26. Престъпления против здравето – видове телесни повреди; състави.

Телесна повреда
Чл.128. (1) Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройството на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Чл.129. (1) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
Чл.130. (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129, се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;попр.,бр.31 от 1982 г.;изм., бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) За лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба до триста лева.
(3) Ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. РЕТОРСИЯ
Чл.131. (1) (пред.чл.131,ДВ,бр.62 от 1997 г.) За причиняване на телесна повреда:
1. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително и от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползуващо се с международна защита;
2. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
3. на майка или на баща;
4. (доп.,ДВ,бр.95 от 1975 г.,бр.62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;
5. (изм.,ДВ,бр.95 от 1975 г.) по начин, особено мъчителен за пострадалия;
6. (нова,ДВ,бр.95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл.128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;
7. (нова,ДВ,бр.28 от 1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;
8. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
9. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост;
10. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) с користна цел;
11. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;
12. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.; изм.,бр.103 от 2004 г.) по хулигански подбуди
наказанието е лишаване от свобода: от три до дванадесет години при тежка телесна повреда; от една до пет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл.130, ал.1 и до една година или пробация по чл.130, ал.2.
(2) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.103 от 2004 г.; доп.,бр.43 от 2005 г.) За причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода:
1. от пет до петнадесет години при тежка телесна повреда;
2. от три до десет години при средна телесна повреда;
3. от една до пет години при лека телесна повреда по чл.130, ал.1;
4. до три години при лека телесна повреда по чл.130, ал.2.
Чл.131а. (пред. ал.2 на чл.131,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.89 от 1986 г., бр.103 от 2004 г.) Ако телесната повреда представлява опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда лишаване от свобода от пет до дванадесет години, а при средна телесна повреда лишаване от свобода от три до осем години.
Причиняването на телесна повреда е друго престъпление против личността. То представлява противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната му цялост. Телесна повреда са и физическата болка и страданието. Необходимо е да се прави разлика между убийството и причиняването на телесна повреда, чийто състави се отнасят като поглъщащ към погълнат. Ще е налице винаги и само опит за убийство, ако деецът има пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия. Прекият умисъл се определя по следните критерии – място на удара, средства и сила на удара. Когато мястото на удара е жизненоважно, средствата могат да причинят смърт и силата на удара го прави смъртоносен, приема се, че деецът е искал да умъртви пострадалия и следователно има пряк умисъл. Ако обаче такъв умисъл няма, налице е само причиняване на телесна повреда. Съставите на отделните видове телесни повреди – тежка, средна и лека, също се намират помежду си в отношение на поглъщане. Ако с едно деяние се причинят няколко различни вида телесни повреди, то съставлява само едно престъпление, което се квалифицира съобразно най-неблагоприятната за пострадалия телесна повреда. Престъпленията, с които се причинява телесна повреда, са винаги резултатни, на реално увреждане и следователно, за да има довършено престъпление, трябва да се стигне до засягане на здравето.
Според степента на засягане телесните повреди биват – тежки, средни и леки. Според формата на вината биват умишлена или непредпазлива.
Тежка телесна повреда означава такова разстройство на здравето, което се дължи на загуба на някакъв жизненоважен орган или жизненоважна функция. Според чл.128,ал.2/НК тежка телесна повреда имаме при продължително разстройство на съзнанието(непригодност на пострадалия да се ориентира и контактува с околните); постоянна слепота с едното или двете очи; постоянна глухота(и на двете уши); загуба на речта(постоянна); детеродна неспособност(също постоянна); обезобразяване, което причинява постоянно разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на бъбрек, слезката или крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота(това е такова болестно състояние, което се отличава с голяма продължителност).
Средна телесна повреда е такова разстройство на здравето, което представлява загуба на някакъв жизненоважен орган или жизненоважна функция, като е налице само тяхното трайно затрудняване – трябва да продължава поне 30дни. Според чл.129,ал.2/НК средна телесна повреда са: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта; трайно затрудняване на движението на крайниците, снагата или врата; трайно затрудняване на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст; избиване на зъби; обезобразяване на лицето или на други части на тялото( не засяга сетивата); постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; разстройство на здравето временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната или коремната кухина.
Лека телесна повреда бива с разстройство и без разстройство на здравето – чл.130(1) и (2). Причиняването на лека телесна повреда, за разлика от другите телесни повреди, е престъпление, само ако бъде извършено умишлено. По общо правило то е престъпление от частен характер. При него има място за т.нар. реторсия – ако пострадалият е отвърнал веднага със същата телесна повреда, то съдът може да освоби и двамата от наказателна отговорност.
Умишлена тежка телесна повреда – чл.128,ал.1, умишлена средна телесна повреда – чл.129,ал.1 и умишлена лека телесна повреда – чл.130. По-тежко квалифицираните случаи на умишлена телесна повреда наподобяват тези на умишленото убийство. Те са квалифицирани най-напред според лицето, на което се причиняват: на длъжностно лице, представител на обществеността, военно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита; на баща или майка; на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице; на съдия, прокурор, следовател или на лице от състава на МВР при или по повод изпълнението на службата му.
Според субекта умишлените телесни повреди биват: от длъжностно лице, представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнението на службата или функцията му; от лице, извършило умишлена друга тежка или средна телесна повреда по чл.128 и чл.129, за което не е постановена присъда; когато телесната повреда е причинена при условията на опасен рецидив – чл.131а,ал.1,т.11/НК; от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група
Според метода на извършване умишлената телесна повреда бива: по начин особено мъчителен за пострадалия – чл.131,ал.1,т.5; по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, или с особена жестокост; с користна цел; с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление; по хулигански подбуди.
Привилегирован състав – ако телесната повреда е причинена при превишаване пределите на неизбежната отбрана; при афектен умисъл – ако телесната повреда е причинена в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие.
Непредпазливото причиняване на телесна повреда е предвидено в чл.133. То е наказуемо само при тежката и средната телесна повреда. В чл.134 е предвиден квалифициран състав на телесната повреда – при професионална небрежност. Ако деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е по-тежко. Ако след деянието деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.
Чл.132. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;доп.,бр.89 от 1986 г.) За телесна повреда, в случаите по чл.131а, причинени другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:
1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;
2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;
3. (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) лишаване от свобода три месеца или пробация до шест месеца при лека телесна повреда по чл.130, ал.1;
4. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г., бр.103 от 2004 г.) пробация до шест месеца или глоба от сто до триста лева по чл. 130, ал. 2.
(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Чл.133. (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Който причини другиму по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Чл.134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немърливо изпълнение на занятие или на друга правна регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:
1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и
2. (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) с лишаване от свобода до две години или с пробация при средна телесна повреда.
(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.
(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда или лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.
(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.
Чл.135. (1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до двеста лева.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Ако в случая на предходната алинея заразените са непълнолетни лица до 16-годишна възраст или са заразени повече от две лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години или глоба до петстотин лева.
(3) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази по непредпазливост другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба до двеста лева.
(4) (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до двеста лева.
(5) (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) Лице, болно от венерическа болест, което откаже да се лекува или се отклонява от редовно задължително лекуване, се наказва с глоба до триста лева, налагана по административен ред.
(6) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до шест месеца.