28 Обстоятелства, изключващи отговорността.

За обстоятелства, изключващи отговорността, става дума, когато са налице:
- действащи международни норми и протичащи от тях задължения
- несъответстващо на тези задължения поведение на държавата
обстоятелствата, изключващи отговорността на държавата могат да се разделят на две групи.
 Първата обхваща случаите, когато обективни обстоятелства не позволяват на държавата да изпълни задълженията си, произтичащи от МП
 Втората се отнася до случаите, когато действията на държава, нарушаващи нейно международноправно задължение, не се квалифицират като противоправни, тъй като са предприети в отговор на противоправни действия на друга държава.
Комисията по МП е съгласувала списък на обстоятелствата, изключващи отговорността на държавата:
 Съгласие на потърпевшата държава
 Ответни мерки
 Форс-мажорни и непредвидими случаи
 Бедствие
 Крайна необходимост
 Самоотбрана

Съгласие
Съгласие за действия, които биха били международни правонарушения, ако не съществуваше съгласие на потърпевшата страна. За предприеманет им нейното съгласие представлява изменение на действащото споразумение между държавите. За да отпадне отговорността, необходимо е да бъдат изпълнени условията:
• Да бъде правомерно, т.е. да е допустимо по международното право. Недействително е споразумение между страните, което има за цел да се отклони от императивна норма на МП
• Да бъде ясно и изрично изразено
• Да бъде предварително дадено
Ответни мерки
Ако една държава е предприела противоправни действия, то съответните мерки на потърпевшата държава в отговор на подобни действия вече не са противоправни и са основание за изключване на отговорността. Такива мерки се основават на принципа на взаимността, който предполага съгласие да се спазват нормите на МП само при условие, че и останалите участници в споразумението сторят същото.
Правомерността на ответните мерки може да се разглежда като предварително дадено съгласие от нарушителя да се откаже от договора и да се съгласи с възможни ответни мерки. Ответните мерки трябва:
- да са съразмерни на действията на държавата-нарушител
- да са разрешени от МП

Форс-мажор и непредвидим случай
Налице е противоправно поведение, но то е защото непреодолима сила или неподдаващи се на контрол или случайни събития пречат да се изпълни поето международно задължение. Съществува известна неяснота за естеството на непредвидимите събития – дали те са изключително природни явления или могат дабъдат и резултат от човешката дейност. При форс-мажорни и непредвидими събития противоправният и вредоносен резултат настъпва независимо от волята на държавата, която с поведението си нарушава международното задължение.

Бедствие
Възникването на ситуация, при която, за да спаси своя живот или живота на поверените му лица, длъжностно лице нарушава международно задължение на държавата. Подобно на форс-мажорните обстоятелства, длъжностното лице е ограничено в свободата да избира своето поведение, но има реалната възможност да влияе на събитията. Пример – приземяването на самолет без разрешение при авария. В случая за изключване на отговорността се имат предвид условията:
- с действията си субектът да не е способствал за възникване на бедствието
- да се спазва правилото за съизмеримост на щетите

Крайна необходимост
Това обстоятелство е сред най-оспорваните. Проблемът е, че държавата запазва известна свобода в избора на своето поведение и само определя дадена ситуация като крайна необходимост. Условия, на които трябва да отговаря фактическата ситуация, за да бъде призната като обстоятелство, изключващо отговорността, поради крайна необходимост:
- ситуацията трябва да бъде изключителна и да застрашава важни интереси на държавата
- опасността трябва да бъде неизбежна, т.е. да е невъзможно да се отстрани
- освен това възникналата опасност да е временна
- държавата, позоваваща се на крайна необходимост, не бива да способства за нейното възникване
- с договор не бива да се изключва състоянието на крайна необходимост като обстоятелство, изключващо отговорността

Самоотбрана
Самоотбрана се допуска при условиятана член 51 от Устава на ООН и е суверенно право на всяка държава.