27. Парламент и парламентаризъм.

I. Парламентаризъм

1. Парламентаризмът се характеризира с наличието на специален представителен орган - парламент, който е титуляр на законодателната власт. Но наличието на парламент не е достатъчно, за да се определи режимът като парламентарен. Парламентът трябва да стои в основата на публичната власт, да заема приоритетно положение в нейната организация. Парламентаризмът е режим на управление, при който парламентът е титуляр на законодателната власт и в същото време упражнява политически контрол над правителството. Х-ра се със следните белези:
-разграничение и разпределение на функциите в с-мата от органи на изпълнителната власт и по-конкретно между държавния глава и правителството; държавният глава не е абсолютен носител на изпълнителната власт.
- политическа отговорност на прав. пред парламента.
Условия за съществуване на парламентарния режим са: реална демокрация, политически плурализъм, изборност на парламентарния състав и др.
България е република с парламентарно управление.
Има и монархически парламентаризъм (Англия, Белгия идр.)- държавният глава (монарх) има право на абсолютно вето над приетите закони; той традиционно открива избрания парламент с “тронно слово”.

Разграничават се три етапа в развитието на парламентаризма:
1) Ранен парламентаризъм (Великобритания) – това е дуалистичен парламентаризъм. Съществуват два основни политически центъра: Короната и парламента. Кралят управлява страната чрез назначавани от него министри, които се ползват с доверието на парламента. Отначало парламентът заседава под председателството на краля. По-късно обаче започва да се събира самостоятелно. Така се формира принципа за единство на изпълнителната власт, а по-късно и принципа за колективната отговорност на министрите пред парламента. Кабинетът се превръща в самостоятелно действаща институция. Правителството има ролята на свързващо звено между короната и парламента. Утвърждава се принципът на двойната отговорност на министрите.

2) Класически парламентаризъм (Великобритания и други европейски държави)

- ПЪРВАТА ИЗБОРНА РЕФОРМА (1832) разширява избирателния корпус до 5% от населението. Появява се едно силно и независимо народно представителство. Това е времето на индустриалната революция, когато буржоазията натрупва значителни богатства. Развитието на парламентаризма е в своя разцвет – „Златната епоха”.

Парламентаризмът е монистичен. Пряко се избира камара на общините. Основните политически решения се взимат именно в парламента. Утвърждава се принципа на парламентарното върховенство. През този период разбирането за парламентаризма е „Управление чрез дискусия”: а) дискусия, която отразява тенденциите в развитието на общественото мнение; б) открити публични дискусии – аргументи „за” и „против” възможните опции, рационални публични разисквания. Това е и времето на парламентарното красноречие.

Парламентаризмът придобива своя пълнокръвен облик.

- ВТОРАТА ИЗБИРАТЕЛНА РЕФОРМА (1868) бележи появата на „партийните машини” – националните политически партии. Изчезват независимите депутати. Реалната власт се пренася от парламента към правителството, в което като министри влизат водачите на мнозинството в парламента. Във Великобритания обществените настроения се канализират от 2 основни партии – виги и тори; либерали и консерватори. В началото на XX век либералите биват изместени от лейбъристите.

3) Съвременен рационализиран парламентаризъм (След края на II Световна война)
Стабилизира се положението на правителството. Наблюдават се 3 тенденции: а) правителството се формира на парламентарна основа; б) усъвършенстване на процедурата за ангажиране на политическата отговорност на правителството чрез порицание (Франция) и вот на недоверие (Германия); в) конституционализиране на правния статус на политическите партии. Те са поставени в условия да служат на общото благо.

II. Особености на парламентаризма в България

1. Президентът се избира пряко от избирателите, не от парламента.
2. Президентът не разполага с възможността да разпуска предсрочно НС (разпускането по чл.99, ал. 5 се прави не по преценка на президента, а поради предписание на К - когато НС се е оказало неспособно да образува правителство).
3. Президентът няма законодателна инициатива (освен за ревизия или приемане на К)

III. Народно събрание

Общодържавен представителен орган. Това качество се обуславя от неговия състав. То се състои от политически представители на различни социални слоеве на обществото. НС се състои от 240 народни представители (чл.63), избрани чрез общо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване.
Срокът на пълномощията на парламентите е установеният период, през който те съществуват и функционират като държавни органи, упражнявайки принадлежащите им властнически пълномощия. Срокът на пълномощията на НС според К-ята е 4-годишен. Този срок е оптимален.
Срокът на пълномощие на НС се прекратява с изтичане на 4-годишния му мандат или от деня на предсрочното му разпускане. Срокът на пълномощието на народните представители се прекратява с изтичане на легислатурата (лат. Legis- закон, latus-внесен ) на НС, освен ако мандатът на народните представител не бъде прекратен предсрочно на основания, предвидени в чл. 72 К: при подаване на оставка; при влизане в сила на присъда за лишаване от свобода или когато изпълнението на присъдата не е отложено; при установяване на неизбираемост на депутата или несъвместимост; при смърт.
В условия на война, военно или др. извънредно положение, настъпило след изтичане на мандата на НС, то може да продължи срока на своите пълномощия до възстановяване на статуквото, след което в срок от 2 месеца се насрочват избори за ново НС.
Срокът на пълномощие на НС може да се прекрати предсрочно според К (чл.99, ал.5 ), ако се изчерпят всички конституционни възможности парламентът да състави правителство.Тогава президентът разпуска НС, назначава служебно правителство и насрочва парламентарни избори. Президентът не може да разпуска НС през последните 3 месеца на своя мандат.
Предсрочно прекратяване на мандата на НС може да има и ако повече от ½ от народни представители трайно го напуснат.

Мястото на НС в държавната организация се обуславя от неговите правомощия, от начина на образуване и от състава му. НС притежава законодателни правомощия на единствен законодателен орган в Р България. Само то може да приема, отменя и изменя закони. Законодателните правомощия на НС не могат да бъдат делегирани или отстъпвани.
НС притежава “компетенция за компетенциите”. То е компетентно да определя компетенциите на др. държавни органи, тяхната организация и правомощията им, като приема устройствени закони, уреждащи статуса им. Такива са З-н за КС, З-н за съд. власт, З-н за местн. самоуправление и местн. адм-ция и др.
Актовете на НС имат висша юридическа сила в сравнение с актовете на други държавни органи.