29. Народно събрание – обща характеристика, състав, срок на пълномощията, взаимоотношения с другите държавни органи.

НС е общодържавен (национален) представителен орган на законодателната власт. То е постоянно работещ орган. НС притежава „компетенция за компетенциите” – то е компетентно да определя компетенциите на другите държавни органи, тяхната организация и правомощията им, като приема устройствени закони, с които урежда статуса им.
В българската парламентарна система парламентът има възможност да бламира правителството, докато то не може да въздейства върху НС, например да поеме инициативата за разпускането му.
НС е основен фактор за формиране на държавната политика – това то извършва предимно чрез законите, които приема. Законът е израз на определена политика в различните сфери на обществения живот.
Ролята на НС в държавната организация се определя от неговите конститутивни правомощия – избира МС, други органи, състава на КС, ВСС и т.н.
НС притежава важни контролни правомощия, т.е. упражнява парламентарни правомощия. Упражнява контрол върху дейността на МС, министрите и други изпълнителни органи.
НС е независимо от другите органи, тъй като има вътрешна (регламентирана) автономия.

НС се състои от 240 народни представители, избрани чрез общо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване. Срокът на пълномощията на парламентите е установеният период, през който те съществуват и функционират като държавни органи. Според К от 1991 г. срокът на пълномощията на НС е 4 години. КС приема, че началото на мандата на НС е изборният ден.

Срокът на пълномощията се прекратява с изтичане на 4-годишния мандат или от деня на предсрочното му разпускане. Срокът на пълномощията на народните представители се прекратява предсрочно (чл. 72) при подаване на оставка; при влизане в сила на присъда за лишаване от свобода; при установяване на неизбираемост или несъвместимост; при смърт.
В условията на война, военно или друго извънредно положение, настъпило след изтичане на мандата на НС, то може да продължи срока на пълномощията си до възстановяване на статуквото.
Срокът на пълномощията на НС може да се прекрати предсрочно в случай, че се изчерпят всички конституционни възможности парламентът да състави правителство (чл. 99, ал. 5). Тогава президентът разпуска НС, назначава служебно правителство и насрочва парламентарни избори. Президентът не може да разпусне парламента през последните три месеца от мандата си.