30 Отговорност на международните организации. Отговорност на индивида

Отговорността на международните организации – субекти на МП, е относително ново явление. Тя се налага поради все по-голямото проникване на международните организации в уреждането на международните отношения.
Международните организации са вторични субекти на МП. Възможността да носят международна отговорност е в зависимост от предоставената им правосубектност. Отговорността при международните организации е усложнена. Тя настъпва освен за нарушение на международно задължение, което са извършили нейните органи или длъжностни лица, и за нарушение на разпоредби на учредителния акт на организацията и на норми на “вътрешното” й право.
Ако органи или длъжностни лица на международната организация нарушават норми на учредителния акт, организацията може да понесе двойна отговорност. От една страна, пред държавите-членки на организацията тя ще отговаря за нарушаване на учредителня акт, а, от друга, ако нарушението засяга и норми на общото международно право, организацията ще носи и отговорност съгласно него.
Международните организации могат да носят както материална, така и нематериална отговорност. Те могат да бъдат субекти на претенции за претърпени щети в резултат на нарушение на международноправни задължения от държави или други международни организации.
Международната организация може да носи солидарна отговорност със страните членки и това е често срещана практика, но тя може да носи и самостоятелна материална отговорност.

Физическите лица носят международна отговорност при извършването на противоправни действия от държавите, от името на които са участвали като държавни длъжностни лица. Държавите носят международна отговорност, а физическите лица – международна наказателна отговорност за престъпления против мира и човечеството, военни престъпления, геноцид, екоцид и др. Държавите, правителствени глави, както и другите лица, заемащи отговорни вишси държавни постове, не се освобождават от международна наказателна отговорност. Международното право не предвижда давностен срок за военни престъпления и престъпления против човечеството, геноцид и др. Съгласно решението на Съвета за сигурност от 1993г. се създаде Международен трибунал в Хага, който съди и осъди лица, виновни за извършването на престъпления по време на войната на територията на бивша Югославия. Възможността за създаването на международни наказателни съдилища е предвидена в редица международни договори, например в Конвенцията относно предотвратяването на престъплението геноцид и наказанието за него от 1948г. и др.