27 Видове международна отговорност.

Съществуват два основни вида международна отговорност, утвърдени от международната практика – материална и нематериална. Тези два вида се изразяват в няколко типични форми, като под форма на международната отговорност се разбира съчетанието на определени задължения, при които нарушителят претърпява неблагоприятните последици. Всички форми на международната отговорност могат да се прилагат самостоятелно или в съчетание с други.

Материална отговорност
Две основни форми – реституция, репарация.
Репарацията е главната и най-често използвана форма на материална отговорност. Щетата се възмездява в пари. Сравнително неотдавна – след Втората световна война – се използват и репараци в натура и в услуги.
Реституцията е възстановяването в натура на имущество, неправомерно иззето на територията на потърпевшата държава. На реституция подлежат материалните ценности, оказали се под контрола на трета страна. Ако е невъзможно връщането точно на иззетите предмети, възможно е осъществяването на субституция, която се изразява във връщането на предмети с приблизително еднакви качества с тези на неправомерно иззетите, които не е възможно да бъдат реституирани.

Нематериална отговорност
Две форми – сатисфакция и санкция
Сатисфакцията – форма на нематериална отговорност, при която държавата-нарушител предоставя удовлетворение на потърпевшата страна. Тя се прилага, когато са засегнати честта и достойнството на една държава. Видове сатисфакция – поднасяне на извинения, изразяване на съжаление, оказване на особени почести на символи на потърпевшата страна, дори издигане на паметници. Сатисфакцията включва и декларация, че държавата-правонарушител официално признава своето нарушение. Конкретната сатисфакция е официална и зависи от нанесената щета и от политическата ситуация.
В МП терминът санкция се използва, за да се означи реакция на правонарушение. Т.е. санкциите са принудителните мерки, осъществявани против държавата нарушител. Поради ограничеността на юридическата терминология, понятието “санкция” се използва в няколко значения:
- като структурен елемент на правната норма
- като една от формите на нематериална отговорност
- като мерки, предприемани от международна организация. Когато става дума за ООН, тук се включват индивидуалните или колективни мерки, налагани в съответствие с Устава на ООН. Това са мерки, предприемани по решение и с решение на ООН за пресичане на противоправно поведение и за осъществяване на международна отговорност
- “санкции”, предприети от една държава, индивидуално или колективно с други държави, в отговор на нарушение на международното право – в този случай говорим за репресалии.