32. Народно събрание – орган на законодателната власт. Законодателен процес – фази.

Законодателният процес е нормативноустановена процедура, осъществявана от НС в качеството му на законодателен орган. Подготовката на законопроекта по принцип е извънпарламентарна дейност. Законотворчеството е дейност, осъществявана от НС и вътрешните му структури.
Законодателният процес се състои от няколко последователно осъществявани фази: законодателна инициатива, обсъждане на законопроекта и гласуване. Процесът приключва с приемането или отхвърлянето на законопроекта от НС. След приемането законопроектът се превръща в закон – така приключва процесът на създаването му.

Законодателна инициатива
Правото на законодателна инициатива е юридическа възможност на конституционно определени правни субекти да внасят законопроекти в НС. Законопроектът с мотивите се изпраща до председателя на НС и се регистрира по надлежен ред, а той е длъжен в 3-дневен срок да го разпредели между постоянните комисии, в съответствие с предмета на правното регулиране. Той е длъжен на първото пленарно заседание да уведоми народните представители за постъпилите законопроекти, вносителите им и разпределението им по комисии.
Конституцията предоставя правото на законодателна инициатива на народните представители и на МС (чл. 87, ал.1). Най-често вносител на законопроекти е МС, защото правителството е висш орган на изпълнителната власт, чиято основна функция е изпълнението на законите. МС изготвя свои законодателни програми, за да отговори на обществените потребности, като системно сезира парламента със законопроекти. Въпреки че К предоставя правото на законодателната инициатива на отделния народен представител, трудно е той сам да изготви законопроект, който да отговаря на изискванията на законодателната техника.

Обсъждане на законопроектите
Обсъждането на законопроекта има за цел да се определи отношението на парламентарните фракции и на народните представители към законопроекта като цяло и към неговите конкретни разпоредби. Обсъждането се разделя на две фази: предварително обсъждане и обсъждане в пленума на НС.
Предварителното обсъждане на законопроектите е в постоянните комисии на НС. Съобразно характера на законопроекта неговото обсъждане в постоянните комисии може да стане поотделно в една или в повече комисии, или съвместно в няколко. Когато законопроект се обсъжда поотделно от две или повече комисии, всички предложения със съответните мотиви се предоставят на водещата комисия, за да ги обобщи. При обсъждане на законопроектите в постоянните комисии вносителят е длъжен да присъства, за да даде необходими обяснения по поставените въпроси.
Обсъждането на законопроектите в пленума на НС също се извършва на два пъти. Първо се обсъжда в неговата цялост, по принцип. Изслушва се доклад от водещата комисия, становището на вносителя и доклади на другите постоянни комисии. След като законопроектът бъде приет на първо четене от пленума, той се връща на водещата комисия, за да вземе отношение по направените предложения при обсъждането. Предварителното обсъждане в комисиите се извършва два пъти. Второто обсъждане в пленума на НС се извършва на друго заседание. То е по същество и по детайлите на отделните предписания.


Гласуване на законопроектите
След приключване на обсъждането законопроектът се гласува. То става също на два пъти. След първото обсъждане в пленума народните представители гласуват законопроекта в целостта му, а второто гласуване е окончателно. Гласуването е явно, може да се извърши и по друг начин по решение на НС. Законопроектът се приема с обикновено мнозинство. Резултатът от гласуването се обявява на председателя. Ако вотът е положителен, се счита, че от този момент законопроектът е приет.
Отлагателното вето на президента възобновява законодателния процес във фазата на обсъждане във водещата комисия и в стадия на второ обсъждане в пленума. Ветото може да бъде преодоляно, ако срещу него гласуват повече от половината от всички народни представители.

Удостоверяване, обнародване и влизане на законите в сила
Автентичността на приетия закон се удостоверява с подписа на председателстващия заседанието на НС и другите длъжностни лица – секретари и стенографи.
Обнародването на законите се извършва чрез публикуването им в Държавен вестник. Извършва се най-късно 15 дни след неговото приемане от НС. Повторно гласуваният закон се обнародва от президента най-късно в 7-дневен срок от получаването му. Законът влиза в сила 3 дни след обнародването му, ако законодателят не определи по-къс или по-продължителен срок за влизането му в сила.