наказанието по ал.1 се наказва и този, който укрие, товари, транспортира, разтоварва, съхранява или преработва незаконно добит от другиго дървен материал, когато с това са причинени немаловажни вреди.
(3) За престъпление по ал.1 и 2 наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, ако:
1. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване;
2. е извършено в съучастие със служител по горите, който се е възползвал от служебното си положение;
3. е извършено чрез използване на неистински или преправен документ или на документ с невярно съдържание;
4. е извършено повторно;
5. предметът на престъплението е в големи размери.
(4) Когато престъпленията по ал. 1 - 3 са извършени от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група или представляват опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева.
(5) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до петстотин хиляди лева.
(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.
Чл.236. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.86 от 1991 г.,бр.85 от 1997 г., бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Който унищожи или повреди по какъвто и да е начин горски дървета, младеняк, подраст, горска култура или горски разсадник, когато с това са причинени немаловажни вреди, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация,както и с глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода до пет години.
Чл.237. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.,бр.86 от 1991 г.,бр.85 от 1997 г.) Който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от десет до сто лева, както и с лишаване от права по чл.37, т.7.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;доп.,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр. 86 от 1991 г.,бр.85 от 1997 г., бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Който без да притежава ловен билет, убие или улови дребен дивеч, специално указан в Закона за лова, както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства, се наказва с пробация до шест месеца или с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от права по чл.37, т.7.
(3) Убитият или уловен дивеч се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.
Чл.238. (1) (пред. чл.238,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;доп.,бр.89 от 1986 г.;изм.,бр.86 от 1991 г.,бр.85 от 1997 г.) Който улови риба:
а) в рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества или в количества, надхвърлящи значително нормите за спортен риболов;
б) в запазни места или при маловодие;
в) в непромишлени води през размножителния период на рибата или
г) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) от видове, застрашени от изчезване, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до една година и с глоба от сто до триста лева, както и с лишаване от права по чл.37, т.7.
(2) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Разпоредбите на предходната алинея се прилагат и при улов на раци.
Престъпления против кредиторите
Чл.227б. (1) (изм.,ДВ,бр.85 от 1998 г.) Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.
(2) С наказанието по ал.1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.
(3) С наказанието по ал.1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл.626, ал.3 от Търговския закон.
(4) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.59 от 2006 г.) С наказанието по ал.1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за кредитните институции, не са извършили това.
Субект на това престъпление може да е търговец изпаднал в неплатежоспособност. Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие. Деецът не заявява по надлежния начин своята неплатежоспособност. Бездействието трябва да е продължило поне 15 дни, т.е. е налице едно продължено престъпление. Престъплението е резултатно – несезиране на окръжния съд, компетентен да води производството по несъстоятелност. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Съгласно чл.227б,ал.2 предвижда, че със същото наказание се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производството по несъстоятелност.
Чл.227в. (1) Търговец, който след откриване на производство по несъстоятелност:
1. скрие, унищожи, повреди или отчужди безвъзмездно пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори;
2. отчужди пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори, когато даденото значително надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нормалното водене на стопанската дейност;
3. опропасти или скрие свое вземане;
4. признае или поеме по какъвто и да е начин или удовлетвори несъществуващо задължение;
5. вземе заем, като знае, че не може да го издължи;
6. предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност;
7. противозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори;
8. унищожи, скрие или преправи търговските си книги или документи или ги води в нарушение на закона по начин, който затруднява установяването на активите и пасивите на неговото предприятие или дейност,
ако от изброените деяния са настъпили значителни щети, се наказва за умишлен банкрут с лишаване от свобода до три години.
(2) Когато с деяние по ал.1 са причинени щети в особено големи размери, представляващи особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съдът постановява и лишаване от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.
Престъпления против кредиторите: престъпленията против кредиторите имат за свой родов обект интересите на различни кредитори в търговската дейност. Затова и субекти на тези престъпления са най-често търговците по смисъла на ТЗ. Първото престъпление против кредиторите е умишленият банкрут по чл.227в. Субект на това престъпление може да бъде само търговец. Изпълнителното деяние се изразява в извършването на много и най-различни фактически или юридически действия, които са най-често измамливи и вредят на кредиторите: скриване, унищожаване, повреждане или отчуждаване безвъзмездно на пари, вещи, ценни книжа или други ценности, поемане на несъществуващ дълг и др. престъплението освен това може да се извърши само в условията на започнало производство по несъстоятелност. Престъплението е резултатно – настъпване на значителни щети. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Ако причинените с това престъпление щети са в особено големи размери и извършеното представлява особено тежък случай наказанието е по-тежко.
Чл.227г. С наказанията по чл.227в се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същия член деяния, като в случаите на ал.1 съдът може да постанови и глоба до 500 лв., а по ал.2 - конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
Чл.227д. (1) Търговец, който:
1. не е водил търговските си дела с грижата на добър търговец или е участвал в очевидно рискови сделки, които не влизат в кръга на обикновената му дейност;
2. правил е лични, семейни или други разходи, очевидно неприсъщи и несвързани с дейността и несъобразени с имущественото му състояние;
3. пропуснал е да състави или е съставил неправилен годишен счетоводен отчет и баланс, като е бил длъжен да направи това,
поради което е обявен в несъстоятелност и от това са последвали щети за кредиторите, се наказва за непредпазлив банкрут с лишаване от свобода до две години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7.
(2) С наказанията по ал.1 се наказва и търговец, който е обявен в несъстоятелност, без да е изпълнил задълженията си по предшестващ оздравителен план.
(3) С наказанията по ал.1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, ако извършат или допуснат да се извършат посочените в същата алинея деяния.
(4) Лицата по ал.1 - 3 не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно.
Друго престъпление е непредпазливият банкрут по чл.227д. субект може да бъде единствено търговец. Изпълнителното деяние се свежда до различни действия, които по своята стопанска същност представляват т.нар. прахосничество. Престъплението е резултатно – обявяване на дееца в несъстоятелност и настъпване на щети за кредиторите. Формата и видът на вината е непредпазливост. Съгласно чл.227д,ал.3 се налага наказание и на лице, което управлява и представлява търговско дружество или кооперация, ако извърши или допусне да се извърши посочените в чл.227д,ал.1 деяния. Съгласно ал.4 на същия член, лицата не се наказват, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция удовлетворят кредиторите си. Тази разпоредба не се прилага повторно.
Чл.227е. (1) Търговец, който има задължения към друг търговец, за който има открито производство по несъстоятелност, като знае това и не изпълни задължението си в уговорения или обичайния срок, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до 200 лв.
Субект на това престъпление може да бъде само търговец. Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължението. Престъплението е резултатно – неизпълнение в полза на търговеца, срещу когото има производство по несъстоятелност. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
(2) Търговец, който с одобрението, знанието или в интерес на свой кредитор укрие изцяло или отчасти задължение към него и с това причина щета на негов кредитор, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.
(3) Който, като знае, че за търговец има открито производство по несъстоятелност, укрие или унищожи със съгласието му негови вещи, които принадлежат или биха принадлежали към масата на несъстоятелността, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до 300 лв.