32. Измама, документна измама и вещно укривателство – обща характеристика; състави; отграничения.

Измама
Чл.209. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(3) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода от една година или пробация.
Чл.210. (1) За измама наказанието е лишаване от свобода от една до осем години:
1. ако деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действува по поръка на властта;
2. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното извършване;
3. (доп.,ДВ,бр.26 от 2004 г.) ако измамата е извършена от длъжностно лице или от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва по занятие сделки с валута в наличност;
4. ако е извършена повторно в немаловажни случаи;
5. (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) ако причинената вреда е в големи размери.
Чл.211. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Когато измамата по чл.209, ал.1 и 2, и по чл.210 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години. Съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Чл.212. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода до осем години.
(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на онзи, който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо лице да получи без правно основание такова имущество.
(3) (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Когато имуществото е от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставено от тях на българската държава, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.92 от 2002 г.) За документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години.
(6) (пред.ал.5,ДВ,бр.92 от 2002 г.; изм.,бр.103 от 2004 г.) В маловажни случаи по ал.1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.
(7) (пред.ал.6,ДВ,бр.92 от 2002 г.) В случаите на ал.1 съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, т.6 и 7, а в случаите на ал.3 и 4 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл.37, т.6 и 7.
Чл.212а. (нов,ДВ,бр.92 от 2002 г.) - (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до шест хиляди лева.
(2) Същото наказание се налага и на този, който, без да има право, внесе, измени, изтрие или заличи компютърни информационни данни, за да получи нещо, което не му се следва.
Чл.212б. (нов,ДВ,бр.28 от 1982 г.; пред.чл.22а,бр.92 от 2002 г.)
(1) Ако полученото имущество по чл.212 бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:
1. по ал.1 и 2 - лишаване от свобода до пет години;
2. по ал.3 - лишаване от свобода от две до осем години;
3. по ал.4 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години;
4. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) пробация или глоба до пет лева.
(2) В случаите по т.2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, т.6 и 7, а по т.3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл.37, т.6 и 7.
Чл.213. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до десет лева.
ИЗМАМА: измамата бива два вида – активна и пасивна. Техните състави са очертани съответно в чл.209, ал.1 и ал.2. Субект на активната измама може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение. Възбуждането представлява създаване на невярна представа у адресата на измамата. Поддържането на заблуда представлява потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда у адресата на измамата. При измамата се очертават три причинни връзки: в следствие на заблуждението у адресата се формират или затвърждават неверни представи за гражданскоправни релевантни обстоятелства; в следствие на наверните представи адресатът предприема имуществено разпореждане за своя или чужда сметка; и в следствие на това разпореждане се стига до имотна вреда за него или за трето лице. Измамата е резултатно престъпление – причиняване на имотна вреда. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Има и допълнителен субективен признак – да се набави имотна облага за дееца или за трето лице. Пасивната измама е уредена в чл.209,ал.2. Изпълнителното деяние се изразява в ползване на заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого. То се осъществява чрез бездействие. Използване на заблуждението е налице, когато адресатът има създадена невярна представа за обстоятелствата, съобразно които извършва имуществено разпореждане. Използване на неопитността има, когато на адресата липсва нужната теоретическа или практическа подготовка за извършване на имуществено разпореждане. Използване на неосведомеността има, когато на адресата липсва нужната информация за обстоятелствата, които следва да има предвид, за да извърши изгодно имуществено разпореждане. Измамата е по-тежко наказуема, когато деецът се е представил за длъжностно лице или за лице, което действа по поръка на властта; ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително; ако е извършена от длъжностно лице във връзка с изпълнението на служебните му задължения; ако е извършена повторно; ако е причинена вреда в големи размери; ако измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай или представлява опасен рецидив. Ако деянието представлява маловажен случай то е по-леко наказуемо. Измамата се различава от кражбата и обсебването по това, че субектът засяга чуждото имущество като въздейства върху друго лице, а не чрез свои действия. Освен това обсебването има за предмет не само чужди движими вещи, а всякакъв имуществен интерес. Документна измама: предвидена е в чл.212. Документната измама се характеризира с три особености. Първо, тя има за предмет някакъв опорочен документ. Второ, тя има за предмет не всеки имуществен интерес, а само чуждо движимо имущество. Трето, тя има за свой престъпен резултат не само имуществено засягане на пострадалия, макар и с цел за имуществено облагодетелсване на дееца или на трето лице, но и обективно облагодетелстване на дееца или третото лице. Документната измама бива няколко вида: в собствена полза по чл.212,ал.1. Изпълнителното деяние се изразява в получаване на чуждо движимо имущество чрез използване на документ с невярно съдържание, неистински документ или преправен. Документ с невярно съдържание е всеки, който не отговаря на действителността. Неистински е онзи, чийто автор се различава от дееца, който е истинският автор на документа. Преправен е онзи документ, чието съдържание е променено. Престъплението е резултатно – придобиване на владението върху предмета на престъплението. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Предвидена е и специална цел – намерение на дееца да присвои полученото. Документна измама в полза на трето лице – чл.212,ал.2. изпълнителното деяние се изразява в съставянето на документ с невярно съдържание, неистински документ или преправен документ. Втората форма на изпълнителното деяние е използването на документа, даване на възможност на трето лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество. Престъплението е резултатно – получаване на имуществото от страна на трето лице. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Престъплението е по-теко наказуемо ако имуществото е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив; ако измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Деянието е по-леко наказуемо ако е маловажно или ако полученото имущество бъде върнато или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. В чл.213 е предвидена застрахователната измама. Субект може да е лице, което е собственик на застрахован имот. Изпълнителното деяние се изразява в самоувреждане на този имот. Престъплението е резултатно – пълна, частична или временна негодност на предмета. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Има и специална цел – да се измами застрахователя, че е настъпило застрахователното събитие. Възможен е опит към това престъпление, съучастие. Не може да намери приложение разпоредбата за самоволен отказ от наказуемо приготовление.
Вещно укривателство
Чл.215. (1) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,изм.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, но с наказание, не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.
(2) (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от хиляда до три хиляди лева, ако укривателството:
1. е в големи размери;
2. е с вещи, поставени под специален режим;
3. се извършва по занаят;
4. е извършено повторно или представлява опасен рецидив.
ВЕЩНО УКРИВАТЕЛСТВО: то е една производна престъпна дейност. Нейният основен състав е в чл.215,ал.1. То е едно вторично престъпление, тъй като за да е налице укривателство, трябва да има някакво друго основно престъпление. За разлика от предварителната престъпна дейност, при вещното укривателство основнтото престъпление трябва да е не само намислено, но и извършено. Предмет на вещното укривателство е онази движима вещ, фактическата власт върху която е била получена чрез друго, първона-чално престъпление. Вещното укривателство е субсидиарна престъпна дейност спрямо първоначалното престъпление. Това означава, че за вещно укривателство може да отговаря само онзи, който по никакъв начин не е участвал в първоначалното престъпление, включително обещавайки вещно укривателство след извършването му, защото тогава ще е налице интелектуално помагачество. Субект ва престъплението може да бъде не всяко наказателноотговорно лице, а само такова, което не е участвало в първоначалното престъпление. Изпълнителното деяние се изразява в укриване, придобиване или спомагане да бъдат отчуждени чужди движими вещи, придобити от другиго по престъпен начин. Укриването е фактическа дейност, която се изразява в поставяне на веща на такова място или в такова положение, при което нейното откриване е значително затруднено. Придобиването представлява такава юридическа дейност, която води до прехвърляне на веща в полза на самия деец. Спомагането е също юридическа дейност, но води до прехвърлянето и в полза на трето лице. престъплението е резултатно – установяване на веща на такова място или в такова положение, в което тя трудно може да бъде забелязана или се стигне до нейното придобиване от дееца или от трето лице. формата и видът на вината са пряк умисъл. Като допълнителен субективен признак е предвидена и присъщата на измамата и изнудването специална цел – набавяне за дееца или за другиго на имотна облага. Наказанието е по-тежко, ако укривателството е в големи размери, е с вещи, поставени под специален режим; се извършва по занаят; ако е извършено повторно или представлява опасен рецидив.
ДРУГИ престъпления против собствеността са унищожаването и повреждането по чл.216 и злоупотребата с доверие по чл.217. субект на престъплението унищожаване и повреждане може да е всяко наказателноотговорно лице. изпълнителното деяние се изразява в унищожаване или повреждане. Унищожаването представлява такова засягане на веща, при което тя става безвъзвратно и изцяло негодна за използване по предназначение. Повреждането е такова засягане, при което временно или частично се отнема възможонстта тя да се използва пълноценно. Престъплението е резултатно – негодност на веща. формата и видът на вината са умисъл или непредпазливост. Престъплението е по-тежко наказуемо ако са настъпили тежки последици или ако деянието е извършено от лице, което се занимава с охранителна дейност, от служител в организация, която извършва охранителна дейност, от лице което действа по поръчка на такава организация, от лице от състава на МВР или ако деянието е извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл.321а. наказанието е по-леко ако представлява маловажен случай или е извършено по непредпазливост. Субект на престъплението злоупотреба с доверие може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в ощетяване на повереното чуждо имущество. Престъплението е резултатно – причиняване на щета – намаляване стойността на предмета. Формата и видът на вината са пряк или евентуален умисъл. Ако са последвали значителни или невъзстановими щети, наказанието е по-тежко.