29 Отговорност за щети, причинени от действия, които не са забранени от международното право.

С развитието на МП се появяват нови за него явления, които са вече известни на вътрешното право. Един такъв проблем е този за отговорността за вреди, причинени от правомерна дейност. За вътрешното право подобен проблем възниква, когато се използват източници на повишена опасност, в международното право – когато такива източници са използвани от държава. Съществува претенция този вид отговорност все повече да навлиза в международното право вследствие на научно-техническото развитие. Става дума за отговорност за риск (обективна отговорност, невиновна отговорност или абсолютна отговорност). Отнася се до дейност, която не нарушава никакво задължение на субекта.
Тук не би трябвало да се използва терминът отговорност, тъй като държавите не носят отговорност за нанесените щети, която може да включва и други мерки, освен заличаване на щетата. Те понасят задължението да компенсират възможните вредни последици от дейност, незабранена от МП. Основанието за носене на отговорност в този случай е само наличието на щета и това е различно от всичко разглеждано досега.
В МП са известни конвенции, които предвиждат абсолютна отговорност. Примери се откриват в Конвенцията за международна отговорност за вреди, причинени от космически обекти от 1972г. и в Конвенцията по морско право от 1982г. Ето как Конвенцията за международна отговорност за вреди, причинени от космически обекти описва абсолютната отговорност: “Изстрелващата държава носи пълна и безусловна отговорност за изплащане обезщетение за вреди, причинени от нейни космически обекти на повърхността на земята или на въздухоплавателно средство в полет”.