2. Финансови правни норми. Същност, структура и видове. Особености на финансовите правни норми. Финансов план и финансова правна норма.

1. Финансови правни норми – същност.
Финансовото право бива обективно и субективно. Обективното финансово право е съвкупност от правни норми, регулиращи определен кръг обществени отношения.
Всяка финансова правна норма е общо, абстрактно правило зa поведение, което се проявява в три направления:
1. действа неограничено във времето;
2. не е ограничено по отношение на случаите;
3. не е ограничено по отношение на адресатите.
На тази основа се прави и първата разлика между финансово-правните норми и индивидуалните финансови актове.

По отношение на неограниченото действие във времето трябва да се отбележи, че тази характеристика не е абсолютна: финансово-правната норма може да има и срочно действие, когато крайният момент е установен още с приемането на финансово-правната норма (напр. при бюджетните норми). Има и случаи, когато финансово-правни норми имат еднократно действие – напр. финансова амнистия.
Също така лицата се подчиняват на различен правен режим - юридически лица, физически лица и т.н. Финансово-правните норми се прилагат по отношение на всички лица (нaпp. данъчно задължено лице), има и норми, които действат и по отношение на формирования, нямащи качества на правен субект. Финансово-правните норми действат по отношение на неограничен кръг адресати, но от определена категория. В зависимост от това, какъв кръг финансови права и задължения урежда една финансово-правна норма субектите са подбрани и за тях важат някои ограничения. Много малко са финансово-правните норми, при които могат да бъдат засегнати всички лица.

2. Структурата на финансово-правната норма е следната: хипотеза, диспозиция и санкция.
♦ Хипотеза
Във финансовото право при хипотезата е заложен юридически факт (доход, печалба, оборот, сделка, т.н.). Проблем е тълкуването на тези понятия и какво значение им дава финансовото право, защото те идват от други правни отрасли или научни области. Възможни са няколко варианта:
1) когато терминът се използва със същото значение, т.е. имаме буквално тълкуване;
2) понятието се използва със съдържание, различно от това в отрасъла, от който идва - тогава понятието се тълкува разширително или стеснително. Например в данъчното право във всички данъчни закони има заключителни разпоредби, в които се дава тълкуването по смисъла на данъчния закон на определен термин. Това се прави по две съображения - фискално (за да се осигури по-висок приход за бюджета, финансовият закон дава по-различно тълкуване, с оглед защита на интересите на държавата) и предотвратяване заобикалянето на финансовия закон, т.е. постигането на законен резултат с незаконни средства.
♦ Диспозицията съдържа адресатите и техните права и задължения (един адресат има правото да получи данъка, а друг има задължението да го плати). Във финансовото право рядко използва "субективно финансово право". Държавата в лицето на държавните органи е носител на субективни права, а останалите субекти са носители на задължения (наблюдава се и обратният момент - при стипендии, пенсии, обезщетения и т.н.). Само субектите, посочени във финансово-правната норма могат да бъдат носители на правата и задълженията, те не могат да ги прехвърлят на трети субекти, т.е. няма договаряне, може обаче да има онаследяване (всяко наследство се приема или отказва изцяло, като отказът не може да бъде в полза на някого).

♦ Санкция
По отношение на санкцията - доколкото се отнася до публично-правни отношения, важно за държавата е те да се развиват законосъобразно, като са предвидени санкции при неизпълнение. Санкциите във финансовото и данъчното право са твърде големи (особено за банкови и данъчни нарушения). Данъчните престъпления се уреждат в чл. 293 до чл. 298 от Наказателния кодекс. Държавната принуда се проявява в две форми: санкция или принудителни административни мерки. За извършени финансови нарушения се налага една от четирите вида санкции: наказателна, административна, гражданска или дисциплинарна. При наказателно-правните норми санкции се съдържат в тях, но финансовото право приема друг подход:
1) санкциите може да са изнесени в края на нормативния акт, в отделен наказателен раздел или глава в закона;
2) санкциите може да са в друг финансов нормативен акт, когато е налице един закон и множество подзаконови нормативни актове;
3) санкциите може да са в друг закон, който да не е част от финансовото право.

3. Видовете финансово-правни норми са 6 основни групи:
1) материално-правни (посочват права и задължения) и процесуално-правни (посочват реда за реализиране на материално-правните норми). При финансовото право двата вида норми се намират в един и същ нормативен акт. Материално-правните норми са насочени към определянето, възникването, изменението и прекратяването на субективните права, те съдържат правните качества на субекта и на правните обекти. Процесуално-правните норми уреждат реда за осъществяване на правото, формите на правна защита, реда за защита на правните качества, способи за реализиране на правото. Материално-правните норми поначало нямат, а процесуално-правните имат обратно действие. Материално-правните норми в определени случаи могат да се прилагат от чуждестранен съд. Процесуално-правните норми не могат да се прилагат извън страната, която ги е създала. Материално-правните норми са императивни или диспозитивни, а процесуално-правните норми по правило са императивни и рядко диспозитивни.
2) императивни и диспозитивни правни норми. Всяка финансово-правна норма е императивна по принцип, тя трябва да се приложи, щом се осъществят фактите, посочени в хипотезата им, т.е. адресатът не може да се отклонява от диспозицията. Диспозитивните правни норми се прилагат само, ако страните не са съгласни за нещо, субектите могат да се договорят, но не са длъжни да сторят това.
3) задължаващи, забраняващи и упълномощаващи (според поведението, изискващо се от адресатите). Задължаващите правни норми създават задължение за извършване на определени действия, предизвиква се активно поведение на субектите на финансово-правната норма. Забраняващите правни норми установяват и задължават бездействие, адресатът трябва да се въздържа от промяна на правния свят. Упълномощаващите правни норми (овластяващи и оправомощаващи) уреждат субективни права, състоящи се в извършване на положителни действия, признаващи правоспособност и дееспособност. Всяка правна норма е заповед за спазване на определено поведение. Тя може едновременно да заповядва и да забранява, както и да овластява.
4) технико-юридически правни норми: съществуват само във финансовото право. Това са правни норми, които съдържат и технически разпоредби (таблици с данни, проценти и др.). Тези правни норми, имащи и цифров израз, са и юридически и технически, с тях се регулират по постоянни начини определени отношения (банкови, финансови операции и др.). Въз основа на тях се определят годишни разходи и се планира бюджетът.
5) финансово-контролни правни нopми;
6) бюджетни, данъчни, валутни, митнически, банкови и други правни норми, според предметното им съдържание.

4. Финансов план и финансови правни норми. Особености:
а) за цялостното осъществяване на финансовата дейност са нужни закони, индивидуални финансови актове и финансов план (бюджет);
б) в основата на финансовото право стои разбирането, че финансовата дейност не може да се извършва хаотично;
в) финансовите планове притежават някои от характерните белези на правни норми - задължителност на изпълнението, обвързващ характер за адресатите;
г) финансовият план се различава от правните норми по три белега:
- няма нормативен характер;
- не е абстрактно правило за поведение, което да действа неограничено във времето;
- финансовият план по правни последици е с едногодишно действие, при финансово-правните норми има санкции за неизпълнение; не влече неблагоприятни правни последици.