31. Постоянни комисии – видове, компетентност, организация и ред на дейност. Временни комисии. Парламентарни групи.

Парламентите създават комисии, които осъществяват спомагателна дейност.
Широкият кръг от правомощия на НС по осъществяване на държавно ръководство на обществото чрез законодателната и другите дейности налага да се създаде система от комисии, които да го подпомагат в неговата многостранна дейност. Те са помощни органи в неговата законодателна дейност и упражняват парламентарен контрол (чл. 79, ал. 2). Парламентарните комисии са специализирани органи. Създават се, за да съдействат на парламента в специфичните сфери от неговата дейност. Комисиите получават правомощията си от НС.
Постоянните комисии действат през целия мандат на НС. Временните се образуват по конкретен повод. Избират се от НС по предложение на председателя или най-малко на 1/10 от народните представители. Броят, видовете, наименованието и съставът на постоянните комисии се определят от НС съобразно обективните потребности. В постоянните комисии могат да бъдат избирани само народни представители, като всеки може да бъде включен в състава най-много на две комисии. При формирането на състава се спазва принципът на пропорционалното представителство на парламентарните групи според техния числен състав.
Постоянните комисии обсъждат законопроекти за решения, декларации и обръщения преди да бъдат внесени в пленума. За да се създадат условия за нормална работа на комисиите, К и правилникът постановяват, че държавните органи, длъжностните лица, гражданите и организациите, когато бъдат поканени да се явяват пред комисиите, за да дадат исканата информация или да направят необходимите пояснения по въпросите и компетентността на комисиите, са длъжни да направят това и да предоставят исканите документи и сведения. Всяка комисия избира свое ръководство, състоящо се от председател и по двама заместник-председатели.
НС образува и временни комисии по конкретен повод за проучване, анкети или по отделни въпроси от своята компетентност. Те преустановяват съществуването си след изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно по решение на НС.

Заседанията на комисиите се провеждат по предварително определен дневен ред. Постоянните комисии се свикват на заседание от техните председатели, по искане на председателя на НС или по искане най-малко на 1/3 от членовете на комисиите. Заседанията им по принцип са открити. Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато към съответните въпроси имат отношение две или повече комисии. Заседанията на комисиите се провеждат, ако кворумът е налице, т.е. ако присъстват повече от половината от членовете им. Решения се вземат с обикновено мнозинство, т.е. с гласовете на повече от половината от присъстващите, чрез явно гласуване. Решенията на парламентарните комисии имат препоръчителен характер. Те не пораждат правни последици.
Постоянните комисии извършват предварително обсъждане на законопроектите. След внасянето на законопроекта в НС председателят го разпределя между комисиите и определя водещата комисия. Тя изготвя и предлага становище по законопроекта за първото му обсъждане в пленума. В него се отразяват предложенията и на другите постоянни комисии.
Постоянните комисии са важен фактор в подготвителната фаза на законодателния процес. Чрез дейността си съдействат за създаването на качествени закони. Като органи на НС те упражняват контрол по изпълнението на актовете и по някои въпроси от дейността на министрите. Контролът на комисиите е спомагателна форма на парламентарния контрол и не е самостоятелен. Специализираните контролни структури на НС са временните комисии за проучване и анкети. Тяхното основно предназначение е упражняването на контрол по въпроси, засягащи държавните или обществените интереси.

Парламентарни групи
На основата на партийната принадлежност или политическата си ориентация народните представители доброволно се обединяват в парламентарни групи. Те не са вътрешни органи на НС. Парламентарните групи са партийноорганизационни обединения, изразители на интересите на съответната партия или коалиция. Парламентарната група може да се формира при наличието на определен брой народни предсатвители от една политическа партия. Парламентарните групи легализират създаването си пред председателя на НС, като се вписват в специален регистър. Всеки народен представител може да бъде член само на една парламентарна група.
Парламентарните групи си избират ръководства, които направляват дейността им. Ръководствата поддържат постоянни връзки с председателя на НС. Президентът е длъжен да се консултира с парламентарните групи при възлагане на проучвателен мандат на представител, посочен от съответната парламентарна група, за да предложи състава на бъдещото правителство (чл. 99).
Председателят на НС уведомява парламентарните групи за постъпилите законопроекти, за да могат да вземат отношение по тях.