30. Грабеж. Отношение към кражбата и изнудването. Състави.

Грабеж
Чл.198. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.
(3) Грабеж е и всяка кражба, при която завареният на място на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.
(4) Грабеж има и когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.
Чл.199. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1983 г.,бр.10 от 1993 г.) За грабеж на вещи:
1. в големи размери;
2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;
3. придружен с тежка или средна телесна повреда;
4. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и пробация до пет години.
5. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група
(изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния, а в случаите на точка 4 - постановява и задължително заселване до пет години.
(2) (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.,бр.10 от 1993 г.;доп.,бр.50 от 1995 г.) За грабеж на вещ:
1. придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт;
2. придружен с убийство или с опит за убийство;
3. (изм.,ДВ,бр.153 от 1998 г.) в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.
Чл.200. За приготовление към грабеж по чл.198 наказанието е лишаване от свобода до две години, а по чл.199 - лишаване от свобода до три години.

ГРАБЕЖ: основният състав на грабежа се намира в чл.198,ал.1. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Грабежът е съставно престъпление – кражба+принуда. Принудата при грабежа насочва пострадалия. Тя може да е обикнове или физическа. Обикновена е когато само пречупва волята на пострадалия и го насочва към такава пасивност, която се явява деяние и в частност бездействие. Принудата е физическа, когато елиминира изцяло волята на пострадалия и го насочва към такава пасивност, която не е деяние. Вторият състав на грабежа е по чл.198,ал.3 – съгласно него грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. В този случай принудата следва кражбата. Тя не я улеснява, а служи само за запазване на резултата от нея. Третият състав на грабежа е по чл.198,ал.4 – съгласно него грабеж има и когато за отнемане на веща лицето е било приведено в безсъзнание или е поставено в беззащитно състояние. При този грабеж принуда няма. Налице е двуактно престъпление. Грабежът е по-тежко наказуем, когато: е в големи размери; е извършен от две или повече лица, сговорили се предварително; ако е придружен с тежка или средна телесна повреда; представлява опасен рецидив; ако е извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Грабежът е още по-тежко наказуем, ако е придружен с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт; ако е придружен с убийство или опит за убийство; ако е в особено големи размери и деецът е бил въоръжен. Приготовлението към грабеж се наказва.

Изнудване
Чл.213а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) - (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови близки, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е:
1. придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда;
2. придружено с причиняване на лека телесна повреда;
3. придружено с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество;
4. извършено от две или повече лица;
5. извършено от лице по чл.142, ал.2, точки 6 и 8;
6. извършено от въоръжено лице;
7. извършено повторно в немаловажни случаи.
(3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато:
1. е причинена средна или тежка телесна повреда, ако за извършеното престъпление не се предвижда налагане на по-тежко наказание;
2. са причинени значителни имуществени вреди;
3. деянието е извършено от организация или група или по поръчение на лице, организация или група;
4. деянието е придружено с взрив или палеж;
5. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице;
6. деянието е извършено спрямо длъжностно лице във връзка със службата му;
7. деянието представлява опасен рецидив.
(4) (изм.,ДВ,бр.153 от 1998 г.) Наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на дееца, когато деянието е:
1. придружено с тежка или средна телесна повреда, от която е последвала смърт;
2. придружено с убийство или с опит за убийство.
Чл.214. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.50 от 1995 г.,бр.62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда се наказва за изнудване с лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.
(2) (изм.,ДВ,бр.50 от 1995 г.,бр.62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл.213а, ал.2, 3 и 4 наказанието е:
1. по ал.2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;
2. по ал.3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца;
3. (изм.,ДВ,бр.153 от 1998 г.) по ал.4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца.
(3) (нова,ДВ,бр.50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако:
1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда;
2. деянието представлява опасен рецидив.
Чл.214а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) За приготовление към престъпление по чл.213а и 214 наказанието е лишаване от свобода от една до три години.

ИЗНУДВАНЕ: основният състав на изнудването се намира в чл.214,ал.1 – който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това да причини нему или другиму имотна вреда, се наказва. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в принуждаване на някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му. В състава на класическото изнудване се открояват три причинни връзки: в следствие на принудата се стига до физически или психически тормоз до адресата му; в следствие на тормоза адресатът на изнудването предприема имуществено разпореждане – за своя или чужда сметка и в следствие на това се стига до имотна вреда за него самия или за трето лице. Престъплението е резултатно – причиняване на имотна вреда на пострадалия или на трето лице. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Допълнителният субективен признак е набавяне на имотна облага за дееца или за трето лице. В чл.213а е визиран друг състав на изнудването. Това изнудване се заключава и изчерпва с неблагоприятното, принудително въздействие върху неговия адресат. За разлика от предходното изнудване при това не е задължително адресатът да се е разпоредил и да е причинил на себе си или на другиго имотна вреда. Наказанието е по-тежко ако изнудването е придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда; с причиняване на лека телесна повреда; с отнемане, унищожаване или повреждане на имущество; ако е извършено от две или повече лица; ако е извършено от въоръжено лице; ако е извършено повторно. Още по-тежко наказуеми са случаите на изнудване, ако е причинена средна или тежка телесна повреда; ако са причинени значителни имуществени вреди; ако деянието е извършено от организация или група или по поръчение на лице, организация или група; ако деянието е придружено с взрив или палеж; ако е извършено от или с участието на длъжностно лице; ако деянието представлява опасен рецидив. Най-тежко наказуеми са случаите на изнудване, когато то е придружено с тежка или средна телесна повреда от която е настъпила смърт и когато е придружено с убийство или опит за убийство. Изнудването прилича на измамата, но при него адресатът не се заблуждава, а се принуждава да извърши акт на имуществено разпореждане. Изнудването прилича и на грабежа, защото и при двете престъпления, като се използва принуда и засягане личността на друг, се стига до имотна вреда и до засягане на чуждо имущество.