2. Източници на търговското право. Видове.

Източник на правото, в частност на търговското право, е волеизявлението, направено от определен орган, дадено по установен ред, чрез което се създават общи правила за поведение. Източниците могат да бъдат писани и неписани /закон и обичай/, преки /закон/ и непреки /доктрина и юриспруденция/, официални /формалните правила-закони/ и неформални/обичай, доктрина/. Под източник можем да разбираме документа, в който се съдържат правни норми. Това може да е и произходът на конкретна правна норма или нормативен акт - национален по произход или реципиран от друга правна система.

Преобладаващата част от източниците са писани. Неписаните източници пък са търговските обичаи.

1. Писани /писмени/ източници са:
- Конституцията;
- Търговския закон;
- Закона за счетоводството; Кодекса на застраховането; Закон за особените залози; Закон за застраховането; Закон за банките; Закон за електронните документи и електронния подпис; Закон за публичното предлагане на ценни книжа и др.
- подзаконови нормативни актове; Наредба №3 за складовия регистър; Наредба №1 за водене, съхраняване на търговския регистър и др.

2. Неписаните източни на търговското право са:
- Обичаят - това е правило за поведение, прилагано дългогодишно със съзнанието за неговата задължителност. Търговският обичай има много по-голямо приложно поле (главно в морското търговско право). По мястото на изпълнение на сделката се определя кой обичай да бъде приложен. Обичаят трябва да бъде доказан от страната, от която се позовава.