28. Престъпления против правата на гражданите.

Родов обект на тези престъпления са обществените отношения по охрана на най-важните конституционни права и свободи на гражданите – тяхното равноправие, политическите и трудовите им права, свобода на вероизповеданията, събранията, митингите и манифестациите, неприкосновеността на жилището и кореспонденцията.
Субект на престъпленията против националното и расовото равенство може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Подродов обект на тези престъпления са обществените отношения по охрана на националното и расовото равенство в страната. В чл.162,ал.1 е предвидено престъплението “проповядване или подбуждане към расова или национална вражда или омраза”. Изпълнителното деяние се изразява в проповядване(разпространяване на една оценъчна информация) или подбуждане – разпространяване на вече предписателна информация, с която деецът може да внуши на неограничен кръг от хора да възприемат чувствата на омраза или дори да ги мотивира към действия на вражда или дискриминация. Враждата и омразата представляват две различни по своята степен отрицателни отношения към хората. Омразата се свежда само до чувства на неприязън на расова или национална основа. Враждата представлява обективирана омраза – вредоносна дейност на расова или национална основа. Расовата дискриминация е фактическо или правно ограничаване на лица заради това, че принадлежат към определена раса. Престъплението по чл.162,ал.1 е резултатно. За осъществяването на този резултат е необходимо и достатъчно оценъчната или предписателна информация да се доведе до знанието на едно лице и да съществува възможност то да ги съобщи на други лица. нЕ е нужно обаче някой да визприеме оценките, нито да реши или да осъществи някаква дейност в изпълнение на отправените предписания. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
В чл.162,ал.2 е предвидено престъплението “употреба на сила срещу лице или повреждане на имота му поради неговата народност, раса, религия или политически убеждения” – това е т.нар. погромаджийска дейност. Изпълнителното деяние е в две форми – употреба на насилие или повреждане на имота. Това повреждане на имота поглъща този на обикновеното унищожаване или повреждане на чужд имот по чл.216. формата и видът на вината са пряк умисъл. Предвиден е и специален субективен признак – деецът да е мотивиран от различието в расата, народността, религията и т.н.
чл.162,ал.3 визират образуването, ръководенето или участието в престъпно сдружение за извършване на горните престъпления. Предвидена е една особена форма на предварителна престъпна дейност и престъпления на т.нар. необходимо съучастие. Всяко участие в такава група или организация е една особена форма на предварителна престъпна дейност, която поради това сама по себе си представлява самостоятелно завършенот престъпление. С оглед на това и за разлика от наказуемото приготовление е възможен и опит към това престъпление. Освен това престъплението по чл.162,ал.3 не е субсидиарно спрямо предходните алинеи, а е самостоятелно престъпление. Затова, ако участник в престъпното сдружение, извърши и някое от престъпленията по предходните алинеи, той ще отговаря в реална съвкупност и за двете престъпления. При това престъпление не е предвиден самоволен отказ от наказуемо приготовление, нито самоволен отказ от довършено престъпление. Тук е налице и т.нар. необходимо съучастие, което поглъща обикновеното съучастие. Затова от фактическа гледна точка престъпленията по чл.162,ал.3 и 4 не могат да се вършат само от едно лице, докато от юридическа гледна точка, всяко от тях върши свое отделно престъпление. Това позволява и различна наказателноправна квалификация на техните деяния.
Чл.163 визира престъплението “участие в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност”. Тук става дума за такива умишлени престъпления, които са една особена форма на предварителна престъпна дейност и представляват също така престъпления на необходимо съучастие. Изпълнителното деяние е участието в тълпа.

Престъпления против изповеданията: субект може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Подродов обект на тези престъпления са обществените отношения по охрана на религиозните свободи на България. Чл.164 визира престъплението “проповядване на омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин”. Изпълнителното деяние се изразява в проповядването на омраза, т.е. разпространяване на схващания, които са от естество да създадат неприязнени отношения спрямо някаква група хора заради тяхната принадлежност към дадена религиозна общност. Формата и видът на вината са пряк или евентуален умисъл. Чл.166 визира престъплението “образуване на политическа организация на религиозна основа или използване на църквата за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия”. Изпълнителното деяние се изразява в образуване на политическа организация на религиозна основа. В тази си част престъплението е резултатно – образуване на организация без уговорка за извършване на престъпления. Втората форма на изпълнителното деяние е използването на църквата за пропаганда. В тази част престъплението е формално – няма предвиден престъпен резултат. Формата и видът на вината са пряк умисъл.

Престъпления против политическите права на гражданите: подродов обект на тези престъпления са обществените отношения по свободното участие в политиката. Те засягат пряко или косвено активното или пасивното избирателно право на гражданите, правото им на организирано участие в политическия живот или някакво друго политическо право.
Съгласно Чл.167/НК “който чрез насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин пречи на някого да осъществи избирателното си право или да бъде избран се наказва”. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява във възпрепятстване упражняването на избирателното право – пасивно и активно. Престъплението е формално, на просто извършване – не се изисква пострадалият да не е упражнил правото си, достатъчно е да са извършени такива действия. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Чл.168 предвижда престъплението незаконно участие в избори. Субект може да бъде лице, което изобщо няма право да гласува или пък лице, което вече е упражнило това право. Изпълнителното деяние се осъществява чрез участие в гласуване. Престъплението е резултатно – осъществява се когато бюлетината се окаже в урната. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Съгласно чл.169 “длъжностно лице, както и лице от състава на избирателната комисия, което наруши тайната на гласуването или преправи резултата от изборите се наказва”. Субект може да бъде само член на избирателна комисия или длъжностно лице. Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване на тайната на гласуването или преправяне на резултатите от гласуването. Престъплението е резултатно – узнаване или незаконосъобразна промяна в избирателния вот. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Съгласно чл.169а “който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин принуди някого да участва или да напусне политическа партия, движение, организация или коалиция с политическа цел, се наказва”. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се осъществява чрез принуда. Престъплението е резултатно – пострадалият се зачислява или се отчислява от политическата формация. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Съгласно чл.169б “който чрез насилие, заплашване или по друг незаконен начин попречи на някого да осъществи своите конституционни политически права, се наказва”. Субект може да бъде всяко наказателно-отговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява във възпрепятстване упражняването на някакво консти-туционно политическо право. Престъплението е резултатно – пострадалият не осъществява политическото си право. Формата и видът на вината са пряк умисъл.

Престъпления против трудовите права: съгласно чл.172,ал.1 “който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия и т.н., се наказва”. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в попречване на някого да постъпи на работа или принуждаването му да напусне. Престъплението е резултатно. При първата форма на изпълнителното деяние – да няма промяна в трудовоправното положение на пострадалия, а във втората – да се е стигнало до промяна в трудовоправното му положение. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Предвиден е и специален субективен признак – противоконституционен мотив.
Съгласно чл.172,ал.2 “длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за въз-становяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва”. Субект може да бъде само длъжностно лице, и то такова, което сключва трудовите договори. Изпълнителното деяние се изразява в неизпълнението на заповед или влязло в сила решение. Престъплението е резултатно – невъзможност на възстановения да продължи своята работа. Формата и видът на вината са пряк умисъл.

Престъпления против неприкосновеността на жилищата, помешенията или превозните средства: съгласно чл.170,ал.1 “ който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост или по друг незаконен начин, се наказва”. Обект на престъплението е неприкосновеността на жилището. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Предмет на престъплението е винаги и само чуждо жилище. Това е такова помещение, което се обитава за живеене от едно или повече лица. Чуждо е онова, в което деецът не може да пребивава на правно основание. Изпълнителното деяние сочи едно типично двуактно престъпление. Включва два различни, функционално свързани акта – използаване на принуда, на измама или на някакво специално техническо средство и влизане, проникване в чуждо жилище. Престъплението е резул-татно – озоваване на дееца в жилището. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Съгласно чл.170,ал.4 “който противозаконно остане в чуждо жилище, въпреки изричната покана да го напусне, се наказва”. Този състав е субсидиален спрямо първия и изключва реалната съвкупност. Изпълни-телното деяние се осъществява чрез бездействие – деецът не напуска жилището. Престъплението е формално, на просто извършване – не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици. Формата и видът на вината са пряк умисъл.

Престъпления против неприкосновеността на кореспонденцията: съгласно чл.171,т.1 “който противозаконно отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма и т.н., се наказва. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в отваряне, подправяне, скриване или унищожаване на писмо, телеграма или други подобни. Престъплението е резултатно. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Съгласно чл.171,т.2 “ който противозаконно вземе чуждо, макар и отворено, посмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва”. Субект може да е всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в вземане на чуждо писмо или телеграма или в предоставянето им другиму. Престъплението е резултатно – узнаване на информацията в писмото или телеграмата от трето лице. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Съгласно чл.171,т.3 “който узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път, или отклони от адресата му такова съобщение, се наказва”. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в узнаване или отклоняване на съобщение. Престъплението е резултатно – узнаване на съобщението от трето лице или неузнаване от адресата на съобщението. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Съгласно ал.2 и ал.3 ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение или са използвани специални технически средства се наказва по-тежко.

Престъпления против интелектуалната собственост: в чл.172а,ал.1 “който записва, въз-произвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или по друг начин чуждо произведение на науката, литературата или изкуството без необходимото съгласие на носителя на авторско-то право, се наказва”. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се из-разява в нарушаването на някакво авторско право. Престъплението е формално, на просто извършване. За довършването му е достатъчно осъществяването на някое от посочените действия, без да е необходимо настъпването на някакви вреди – за автора или за издателя. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Чл.172а,ал.2 предвижда, че наказанието по ал.1 се налага и на онзи, който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или по друг начин звукозапис, видеозапис, радио или телевизионно програма, софтуер или компютърна програма без необходимото съгласие на носи-теля на съответното право, се наказва”. Изпълнителното деяние е същото като по предходната алинея, разликата е в предметът на престъпно посегателство. За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред. Ако деянието е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е по-тежко. Ако предметът на престъплението принадлежи на виновния той се отнема в полза на държавата.
В чл.173 е визирано престъплението плагиатство. То засяга не авторското право върху едно интелектуално произведение, а неотчуждимото име на неговия автор. Субект може да бъде всяко наказател-ноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в издаване или използване на чуждо интелектуално произведение, като деецът представя себе си за автор. Под издаване се разбира тиражиране, а под използване – представяне на уникално изработено произведение – напр.скулптура. престъплението е формално – не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Съгласно чл.174 “който, като злоупотреби със служебното си положение, се включи като съавтор на изобре-тение, промишлен дизайн, произведение на науката, литературата и други подобни, без да е взел участие в творческата работа по неговото създаване, се наказва”. Субект може да бъде само лице, чието слу-жебно положение позволява да се осъществи посоченото изпълнително деяние. Това е лице, от което постра-далият зависи. Изпълнителното деяние се изразява във включване на дееца като съавтор на изобретение, полезен модел или промишлен дизайн без да е взел участие в създаването му. Престъплението е резултатно – афиширане на дееца като съавтор на произведението. Формата и видът на вината са пряк умисъл.