27. Престъпления против честта – видове. Разврат. Трафик на хора.

Обида и клевета
Чл.146. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.21 от 2000 г.) Който окаже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.
Обида – обидата и клеветата са умишлени и противоправни посегателства върху духовните ценности на личността – честта и достойнството на човека. Те са винаги и само престъпления от частен характер, поради което се преследват по тъжба на пострадалия. Основният състав на обидата се намира в чл.146/НК. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние има две форми: първата се заключава в казване на нещо унизително, а втората се осъществява чрез действие, жест и се заключава в извършване на нещо унизително за честта и достойнството на пострадалия. С осъществяването на изпълнителното деяние се засяга субективната чест и достойнството на лицето – самочувствието му, неговата самооценка. Дори да става дума за нещо, което е вярно по своето съдържание, това не изключва обидата. Обидата може да е присъствена или отсъствена. Обидата е типично резултатно престъпление – узнаване от пострадалия на унизяващото го обръщение. Характерната форма на вината е пряк или евентуален умисъл. По подобие на леките телесни повреди и тук има място за т.нар. реторсия. Съгласно чл.146,ал.2, ако пострадалият е отвърнал веднага с обида, то съдът може да освободи и двамата от наказание.

Квалифицирани състави: ако е нанесена публично, т.е. тя е осъществена на място, където е имало минимум две лица, които са могли да възприемат казаното или извършеното; ако е разпространене чрез печатно произведение или по друг начин; ако страна(пострадал или субект) на обидата е длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му.
Чл.147. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г., бр.21 от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му препише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.
(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
основният състав на клеветата се намира в чл.147/НК. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на позорно обстоятелство или приписване другиму на престъпление. За разлика от обидата адресат не е самият пострадал, а трето лице. Освен това средството на клеветата не е оценка, а факт, който от своя страна трябва да бъде позорен. За извършване на клеветата не се изисква присъствие на пострадалия, но от друга страна засягащият го факт трябва да е неверен, в противен случай няма да е налице престъпление. Клеветата е резултатно престъпление – узнаване на позорен факт от страна на поне едно трето лице. Формата на вината е пряк или евентуален умисъл. Квалифицираните състави са както при обида, но има и един допълнителен: ако са настъпили тежки последици. За разлика от обидата институтът на реторсията е неприложим.
Чл.148. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г) За обида:
1. нанесена публично;
2. разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;
3. на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
4. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г., бр.21 от 2000 г.) от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.21 от 2000 г.) За клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици, наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.
(3) В случаите на ал.1, т.1 може да намери приложение ал.2 на чл.146.
Чл.148а. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.21 от 2000 г.) Който разгласи устно, чрез печатни произведения или по друг начин данни, обстоятелства или твърдения за другиго, основаващи се на неправомерно придобита информация от архива на Министерството на вътрешните работи, се наказва с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
Субект може да е всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в разгласяването на някакъв факт, като не се изисква той да е позорен, както при клеветата. Престъплението е резултатно – узнаване на факта от страна на поне едно трето неовластено за това лице. Формата и видът на вината са пряк или евентуален умисъл.

Разврат
Чл.149. (изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.) - (1) (изм.,ДВ,бр.107 от 1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва за блудство с лишаване от свобода до пет години.
Субект на престъплението по чл.149 може да е всяко наказателноотговорно лице – без значение е полът му. Изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на физически контакт с пострадалия, който обаче не е обективно насочен към съвкупление. Пострадал може да е всяко лице, ненавършило 14г. и понеже е малолетно, неговото съгласие няма значение. Престъплението е резултатно – изчерпва се с осъществяването на физически контакт. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Престъплението има и специална цел – деецът да възбуди или удовлетвори свое полово желание. Съгласно чл.158 при последвал брак между двете лица деецът не се наказва.
(2) (изм.,ДВ,бр.107 от 1996 г.) Когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на безпомощното състояние на пострадалия или чрез привеждането му в такова състояние, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
(3) (изм.,ДВ,бр.107 от 1996 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно или представлява особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(4) (нова,ДВ,бр.107 от 1996 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:
1. ако е извършено от две или повече лица;
(5) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) За блудство наказанието е лишаване от свобода от пет до двадесет години:
1. ако е блудствано с две или повече малолетни лица;
2. ако е причинена тежка телесна повреда или е последвал опит за самоубийство;
3. ако представлява опасен рецидив.
ако блудството е с лице в безпомощно състояние, т.е. когато пострадалият не е могъл да окаже съпротива; ако блудството е било принудително, т.е. е извършено чрез употреба на сила или заплашване(съставно престъпление); ако пострадалият е бил приведен в безпомощно състояние(алкохол или медикаменти), като това не трябва да е станало по принудителен път; ако деянието е било извършено повторно или представлява особено тежък случай; ако е извършено от две или повече лица; ако е блудствано с две или повече лица; ако е причинена телесна повреда или е последвал опит за самоубийство; ако представлява опасен рецидив – престъплението е по-тежко наказуемо.
Чл.150. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.,бр.107 от 1996 г.) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние, се наказва с лишаване от свобода до пет години, а в особено тежък случай - с лишаване от свобода от две до осем години.
тук неговото съгласие не е лишено от значение, то може да изключи наличието на престъпление. За да има престъпление е нужно блудството да се извърши с пострадал, който се намира в безпомощно състояние, чрез принуда(употреба на сила или заплашване) или чрез привеждането му в бузпомощно състояние.
Чл.151. (1) Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.
(2) Който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.
характерно за тях е, че страните по тези престъпления са от различен пол. В чл.151,ал.1 е предвидено престъплението съвкупление с лице, ненавършило 14г. субект може да е всяко наказателноотговорно лице, както от мъжки така и от женски пол. Изпълнителното деяние се изразява в извършване на полово снушение с малолетен, като той не трябва да е в безпомощно състояние или да е приведен в такова, нито да е използвана принуда. Понеже пострадалият е малолетен, неговото съгласие е без значение и не изключва престъплението. Престъплението е резултатно – заключава се в полов акт между дееца и пострадалия. Формата и видът на вината са пряк умисъл. Ако е последвал брак между тях деецът не се наказва. В чл.151,ал.2 предвижда съвкупление с лице, което е навършило 14г., но не разбира свойството или значението на извършеното(слобоумно лице).
Чл.152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол:
1. лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;
2. като го принуди към това със сила или заплашване;
3. като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от две до седем години.
(2) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до десет години:
1. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) ако изнасилената не е навършила осемнадесет години;
2. ако тя е низходяща сродница;
3. (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) ако е извършено повторно.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години:
1. ако е извършено от две или повече лица;
2. ако е причинена средна телесна повреда;
3. ако е последвал опит за самоубийство;
4. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) ако е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция;
5. (пред.т.4,ДВ,бр.92 от 2002 г.) ако представлява опасен рецидив.
(4) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.92 от 2002 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години:
1. ако изнасилената не е навършила четиринадесет години;
2. ако е причинена тежка телесна повреда;
3. ако е последвало самоубийство;
4. ако представлява особено тежък случай.
основният състав е в чл.152,ал.1. То е едно от най-тежките престъпления против половата неприкосновеност на жената, поради което тук чл.158 не е приложим. Субект може да бъде само лице от мъжки пол. Изпълнителното деяние се изразява в съвкупление, извършено против волата на жената, лишена от възможност за самоотбрана, ако е използвана принуда или ако е приведена в безпомощно състояние. Престъплението е резултатно – полов контакт между дееца и пострадалата. Формата и видът на вината са пряк умисъл. По-тежко наказуеми са случаите когато: пострадалата не е навършила 18г., ако тя е низходяща сродница, или ако е извършено повторно; също така престъплението е по-тежко наказуемо ако е извършено от две или повече лица, ако е причинена телесна повреда, ако е последвал опит за самоубийство; ако изнасилването е извършено с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция; ако представлява опасен рецидив. Това престъпление е още по-тежко наказуемо ако изнасилената не е навършила 14г., ако е последвало самоубийство; ако е причинена тежка телесна повреда; ако представлява особено тежък случай.
Чл.153. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода до три години.
предвижда съвкупление с принуда, при което се използва материална или служебна зависимост. Материална зависимост има, когато пострадалата получава някакви необходими за своята издръжка средства от дееца. Служебна зависимост е налице, когато трудовото положение на пострадалата се определя в една или друга степен от дееца. Престъплението е резултатно – съвкупление на дееца със зависимата от него пострадала. Формата и видът на вината са пряк умисъл. При последвал брак между двете лица деецът не се наказва.
Чл.154. Съвокуплението между възходящи и низходящи, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.
Това е едно от най-типичните престъпления на т.нар. необходимо съучастие. От фактическа гледна точка не може да има само един деец, а от юридическа – всяко от тях върши отделно умишлено престъпление. Субекти могат да бъдат само лица, между които е налице възходящо или низходящо родство или пък са братя и сестри, осиновени и осиновители. Изпълнителното деяние се изразява в извършване на съвкупление между двете лица, което се извършва доброволно, по взаимно съгласие. Престъплението е резултатно – съвкупление на лицата. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Чл.155. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г., бр.92 от 2002 г., бр.26 от 2004 г.) Който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от триста до шестстотин лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който предоставя систематически помещения на различни лица за полови сношения или за блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от петдесет лева до петстотин лева.
(3) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.92 от 2002 г.) Когато деянията по ал.1 и 2 са извършени с користна цел, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от петстотин до хиляда лева.
(4) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Който е склонил или принудил друго лице към употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с цел проституиране, свожда към съвокупление, хомосексуални действия или блудствени действия, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.
(5) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Когато деянието е извършено:
1. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
2. по отношение на малолетен, непълнолетен или невменяем;
3. по отношение на повече от две лица;
4. повторно,
наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от сто хиляди до триста хиляди лева.
(6) (пред. ал.3,изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.; пред.ал.4,бр.21 от 2000 г.) Който въвлече малолетни лица в развратни действия, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
чл.155,ал.1 и ал.2 и чл.156/НК. Субект и на трите престъпления може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Чл.155,ал.1 предвижда престъплението “склоняване на лице от женски пол към проституция, блудствени действия или съвкупление”. Изпълнителното деяние се изразява в склоняване към тези действия. Склоняването се изразява в извършване на дейност по мотивиране на жена да осъществява полови контакти с неограничен брой лица срещу материални облаги. Престъплението е на просто извършване – не е нужно караната да проституира да се е съгласила, а още по-малко да е започнала да проституира. Формата и видът на вината са пряк умисъл.
Чл.155,ал.2 визира престъплението “предоставяне на помещения за развратни дейности”. Изпълнителното деяние се изразява в системното предоставяне на помещение за осъществяване на полови контакти или блудствени действия. Системно означава, че деянието трябва да се осъществи най-малко три пъти. Престъплението е резултатно – заключава се в държането на предоставеното помещение от поне три двойки. Формата и видът на вината е пряк умисъл.
Чл.156. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) - (1) (пред.чл.156,изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който отвлече лице от женски пол с цел да бъде предоставено за развратни действия, се наказва с лишаване от свобода до десет години и с глоба до хиляда лева.
(2) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, когато:
1. отвлеченото лице не е навършило 18 години;
2. отвлеченото лице е предоставено за развратни действия, или
3. отвличането е с цел лицето да бъде предоставено за развратни действия извън границата на страната.
Изпълнителното деяние се изразява в отвличане на лице от женски пол. Престъплението е резултатно – поставяне на пострадалата на място, в което тя не желае да пребивава и което поне първоначално не е известно на другите. Формата и видът на вината е пряк умисъл. Предвижда се и специална цел – пострадалата да бъде предоставена за развратни действия.
Чл.157. (1) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.; изм.,бр.92 от 2002 г.) Който извърши полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, като употреби за това сила или заплашване или използва положение на зависимост или надзор, както и с лице, лишено от възможност за самоотбрана, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години, както и с обществено порицание.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.,бр.62 от 1997 г., бр.92 от 2002 г., бр.26 от 2004 г.) Който извърши хомосексуални действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не представлява престъпление по ал.1, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години.
(3) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.26 от 2004 г.) Който извърши хомосексуални действия по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(4) (пред. ал.3,ДВ,бр.89 от 1986 г.; отм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.)
(5) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;пред. ал.4,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.10 от 1993 г.,бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Който с цел да си набави имотна облага свожда другиго към хомосексуални действия, както и този, който чрез даване или обещаване на облага склони другиго към такива действия, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до хиляда лева.
Чл.158. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) В случаите на чл.149-151 и 153 деецът не се наказва или наложеното наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.
Чл.159. (изм.,ДВ,бр.92 от 2002 г.)
(1) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява произведения с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Който излага, представя, предлага, продава или дава под наем произведения с порнографско съдържание на лице, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
(3) За деяния по ал.1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на произведението е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като такова.
(4) Когато деянието по ал.1-3 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(5) Който държи порнографско произведение, за създаването на което е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като малолетен или непълнолетен, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.
(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.