28. Видове тълкуване според субектите, които го извършват.

Според това, кой тълкува правните норми, различаваме официално и неофициално тълкуване.
Официално е това тълкуване, което задължава правните субекти. То се извършва в съответни тълкувателни актове. И обратно – неофициалното тълкуване не задължава останалите правни субекти да се съобразяват с него.

Официалното тълкуване се подрезделя на следните видове:

1. Автентично (авторово) – то се извършва от автора на съотвентия норм акт. Произтича от логическият принцип на аргумента на по-силното основание. Този които има правомощия по голямото право да създава съотв нормативен акт на основата на този логически принцип, има и по-малкото правомощие да издава тълкувателен акт относно същият нормативен акт. Това се осъществява при констатиране на противоречиво тълкуване на неговия акт.
2. Законово (легално) тълкуване – Законодателят е принуден да управомощи съответни държавни органи, които да издават тълкувателни актове, с които да преодоляват различията в тълкуването на соътветните правни норми.(това са върховните съдилища, и специфичната тълкувателна дейност на конституционният съд). Законовото тълуване се основава, установено в съответни правни норми в правомощия. Върховните съдилища издават решения на общите събрания на наказателната и гражданската колегия. Освен това тълкувателни решения издава и пленума на върховния касационен съд, които включва съдии и от наказателната и от гражданската колегия по общи въпроси.
3. Казуално тълкуване – то се извършва от съдебните и административни органи по повод на контретен казус (случай). Това тълкуване се отразява в мотивите към съответния съдебен акт(към присъдите и решенията). Това означава че, чрез правилното тълкуване на приложените от съда правни норми се достига до съответствие между призраците на конкретния случай (гражба, грабеж) и тълкуваните норми. Това означава , че е на лице обуснованост на съдебното решение и на присъдата. Неубоснованият съдебен акт подлежи на отмяна , на това основание. При правонарушенията тази дейност на съда се нарича квалификация на деянието. Това означава , че е налице съвпадане на фактическия с юридическия състав на съответния казус.

Неофициалното тълкуване се подразделя на

1. доктринелно тълкуване се осъществява в статии, студии, монографии (книга) и учебници. Авторитета на доктринелното тълкуване произтича от неговата научност. Поради това то се използна от всички субекти на тълкуванията. То може да съдържа и така наречената критика на закона и предложения де леге ференда.
2. персонално – то се осъществява от всеки субект на правото.Това тълкуване има съществено значение за провилното реализиране на правото от правните субекти. Тук играе роля интуицията. Това търкуване е пряко свързано с нивото на правосъзнанието на съответните правни субекти. То е въпрос на правна култура. Особено място в персоналното тълкуване заема адвокадското и прокурорското тълкуване на правните норми пред съда. Това тълкуване не задължава съда.