28. Безработица - същност и причини. Видове. Естествено равнище и концепция за пълната заетост.

Заетостта е резултат от естествения стремеж на всяка стопанска единица да използва човешкия труд. В същото време на икономиката е присъща и противоположната тенденция - да освобождава работна сила и да не включва в своя оборот всяко предлагане на труд. Така се формира и проявява другата страна на трудовия макропазар - безработицата.

От края на 70-те и началото на 80-те години безработицата измества инфалцията в ролята й на основен икономически и социалнополитически проблем в развитите страни. Аналогичната тенденция се наблюдава и в трансформиращите се Централно и Източноевропейски страни, включително и България.

Заетостта и безработижата изикват ясно и точно дефиниране на статуса на трудоспособното население, наличието на критерии, според които едно лице е заето, безработно или икономически неактивно. Те имат количествена оценка и са обект на измерване и статистическо отчитане. Националните статистики събират и публикуват данни за безработицата по два начина:
- чрез системата за регистрация в бюрата по труда (Агенцията по затостта публикува ежемесечна информация);
- чрез провеждане на статистически наблюдения върху работната сила (Националният статистически институт издава тримесечни публикации "Заетост и безработица").

Безработицата е многолико явление и хората се оказват безработни по различни начини, които трудно могат да се класифицират. Тя приема три основни форми: текуща, структурна и циклична.
- Текущата безработица произтична от непълната информация за работни места, за квалификацията на търсещите работа и т.н. Необходимо е работодатели и индивиди да се информират и трудовите отношения да приемат реална форма.
- Структурната безработица е следствие от техническия прогрес и последвалите структурни изменения в производството и заетостта, водещи до освобождаване на труд при старите работни места и търсене на труд в нови производства.
- Цикличната безработица се обуславя от икономическите цикли. Всяка една от тези безработици е породена от конкретни причини, има своя специфика и предполага адекватна политика за въздействие.

Освен последица от фунционирането на трудовите пазари, безработицата е и начин, чрез който съвременните национални икономически системи се приспособяват към изменящия се стопански ред. И едното и другото предполагат различни равнища на безработица в отделните страни.

Икономиката в България за кратък исторически период от няколко десетилетия премина през различни етапи с присъщата им заетост и безработица: аграрна свръхзаетост; гарантирана държавна заетост; срив е заетостта и висока безработица в процеса на трансформиране на националната ни икономика на пазарни принципи.

За това колко разнородно явление е безработицата може да се съди и на база на утвърдилите се теоритични концепции: класическа, кейнсисанска, неокласическа, като последната извежда безработицата от множество фактори, при чието действие трудовият пазар не осигурява пълно ползване на фактора на труд поради:
- негъвкавост в заплащането, предизвикано от силния синдикален натиск;
- използваната от бизнеса система на ефективно заплащане;
- наличието на минимална работна заплата;
- непълната информация на трудовия пазар и времето, което контактите отнемат;
- развитата система на осигуряване и подпомагане при безработица, когато се явява алтернатива на търсенето на работа.

Естественото равнище на безработица отразява устойчивото състояние на икономиката и заетостта, изчистено от цикличните колебания и факторите, определящи фактическото равнище на безработица. Естественото равнище включва неизбежните форми на безработица - текуща и структурна. То не оказва влияние върху инфлационния процес и не търпи инфлационен натиск. Безработицата има икономическа и социална цена, която включва загубите на трудовите доходи, нереализирани осигурителни вноски, данъци, разходи за обезщетения и помощи при безработица, загуба на професионални умения, социално-психологическа изолация и т.н.

Политиката на трудовия пазар се интерпретира противоречиво от гледна точка на влиянието й върху икономическата активност и трудовото поведение на индивидите. Доколкото осигурителната система като форма на социална защита не активизира трудовото предлагане, тя се разглежда като пасивна трудова политика, а използваните програми и социално-политически практики за реинтегриране на безработните на трудовите пазари - като активна политика на трудовия пазар.