24. Класически и кейнсиански подход към определяне обема на производтсвото. Функции на потреблението, инвестициите, държавните разходи и нетния износ.

Кейнсианските възгледи, изложени в книгата на Джон М. Кейнс "Обща теория за заетостта, лихвения процент и парите", променят приетите дотогава представи за класическия модел на икономиката. Според тях гъвкавият лихвен процент не може да гарантира изравняване на спестяването с инвестициите, защото те не зависят само от него, а и от редица други фактори. В икономиката също така съществуват монополни предпроятия, които пречат на спадането на цените, които не са гъвкави в посока надолу, както е изложено от класиците. Заплатите също не са гъвкави в посока надолу, а безработица съществува. Следователно икономиката не винаги работи с пълния си потенциал и не е съвършен саморегулиращ се механизъм.

1) Функции на потреблението С
Според Кейнс потреблението на домакинствата, или личното потребление зависи от разполагаемия доход. В рамките на националната икономика съществува зависимо потребление от дохода - то се увеличава с нарастване на дохода и обратно. Следователно линията на потреблението е издигаща се надясно права. Увеличението на дохода с определена величина води до нарастване на потреблението с по-малка величина. Отношението между потреблението и дохода се определя като пределна склонност към потребление (МРС). Съответно при по-висока стойност на МРС линията С ще е по-наклонена и обратно.
В икономиката съществуват зависимо потребление и автономно потребление. Зависимото потребление е равно на произведението между пределната склонност към потребление и дохода. Автономното потребление се обяснява чрез хипотезата за перманентния доход и модела за жизнения цикъл на потреблението.
Следователно функцията на потреблението е
С = автономно потребление + зависимо потребление

2) Функции на инвестициите
Инвестициите са вторият елемент на съвкупното търсене, според кейнсианците те са независими от дохода. При промяна на дохода (У), величината на инвестициите не се променя и поради това тяхната линия е хоризонтална. Възможно е само изместването й нагоре и надолу в зависимост от редица недоходни фактори, като например лихвения процент. Неговото нарастване оскъпява инвестиционните проекти и това измества линията надолу и обратно. Друг фактор са очакванията за фирмите за бъдещи продажби - линията се качва при оптимистични очаквания и обратно. Данъците също оказват влияние, ако в модела на разглеждане включим държавата.

3) Съвкупно планирани разходи (ТРЕ) и съвкупно планирано производство (ТРР)
В разглеждания модел фирмите планират инвестициите си като отчитат влиянието на изброените фактори, а от своя страна потребителите планират своето потребление. В следствие на това съвкупното предлагане често се квалифицира като "съвкупно планирано производство", а съвкупното търсене - "съвкупни планирани разходи".

Ако допуснем, че фирмите винаги планират и произвеждат количество, което е равно на доходите на домакинствата, то при тази идеална ситуация линията ТРР е наклонена под ъгъл 45 градуса, а линията ТРЕ се извежда чрез вертикалното сумиране на линията на потреблението и линията на инвестициите. Когато двете линии са с равен наклон и ТРЕ=ТРР, то е постигнато макроикономическо равновесие.