31. Прилагане на правото. Актове на правоприлагане.

При прилагане на правото се издаватпетенцията на държавния орган.
Актовете на правоприлагане се отличават от правните норми , установени в нормативните актове по:
1. че се отнасят до конкретния случай (съдържат признаците на конкретния случай) и адресатите са посочени с техните персонални признаци (родови и ведове);
2. тяхната реализация слага край на действието им, а правните норми се реализират перманентно. Актовете по правоприлагане са формализирани правни актове. Те са един от основните критерии за институционална същност на правната действителност. Самото прилагане на правото е процес , който е определен (формализиран).Формалната предопределеност на процеса на правоприлагане обхваща няколко етапа. Условието за протичане на процеса на правоприлагане в едни случай е сезиране на съответния държавен орган, г случай държантият орган се самосезира.
• Първи етап от процеса на правоприлагане е установяване – на юридическият факт , на който се издава акта;
• Втори етап е установяване на правните норми от материалното право, въз основа на които ще се реши ( при правонарушение това е квалификацията);
• Трети етап е самият акт
• Четвърти етап е реализацията, изпълнението на акта;
Самият акт на правоприлагане трябва да отговаря по структура на установени в правото изисквания.
Задължителни са следните съставки на актовете на правоприлагане:
• Уводна част – съдътора на акта, заглавието (присъда, решение) на акта;
• Описателна част – съдържа информация относно юридическият факт, които се приема за доказване;
• Разпоредитерна част – в нея се съдържа решението кретния случай и правните норми въз основа на които е взето;
• Заключителна част – в нея се посочват датата на издаването на акта, подпис на акта, печат и тнт. Тази част има удостоверителен характер. Са съдържанието на акта.
За съдебните актове неразделна част са мотивите на акта – приетия необоснован акт подлежи на отмяна.