31. Длъжностно присвояване и обсебване – обща характеристика и състави.

Присвоявания
Чл.201. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.;изм.,ДВ,бр.97 от 1995 г. с Решение Nо 19 от 1995 г. на Конституционния съд) Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, точки 6 и 7.

ПРИСВОЯВАНЕ:
подродов обект на присвояванията са обществените отношения по пазенето или управлението на чужда собственост. Присвояването прилича на кражбата, тъй като и при двете предмет на престъпното посегателство е чужда движима вещ. Разликата между тях обаче е, че при кражбата предметът се намира в чуждо владение, а при присвояването предметът е при самия деец. Има два вида присвояване – длъжностно присвояване и обсебване. Основният състав на ДП е в чл.201. Субект може да бъде само длъжностно лице. Съгласно чл.93,т1 длъжностни лица са: служители в държавно учерждение; лице, което изпълнява ръководна работа в юридическо лице извън структурата на държавния апарат; и лице, което пази чуждо имущество в такова ЮЛ или ЕТ и частни нотариуси и помощник-нотариуси. Длъжностното лице трябва да е извършило престъплението във връзка с изпълнение на служебните си функции. Предмет на длъжностното присвояване са пари, вещи и други ценности. Изпълнителното деяние се състои в присвояване на предмета. Присвояването може да е фактическо или юридическо. Фактическо е ако е извършено в собствена полза и се заключава в лична или производствена консумация. Юридическо е, ако е извършено в полза на трето лице и се заключава в някакъв акт на разпореждане. Престъплението е резултатно – лишаване на собственика от вещите, предмет на престъплението и облагодетелстване на дееца или на трето лице. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Длъжностното присвояване е по-тежко наказуемо, ако за улесняването му е извършено друго престъпление; ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително; ако е в големи размери; ако представлява опасен рецидив; ако е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Деянието е по-леко наказуемо ако представлява маловажен случай или присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
Чл.202. (1) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
1. ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание;
2. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително.
(2) За длъжностно присвояване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:
1. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) ако е в големи размери,
2. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив или
3. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) ако присвоените средства са от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава.
(3) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) В случаите на предходните алинеи съдът лишава виновния от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7. Съдът може да постанови и конфискация по ал.1 до една втора, а по ал.2 - на част или на цялото имущество на виновния.
Чл.203. (1) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години.
(2) (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл.37, ал.1, точки 6 и 7.
Чл.204. В маловажни случаи на длъжностно присвояване наказанието е:
а) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) по чл.201 - лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба до пет лева;
б) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) по чл.202, ал.1 - лишаване от свобода до две години или пробация.
Чл.205. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:
1. в случаите на чл.201 - лишаване от свобода до пет години;
2. в случаите на чл.202, ал.1 - лишаване от свобода от една до седем години;
3. в случаите на чл.202, ал.1 - лишаване от свобода от три до десет години;
4. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) в случаите по чл.203 - лишаване от свобода от осем до двадесет години;
5. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) в случаите на чл.204, буква "а" - пробация или глоба до три лева;
6. (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) в случаите на чл.204, буква "б" - лишаване от свобода до шест месеца или пробация.
(2) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея съдът постановява и лишаване от права по чл.37, точки 6 и 7, като в случаите по т.3 може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на т.4 постановява конфискация на част или на цялото имущество.
Чл.206. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.

ОБСЕБВАНЕ: разликата между обсебването и длъжностното присвояване се състои в това, че при ДП предметът на престъплението е връчен на дееца в качеството му на длъжностно лице, а при обсебването деецът може и да не длъжностно лице, но дори да е такова, вещите не са му били връчени или поверени за пазене или управление в това му качество, а на друго основание. Обсебването се различава от кражбата по това, че при кражбата предметът на престъплението не се намира у дееца. Основният състав се намира в чл.206,ал.1. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в присвояването на чуждите вещи, като своенето трябва да е противоправно. Престъплението е резултатно – лишаване на собственика от вещите, предмет на престъплението и облагодетелстване на дееца. Деянието е по-тежко наказуемо ако е в големи размери; ако представлява опасен рецидив или ако е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Обсебването е по-леко наказуемо ако е маловажно или ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Чл.207,ал.1 визира присвояването на намерена вещ; чл.207,ал.2 визира присвояването на случайно или по погрешка попаднала чужда движима вещ; чл.208 присвояване на намерено съкровище.
(2) (доп.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.
(3) (нова,ДВ,бр. 28 от 1982 г.) Ако обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл.37, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.
(4) (нова,ДВ,бр. 28 от 1982 г.) За обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът постановява и лишаване от права по чл.37, точки 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(5) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба до пет лева.
(6) (пред. ал.4,изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) Ако присвоеното имущество бъде внесено или заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, наказанието е:
1. по ал.1 - лишаване от свобода до три години;
2. по ал.3 - лишаване от свобода от две до осем години;
3. по ал.4 - лишаване от свобода от три до дванадесет години;
4. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) по ал.5 - пробация или глоба до три лева.
(7) (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В случаите на т.2 на предходната алинея съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37, точки 6 и 7, а в случаите на т.3 постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл.37, точки 6 и 7.
Чл.207. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) - (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;попр.,бр.31 от 1982 г.) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба до два лева.
(2) Същото наказание се налага и на този, който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка.
Чл.208. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.26 от 2004 г.) Който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с глоба от петстотин до хиляда лева.
(2) (нова,ДВ,бр.10 от 1993 г.; изм.,бр.26 от 2004 г.) Който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
(3) (пред., ал.2,ДВ,бр.10 от 1993 г.; изм.,бр.26 от 2004 г.) Ако съкровището е в особено големи размери, наказанието е: по ал.1 - лишаване от свобода до две години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, а по ал.2 - лишаване от свобода до пет години или глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
(4) (нова,ДВ,бр.26 от 2004 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.