2. Съдържание на Философията на правото

Различните автори определят по различен начин обхвата от проблеми, които се включват в съдържанието на ФП. Това се отразява непосредствено и върху разбиранията за обхвата от въпроси, които се включват във философското учение за правото.

Първата тенденция е да се отъждествява предмета и съдържанието на ФП. Така излиза, че съдържание на ФП са отношенията между правото и неправните ценности оценъчни явления.

Сред представителите на тази тенденция има различни групи автори. Някои от тях, например, отдават първостепенно значение на справедливостта като отразяващо се в правото оценъчно явление, от което в най-голяма степен зависят метюридическите качества на правото.

Други автори, представители на тази първа тенденция, пък считат, че естествените и неотменими права на човека (ЕП) са отразяващото се в правото оценъчно явление, което най-вече предопределя метаюридическите качества на правото. Самото съвременно развитие на естественоправната школа показва не само, че няма място за подценяване ролята на ЕП като ценностни явления, които се отразяват в правото, но те са едно от тези явления, без които не може да се формира в цялост метаюридическата (първична) същност на правото.

Съпоставката между ЕП и справедливостта дава възможност не само да се установи точния принос на всяко едно от тези явления във формирането на метаюридическите качества, но и да се анализира взаимодействието между тях. Това се отнася и до характеристиката на правото като мяра на свобода, пък и на всяко друго ценностно оценъчно явление. Няма място за подценяването на свободата. Проблемът е да се установи действителната роля на това оценъчно явление на основата на съпоставката му с останалите критерии за метаюридическите качества на правото. Така се достига до подценяването на мястото и ролята и на останалите оценъчни явления като интерес, цел, принуда и оценка. Никое от ценностните оценъчни явления, които се отразяват в правото не може да замести качествата, които му придава всяко едно от останалите явления. Те не са взаимозаменяеми, въпреки че са взаимосвързани и обусловени в съответна степен едни от други.

Другата тенденция в определянето на съдържанието на ФП е тази за разграничаване на съдържанието и предмета на ФП. Съдържанието на ФП според нея обхваща повече проблеми, отколкото нейния предмет.

Представителите на тази тенденция твърдят, че ФП не е наука единствено за метаюридическите качества на правото. В нейното съдържание се включват и проблеми, свързани с явления, които се проявяват чрез правото, като например отношенията “право и политика”, “право и държавна власт”, и пр.

Разкриването на отношението между право и политика има значение и за развитието на философското учение за правото при правовата държава. Основните въпроси, които се поставят, доказват тази констатация. Например проблемите за метаюридическите качества на правото и проявлението му като средство за осъществяване на държавната политика.

Същото се отнася и до проблема за отношенията между правото и държавната власт. Правото може и трябва да бъде разглеждано като определител на пределите на държавната власт. Правото регламентира дейността на държавната власт и степента на автономия на гражданското общество. Правото определя границата между тях и начина на тяхното взаимодействие. Правото превръща принудата на държавната власт в правна принуда. Това означава, че тази принуда е контролирана и организирана.

В обхвата на ФП се включват и проблемите на обусловеността на развитието на правото и на взаимодействието между неговите структури от извънправни фактори. В съдържанието на ФП се включват и проблемите на обусловеността на определени явления от метаюридическите качества на правото. Така достигаме до разглеждане на отношенията “право – правово общество” и “право – държава”, в това число и отношението “право – правова държава”. Последното отношение е основата, върху която се формира философското учение за правото.

Всичко това показва, че в съдържанието на общата ФП (според учените юристи, като проф. Г. Бойчев) се включват както следва:
а) разглеждане на връзката на правото с ценностни оценъчни явления, които се отразяват в правото (например, право и справедливост);
б) разглеждане на връзката на правото със социални явления, които се проявяват чрез правото (например, право и политика);
в) разглеждане на връзката на правото със социални явления, които се предопределят от правото (например, право и правова държава).

Според учените – философи пък, ФП има следните основни компоненти:
а) философско-правна онтология като учение за общите принципи, форми, способи на съществуване и развитие на правната реалност, като учение за правото, правните норми, юридическите закони, правосъзнанието, правоотношенията, правната култура и другите феномени на правната реалност;
б) философско-правна гносеология като учение за природата, методите и логиката на познание тълкуване на правната реалност; за съотношението на емпиричното и теоретичното, рационалното, емоционалното и ирационалното в правото;
в) философско-правна аксиология като учение за смисъла на правото като ценност, за съотношение на утилитарното и неутилитарното, научното и идеологическото в правото, за правото като справедливост и общо благо;
г) философско-правна праксеология като учение за практиката на законотворчеството и практическата реализация на правото, за принципите на правната дейност.