25. Престъпления против живота. Убийство – видове; състави. Особени хипотези на непредпазливо убийство. Криминален аборт.

Убийство
Чл.115. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години.
Убийството е най-тежкото престъпление против личността, защото засяга най-ценното благо на човека – неговия живот. Човешкият живот е изключителна ценност, заради което се ползва от засилена наказателно-правна защита. На първо място той не може да бъде отнет дори със съгласието на пострадалия. На второ място е криминализирано не само умишленото, но и убийството по непредпазливост, наричано – причиняване другимо смърт поради непредпазливост. На трето място НК обявава за наказуемо също така приготовлението за убийство, а също така и неуспялото подбудителство към убийство.
Основният състав на убийството е в чл.115/НК. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се състои в умъртвяването на друго лице. Умъртвяването по своята същност представлява въздействие върху човешкия организъм до степен да причини биологична смърт. То се върши най-често с действие, но е възможно да бъде извършено и чрез бездействие. Умишленото убийство е резултатно престъпление – на реално увреждане. Престъпният резултат е настъпването на биологичната смърт. Формата на вината е умисълът – пряк или евентуален.
Чл.116. (1) (пред.чл.116,ДВ,бр.62 от 1997 г.) За убийство:
1. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;изм.,бр.10 от 1993 г.,бр.62 от 1997 г.) на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита;
- Длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице и на лице ползващо се с международна защита. Съгласно чл.93,т.1/НК длъжностно лице е: служител в държавно учреждение(т.е. изпълнява от името и за сметка на държавата своите пълномощия); лице, което изпълнява ръководна работа в някакво юридическо лице извън структурата на държавния апарат и лице, което извършва работа, свързана с пазене на чуждо имущество в такова юридическо лице(а също така и еднолични търговци и частни нотариуси и помощник-нотариуси). Нужно е също така неговото убийство да е било извършено при или по повод на службата му. Вторият възможен пострадал е представител на обществеността – според чл.93 това е лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция, като неговото убийство също трябва да е извършено при или по повод изпълнението на функциите му. Третият възможен пострадал е военното лице. Такова лице е военнослужещият и запасният по време на сборове и мобилизация. Четвъртият възможен пострадал е лице ползващо се с международна защита – за него не се изисква да се установи, че убийството му е извършено при или по повод изпълнението на неговата задача. Съгласно чл.93 с международна защита се ползват лицата, за които е предвидена такава защита в международен договор, по който РБ е страна.
2. (изм.,ДВ,бр.10 от 1993 г.) от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на Полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му;
3. на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;
- Следващите възможни пострадали, които се ползват от повишена защита, са по т.3 – бащата, майката, рожденият син или дъщеря. Предвидено е по-тежко наказание във всички случаи, когато бъде убит родител, дори и осиновител, докато убийството на рождено дете се наказва по-тежко, отколкото на осиновено.
4. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;
- убийсвто на бременна жена и малолетно дете или на повече от едно лице. Убийство на повече от едно лице има, когато множество пострадали се умъртвяват не само от един и същи деец, но и въз основа на едно общо негово решение. Без значение е дали убийството им се е извършило с едно или няколко отделни деяния.
5. на лице, което се намира в безпомощно състояние;
- това е всеки пострадал, който не би могъл да се защити, да окаже съпротива на дееца – поради малолетство, престарялост и болест или по каквато и да е друга причина.
6. по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост;
- убийство по начин опасен за живота на мнозина. Необходима е и е достатъчна смъртта само на едно лице, а убийството трябва да се извърши така, че да възникне опасност за живота и на други лица;
- убийство със средства, опасни за живота на мнозина. В този случай резултатът е същия, но той идва не от създадената обстановка, а от средството на престъплението(взрив);
- убийство, извършено по особено мъчителен за убития начин, като това се преценява по физическите преживявания на пострадалия. Преди да умре пострадалият е изпитал силни страдания, неприсъщи за обикновеното настъпване на смърт(чрез бавнодействаща отрова). Тези действия могат само да предхождат смъртта;
- убийство, отличаващо се с особена жестокост. Този случай се преценява по психическите преживявания на дееца – изпитвал е удоволствие от убийството. Действията, с които се извършва това убийство могат не само да предхождат, но и да следват смъртта на пострадалия (разчленяване на трупа).
7. с користна цел;
- деецът цели да набави имотна облага за себе си или за другиго чрез убийството;
8. с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;
- Улесняване е налице, когато пострадалият се отстранява като пречка за извършване на друго престъпление. Прикриване има, когато се затруднява разкриването на друго, вече извършено престъпление ( убийство на очевидец); не е нужно поставената цел да бъде постигната, достатъчно е тя да е била поставена при извършването на убийството;
9. извършено предумишлено;
- Определящо за всяко предумишлено убийство е това, че решението за неговото извършване е взето предварително в сравнително спокойно състояние;
10. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;
11. (пред.т.10,ДВ,бр.92 от 2002 г.) извършено по хулигански подбуди и
- Това най-често е убийство по незначителен повод, който позволява на дееца да покаже, че се смята за необвързан със социалните норми;
12. (доп.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.50 от 1995 г.; изм.,бр.153 от 1998 г.; пред.т.10,изм.,бр.92 от 2002 г.) представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда,
(изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
(2) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.153 от 1998 г., бр.103 от 2004 г.; доп.,бр.43 от 2005 г.) За убийство на съдия, прокурор, следовател, лице от състава на Министерството на вътрешните работи, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от Националното управление по горите или на служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, наказанието е лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Чл.117. (1) Приготовление за убийство по чл.115 и 116 се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.
Чл.118. (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл.115 - лишаване от свобода от една до осем години, а в случаите на чл.116 точки 1-6 - лишаване от свобода от три до десет години.
- убийство, извършено при афектен умисъл по чл.118/НК – в този случай е налице силно раздразнение у дееца, което е било предизвикано от пострадалия с противоправно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни по чл.93,т.10. Това убийство наподобява превишаването пределите на неизбежната отбрана, понеже е също реакция на противоправно нападение. Разликата обаче между двата случая е съществена – докато в предходния случай убийството е за защита, то тук убийството е за отмъщение. При превишаването пределите на неизбежната отбрана нападението още не е прекратено, а тук нападението е вече прекратено. По тези съображения съставът на по-леко наказуемото убийство по чл.118 има субсидиарно значение спрямо този на чл.119 и затова ако пределите на неизбежната отбрана бъдат превишени в състояние на афект, намира приложение само чл.119;
Чл.119. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
- убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл.119/НК. Тук деецът е в положение на неизбежна отбрана, като отбива противоправно нападение. Защитата обаче не съответства на нападението по опасност или характер. Тя превишава пределите по чл.12,ал.2/НК умишлено и без уплаха или смущение, а непредпазливото им превишаване съставлява непредпазливо убийство по чл.122/НК, докато наличието на уплаха или смущение води съгласно чл.12,ал.4/НК до изключване на наказуемостта и на престъплението изобщо;
Чл.120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години.
- убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след това – чл.120. съображенията за по-леко наказание в този случай са заради болките, които самата пострадала е изпитала по време на родилните мъки или веднага след това. Убийството е умишлено. Ако обаче бъде извършено по непредпазливост, неговата наказуемост е изобщо изключена съгласно чл.125/НК и деянието, макар съставомерно и общественоопасно, няма да съставлява престъпление;
Чл.121. (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
- убийство на токущо родена рожба с чудовищен вид от родител по чл.121/НК – субект на това престъпление може да бъде всеки един от родителите, а пострадал не всяко новородено, а само това, което има чудовищен вид. Време на това убийство е времето само и непосредствено след раждането.
Чл.122. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действащо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се състои в умъртвяване, лишаване от живот на пострадалия. Престъплението е резултатно – смърт на пострадалия. Формата на вината е непредпазливост, като е възможна и в двата си вида – самонадеяност и небрежност. Непредпазливото убийство е по-тежко наказуемо ако смъртта е причинена от огнестрелно оръжие, силно действащо отровно вещество или ако е на две или повече лица. Огнестрелните оръжия са “технически уреди, които чрез използване на енергия на взривни вещества могат да изхвърлят твърди предмети, причиняващи механично поразяване на целта”. За понятието отровни вещество няма легално определение, но може да се направи заключение, че това е такова вещество, което е годно да нанесе значителни поражения на човешкия организъм, а понеже отровното вещество по чл.122,ал.2 е и силно действащо, това означава, че то може дори в малки количества да нанесе тежки, включително и смъртоносни поражения. В този смисъл може да се определи, че силно действащо отровно вещество е това, което, поето дори в малки количества, може да доведе до неговата смърт. Непредпазливото убийството ще е на две или повече лица, когато тяхната смърт бъде причинена само с едно деяние. Ако смъртта им бъде причинена от отделни деяния, ще е налице реална съвкупност от непредпазливи престъпления. Т.е. този състав изключва идеалната съвкупнсст.
Чл.123. (1) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
Субект на убийството може да е всяко лице, а не само лице, което има право да упражнява дейността. Ако обаче престъплението бъде извършено от лице, което няма право да упражнява дейността или занятието, ще се осъществи по-тежко наказуемият състав по чл.123,ал.2/НК. Изпълнителното деяние е причиняването на смърт поради незнание или немарливо изпълнение. Незнанието представлява липса на достатъчно технически познания или на достатъчно практически опит, а немарливо изпълнение означава, че лицето има необходимите знания и опит, но не се е съобразило с тях. Престъплението е резултатно – смъртта на пострадалия. Съгласно чл.123,ал.4 “ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е по-леко”. Тази дейност се различава от самоволния отказ както от фактическа, така и от юридическа гледна точка. От фактическа гледна точка положителната дейност по чл.123,ал.4 е изградена на принципа на усърдието, а не на резултата, т.е. достатъчно е до настъпването на смъртта на пострадалия деецът да направи всичко, което може, за спасяването му.
(2) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.
(3) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал.1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал.3 - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години.
Чл.124. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.
Това престъпление е със смесена форма на вината. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в причиняване на телесна повреда на пострадалия, при което обаче се стига до неговата смърт. Тук следователно се изключва идеалната съвкупност между умишленото причиняване на телесната повреда и непредпазливото убийство. Престъплението е резултатно, при това с усложнен престъпен резултат – основен – телесна повреда, и допълнителен – смърт на пострадалия. От обективна гледна точка се изисква смъртта да е в причинна връзка с нанесената преди това телесна повреда. От субективна гледна точка се изисква винаги и само умишлена форма на вина за телесната повреда и непредпазлива за смъртта.
(2) (нова,ДВ,бр.95 от 1975 г.;изм.,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго тежко противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.
(3) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.92 от 2002 г., бр.103 от 2004 г.) Ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години.
(4) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) Когато деянието по ал.1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.
Чл.125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току-що родена рожба.
Чл.126. (1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от министерството правила, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
Това престъпление има няколко различни състава. По своята същност обаче то представлява непозволено умъртвяване на плода на бременна жена. Субект на престъплението може да е всяко лице, без бременната. Той може да има висше медициско образование или не. Когато няма извършеният от него криминален аборт ще е по-тежко наказуем – чл.126,ал.2. Предмет на престъпното посегателство винаги е плодът. Изпълнителното деяние се изразява в умъртвяването му, което може да стане извън определените за това места или в тях. Съгласието на бременната не изключва противоправността и престъплението изобщо, но никога не я ангажира с наказателна отговорност – чл.126,ал.4. Ако обаче тя не е дала съгласието си криминалният аборт ще бъде по-тежко наказуем съгласно чл.126,ал.5. престъплението е резултатно – на реално увреждане и се изразява в унищожаването на плода. Формата на ваната са пряк или евентуален умисъл.
(2) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години.
(3) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество.
(5) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години.
(6) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.
Чл.127. (1) Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до три години.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в подпомагане на другиго към самоубийство(създаване на условия, улесняване на самоубийството) или склоняване на другиго към самоубийство(мотивиране на пострадалия). Престъплението е резултатно – смърт на пострадалия или последвал опит за самоубийство. Формата на вината е пряк или евентуален умисъл. В този случай е налице едно посредствено извършителство на умишлено убийство. Пострадалият не носи наказателна отговорност, защото извършеното от него самоувреждане е несъставомерно.
Чл.127,ал.3 визира един специален случай на склоняване другиго към самоубийство – довеждане на зависимо лице до самоубийство с евентуален умисъл. Тук е необходимо пострадалият да се намира в материална или друга зависимост от дееца. Субект на престъплението може да бъде само лице, което разполага с определена материална или друга власт по отношение на пострадалия. Изпълнителното деяние се изразява в мотивиране на другиго за извършаване на самоубийство, но по такъв начин, който сам по себе си са общественоопасни – чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на пострадалия. Жестоко отнасяне е налице, когато на пострадалия се причини физическо страдание, а системно унизяване има, когато поне три пъти се нанесат обиди с думи или действия. Това е същинско престъпление на системно извършване. Престъплението е резултатно – настъпила смърт в резултат на самоубийството или последвал опит за такова. Формата и видът на вината са евентуалният умисъл. Ал.4 на чл.127 предвижда отговорност и за непредпазливо довеждане на зависимо лице до самоубийство.
(2) За същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.
(3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допущал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
(4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.