2. Основни въпроси на икономиката. Ресурна ограниченост и производствени възможности. Алтернативни разходи и цена.

>> Основните проблеми на икономиката и основните принципи на икономическото мислене и поведение са:
- ресурс на ограниченост и граници на производствените възможности;
- алтернативните разходи (алтернативната цена);
- основните въпроси на всяка една икономика - универсалните: Какво да се произвежда; Как да се произвежда и За кого да се произвежда? >> целеви групи
- всяко решение има икономическа страна: ограничеността на ресурсите е основната причина за икономическото мислене; човешките потребности се развиват и променят непрекъснато, нарастват и се усъвършенстват; в условията на оскъдица ние трансформираме ресурсите, така че те да ни удовлетворяват.

Източници на ресурсите:
- природната даденост;
- резултатът от преходни трансформационни процеси (икономически).
Ресурсите са:
>> природни - те са ограничени, изчерпаеми, а някои са и невъзобновяеми.
>> икономически.
По-често ресурсите са относително ограничени.

1) Основни въпроси на икономиката - Какво, как и за кого да се произвежда? Ресурси
Всички имат нужда от средства и условия за съществуването си, техните нужди, приели формата на конкретна необходимост от определени блага и услуги се наричат потребности. Някои от тях се удовлетворяват напълно, други частично, а трети нямат изразен предел. Индивидът и населението се нуждаят от неограничено количество краен икономически продукт във вид на потребителски стоки и услуги. За тяхното производство са необходими още по-голямо количество промеждутъчни продукти (производствени фактори), за получаването на които се иска използването на икономически ресурси. Всички видове ресурси, с които разполага човечеството като цяло, са ограничени в количествено и качествено отношение. Оскъдността на ресурсите от една страна, техническият прогрес и разпределението на благата от друга, са генератори на проблеми, с които се сблъсква всяка икономическа система, независимо от своя характер и организация.

Първият въпрос - Какво да се произвежда е в пряка връзка с ограничеността на ресурсите на обществото и оттук на благата.
Ресурсите са елементи, които носят полезност чрез използването им в производството и в осигуряването на стоки и услуги. Те биват:
>> Природни
Те са необходимият съставен елемент на всяка икономическа дейност; даденост от природата (първични блага) - икономическата им стойност се реализира след преработката им и съществуват в резултат на човешкия труд; те са изчерпаеми, а някои от тях са дори невъзобновяеми.
>> Материални
Блага, които се използват за произвеждане на други стоки и услуги (капиталови или инвестиционни блага; те са продукт на човешкия труд, стоят в основата на основния и оборотния капитал.
>> Трудови
Това са хората, които работят - първичен фактор от производството, ограничен от броя на населението и трудоспособния дял от него.
>> Предприемачески
Те са функция на целенасочената дейност на човека и включват инициативността и уменията, опита за ефективна организация на икономиката.

При вземането на икономически решения задължително се избира - дали да се произвежда дадена стока или не и в какви количества. Целта е постигане на икономическа ефективност. Един от критериите са алтернативните разходи, съобразяването с тях е необходимо, защото използването на ресурсите на едно място означава, че те не могат да бъдат включени в производствения процес по същото време и на друго място. Затова се говори, че в икономическата действителност ресурсите и производствените блага имат алтернативна стойност.

>> Алтернативна стойност и ефективност
Алтернативната стойност е стойността на стоките и услугите, измерена от гледна точка на загубената възможност да се използва най-добрата от достъпните други видове дейности, които изискват същите средства за производство и същото време.

Когато обществото разпределя ресурсите за производство на много стоки, то произвеждането на по-голямо количество от една стока ще означава жертване на определено количество от всяка друга. Тази жертва изразява алтернативната стойност или цена на съответния избор. Внякои случаи тя може да бъде изразена чрез обща мерна единица, каквато са парите, но не всички жертви, които се правят приемат формата на паричен разход.

Решението за производството на дадена стока е обективно обусловено от ресурсите, с които разполага дадената икономика и е съобразено с актернативната им цена по отношение на тяхното приложение. То зависи и от разходите, търсенето и потребителските интереси. За да бъдат използвани най-рационално ресурсите, трябва да се изгради структура, събразена с оскъдността им. Иначе производството няма да бъде ефективно.

Вторият въпрос - Как да се произвежда, е свързан с техническия прогрес и непрекъснато нарастващите в количествено и качествено отношение потребности. Въпреки че технологиите се развиват изключително бързо, успоредно с тях нарастват и се променят потребностите и то по-бързо в сравнение с производството, затова винаги има недостиг. Известно е, че потребностите пораждат непрекъснатост на производството и предизвикват ново производство, задоволяването на старите потебности предизвиква нови - това води до натиск за технологично и техническо усъвършенстване.

Обществото може да използва за производството високотехнологични или трудоинтензивни производства; да влага повече или по-малко капитали и т.н. - изборът как да се произвежда трябва да бъде ясен и точен, защото всяка грешка похабява ресурсите. Обществото се изправя пред проблеми като: > недостиг или излишък на суровини; > пренатоварване или недостатъчно използване на производствените мощности; > излизшък или недостиг на работна сила. Производството трябва да бъде организирано така, че да се постигне максимален резултат като се изразходват малко средства, усилия, да няма загуби или те да бъдат минимални.

Икономическата ефективност означава ситуация, при която е невъзможно да се осъществи дадена промяна, по-пълно удовлетворяваща потребностите на един индивид, без да се нанесе вреда при задоволяване на желанията на друг. Тя има много приложения, като например въпросът за това как да се произвежда. Оттам се разграничава като ефективност в производството.

>> Разделение на труда, сравнително предимство
Въпросите какво и как да се произвежда са в тясна връзка и със задълженията, които всеки индивид трябва да изпълнява. Отговорът се свързва с общественото разделение на труда, в резултат на което хората успяват да разнообразят произведените блага и услуги. Съществува и разделение на труда в една стопанска единица - всеки работник специализира в изпълнението на една или няколко функции в производствения процес или отделна съставна част от цялостния продукт.

Сравнителното предимство е способността да се произведе една стока или услуга на относително по-малка алтернативна цена и да се размени с такава, чието производство би имало по-голяма алтернативна цена.

Третият въпрос - За кого да се произвежда: в условията на развито разделение на труда и пазар, стоките се насочват към тези, които направят най-изгодно предложение за покупка. Следователно цената и собствеността са определящи фактори на разпределението на преобладаващата част от благата. Въпросът за разпределението на продуктите може да бъде разгледан от две гледни точки: на ефективността и на справедливостта.
>>> Разпределението и ефективността - разпределението на дадено количество блага може да бъде подобрено чрез размяната, в резултат на която предпочитанията на група от хора ще бъдат удовлетворени напълно. Ефективността може да бъде подобрявна дотогава, докато размяната на съществуващите блага задоволява потребностите на дадена група, без да накърнява интересите на друга.
>>> Разпределението и справедливостта - някои смятат, че целият доход и цялото богатство трябва да се разделят поравно; според други хората имат право на минимално необходимото равнище от дохода, трети са за равно разпределение и т.н. Редица смятат, че справедливостта е в зависимост от определени принципи като право на частна собственост и отсъствие на расова или полова диксриминация.

Трите въпроса на икономиката са взаимно органически свързани и обусловени. В исторически аспект всички общества е трябвало да дават отговор на тези въпроси, но друг е проблемът, че конкретните решения са различни.

2) Ресурна ограниченост и производствени възможности
Оскъдността на ресурсите принуждава обществото да прави избор, който трябва да бъде целесъобразен и да икономизира поведението на индивида/обществото. За да изведем принципите за ефективното разпределяне, опростяваме действителността и приемаме, че в една страна се произвеждат само два вида стоки: "x" и "y". При производството са възможни различни варианти:
>> когато всички ресурси се използват за производството на стоката x. Съществува определен максимум от количеството, което може да се произведе за една година, който зависи от количествените и качествените х-ки на ресурсите и от технологичната ефективност на използването им. Приемаме, че максималното количество, което може да се произведе е 5 000 единици.
>> когато ресурсите се изпозват само за производството на стока y. Предполага се, че максималното количество, което може да се произведе е 15 000 единици.

>> Граница на производствените възможности
Тя показва максимума от количеството на две стоки при фиксирана величина на ресурсите, максималното количество от продукцията, която може да бъде произведена при пълно натоварване на производствените ресурси на дадена страна. В съвременната икономика обаче често се наблюдават случаи, когато икономиката е под границата на производствените възможности: незаети работници/неработещи предприятия/необработваема земя/наличие на монопол/комадна икономика и т.н.

Разглеждайки кривата, можем да видим, че тя илюстрира и измерва алтернативната цена на замяната на един вид производство с друг. Проследявайки процеса на замяна на производството на стоката у с х установяваме, че тя нараства. Причините за това се пораждат от приспособяването на ресурсите от даден вид производство за друг. Като правило производството на малко количество от дадена стока предполага използването на най-подходящите ресурси. За да увеличим количеството от нея постепенно въвличаме по-малко подходящи ресурси или отклоняваме такива от други производства с единица, от които се произвежда все по-малко продукт. Тази зависимост в икономиката е известна като принцип за нарастващата алтернативна цена >> за да получаваме количество от дадено благо трябва да се откажем от нарастващо количество от друго благо.

Така границата на производствените възможности ни помага да дадем решение на трите основни въпроса - какво, как и за кого да се произвежда като използваме кривата на производствените възможности. Тя илюстрира и други основни икономически процеси като научно-техническия процес (той измества кривата на производствените възможности, защото когато икономиката е в растеж, обществото може да използва по-големи количества от всички стоки), икономическия просперитет (премества ударението от индивидуалното към общественото потребление), а натрупването на капитал за увеличаване на бъдещото потребление ограничава текущото. Икономиката на една страна може да произвежда все по-големи количества от най-разнообразни блага, а кривата на производствените възможности да се измества по-далеч от центъра на координатната система, но при следните условия:
- повишаване на производителността на труда;
- усъвършенстване на технологиите и знанията;
- когато се изразходва повече за образование и квалификация;
- натрупва се капитал, който позволява в бъдеще по-голямо производство.

Концепцията за производствените възможности може да се прилага и по отношение на цялата икономика. Целта е ресурсите да се използват ефективно и да не се допуска разпиляване и недоизползване. Реализирането й се осъществява по различен начин в условията на отделните икономически системи.

3) Икономически системи
>> Натурално стопанство
Най-старата икономическа система; земята е разделена на едри затворени самозадоволяващи се единици; произвеждат всички необходими блага и не съществуват условия за размяна; изключение прави размяната на луксозни предмети, потреблявани от гоподстващата класа; подчиненото население дава натурална рента; постепенно се развива и запчва разложение на затворените стопанства; един продукт започва да се заменя с друг (случаен х-р); докато се стига до размяна на стоките срещу пари; развива се градът, занаятите и пазара. Натуралното стопанство съществува и днес - личното домашно стопанство, по-голям е в по-бедните страни.
>> Пазарна икономика
Х-рна за промишлено развитите страни; развито е разделение на труда и частната собственост, ударението пада на пазарния механизъм (форма на икономическа организация, при която взаимодействието между индивидуалните потребители и производители се осъществява чрез акта на покупко-продажба); индивидите самостоятелно определят какво да бъде поведението им като стопански агенти; координацията се осъществява чрез пазара; пазарната икономика преминава през процесите на свободна конкуренция, регулирано пазарно стопанство и дерегулиране.
>> Командна икономика
При нея действа механизъм, чрез който централно се установява обемът на производството, цените, асортимента и разпределението на продуктите съгласно приоритети, установени от държавата; характерна за бившите социалистически страни; средствата за производство са държавна собственост, колективно се приемат стопанските решения чрез централизирано планиране на икономическата дейност, ресурсите са централизирани и се дават срещу изпълнение на държавни планове, съзнателно се установяват народностопански пропорции между производството на средства за производство и производството на предмети за потребление, процесът на разпределение на предметите за потребление също се осъществява целенасочено, липсва конкуренция и съществува монопол. Резултатът от подобна икономическа система е: ниско равнище на социално-икономическото развитие, разширяване на администрацията, голямата роля на силовите структури в икономиката и т.н.
>> Смесена икономика
Обосновава намесата на държавата в стопанския живот; в съвременната смесена икономика се проявяват следните главни функции на държавата: установяване на законова среда като рамка за икономическите правила, провеждане на макроикономическа стабилизационна политика, въздействие върху разпределението на ресурсите с оглед на подобряване на икономическата ефективност, допълване на пазарния механизъм където той е неефективен, изпълнение на програми за влияние върху разпределението на дохода.



За да се удолетвори кривата на производствените възможности икономиката определя :
Принцип на пределния подход - изборът се оптимизира (реализирана е максимизираща ефективност), когато пределната изгода (или целта на направения избор) е по-голяма или се изравни с пределния алтернативен разход. Алтернативен разход е количествово жертвано благо от определен икономически субект, в полза на направения, алтернативния избор към друг субект.
Принципа на пределния подход от субективна гледна точка включва освен алтернативния разход (или алтернативна цена - логически заменими са) също и специализацията към производствените процеси , а и сравнителните предимства :
- абсолютни предимства - един иконом.субект, фирма или държавата да постигат по-високи крайни иконом.положения с по-малко ресурси, или обратното с дадени ресурси да постигат наи-високи резултати в сравнение с останалите субекти (свързват се с благоприятни природни дадености, умения или качества);
- сравнителни предимства - на база на сравнението или избора иконом.субекти имат възможноста да специализират в областта на дадена дейност - сравнителните предимства показват каква да бъде тази дейност (производство на стока и услуга, за която има условия и срещу тях стоят ниски алтернативни разходи) - пример е стимулиране от страна на държавната политика в концентриране на усилия в даден сектор, чието производство ще има по-големи количества и резултати отколкото ако се разпръснат тези усилия - така държавата може да разменя продукция и блага с др. държави като получава нужните насрещни на цена по-ниска от алтернативната им цена - в случая това е цената (или разходът), която държавата ще плати ако сама произвежда тези продукти.

Положителното изместване на кривата на производствените възможности е свързано с Икономически ръстеж - нарастване на потенциалния и реалния обем на производството под влияние на нови ресурси или технологически и научен напредък.
Потенциален обем на производството се нарича възможно най-големия обем на производство на стоки и услуги, постигнат в реалностите на ограничени национални ресурси, пълна заетост и максимизираща ефективност.

Спрямо това на какъв принцип почива целия икономически процес се разграничават 2 типа иконом.организация :
- децентрализирана икономика - връзките между иконом.субекти се изграждат чрез системите на пазарите и механизма на образуване на цените; основна роля има иконом.повенеие на свободната конкуренция;
- централизирана икономика - икономическата власт и отношенията между субектите се определят и координарат от държавната намеса; иконом.конкуренция е заменена от държ.принуда.