24. Възникване, развитие и предназначение на конституционния контрол и надзор

Прототип на контрола за конституционност може да се търси в Свещената римска империя - там съществуват две съдилища, съблюдаващи за спазването на вертикалното разделение на властите.
В Европа първоначално се налага виждането, че законът не трябва да подлежи на оспорване, той е продукт на "разум,освободен от страсти", на един непогрешим законодател, както е и резултат на борбата между монарх и парламент, следоватъелно контролът е излишен. Първи опит да се въведе механизъм за съобразяване на законите с някакви по-висши ценности е решението по делото Бонъм във Великобритания - съдия отменя закон, защото противоречи на основополагащи принципи на обществото. Все пак тази идея не получава развитие, заради принципа на парламентарния суверенитет. Войните и икономическите кризи до първата половина на 20. век обаче доказват, че в много случаи законът е "страст, освободена от разум", което води до създаването на одел за конституционен контрол върху законодателната власт - идея, поддържана от абат Сейес и доразвита от Ханс Келзен. Към този момент в САЩ вече съществува система на дифузен контрол върху законодателната власт - всички съдилища имат задължението да проверяват законите за конституционност, но тази система е неприложима в континенталната правна система, защото налага противоречиви правомощия на съдията. Така се обосновава създаването на единен орган за конституционен контрол.
В САЩ по делото Marbury vs. Madison Върховният съд на САЩ обосновава решението си, че всеки съд има задължението да преценява за конституционносъобразност законите. Този контрол се осъществява дифузно, инцидентно, решението има сила само за конкретния казус и обратно действие, но спецификите на прецедентната правна система обвързват към това решение всички правни субекти на територията на САЩ.
Европейският модел има две разновидности:
-предварителен(френски) - компромис межу идеята, че законодателят не трябва да бъде възпрепятстван, и нуждата от контрол;
-последващ(австрийски)
Наред с това в Европа има и държави без такива механизми - Великобритания, Нидерландия(дифузен контрол за съобразност на законите с международните договори). Съществуват и системи, които съчетават концентрирания модел с елементи на дифузен (Португалия) и обратното (Канада, скандинавски държави). В Иран има специален орган, който проверява законите за съобразност с конституцията и нормите на шериата.
КС е институционен компонент на правовата държава, гарант за върховенството на конституцията, връзка между учредителна и учредена власт. Неговото място е на границата межу правно и политическо, което поставя въпроса за съдебната сдържаност(пасивен е КС на Унгария, активни са ФКС на Германия, ВС на САЩ, Съдът в Люксембург, конституционните трибунали в Полша и Испания). КС е неутрална власт, юридически арбитър и гаранция срещу злоупотреба с предоставените му правомощия са най-вече качествата на съдиите.
Правомощия на КС:
-абстактен и конкретен контрол за конституционност;
-абстрактно тълкуване на конституцията(Хърватска, Литва, България, САЩ - еволютивно развитие) - проблем за съотношението със съдебния активизъм;
-гаранция за хоризонталното и вертикално разделение на властите;
-пречка пред установяване на авторитарни режими - съдебна инстанция по обвинения срещу президента, контрол за конституционност на политическите партии;
-контрол върху избори и референдуми;
-индивидуална конституционна жалба;
Място на КС в разделението на властите - неутрален орган извън класическите власти или част от съдебната власт.