24. Избирателна система – определение, възникване, развитие. Мажоритарна и пропорционална система. Развитие на избирателната система на Р България. Избирателно законодателство.

Избирателната система е инструмент за формиране на представителните органи. Народът чрез избирателния корпус предоставя на определени лица – политически представители, да осъществяват държавната власт от негово име и в негов интерес.
Изборите са онзи демократичен фундамент, върху който се изгражда държавното управление. Основната част от политическите институции на всяка конституционна система се формират чрез избори. Те легитимират държавните институции, дават им първично основание да осъществяват своята компетентност, но това върви с власт, която по презумпция се осъществява от името на избирателите в публично осъществен интерес.
Избирателното право е основно, конституционно, политическо право, което се основава на два основополагащи конституционни принципа: на суверинитет и политически плурализъм.

Мажоритарна избирателна система
МИС се основава на правилото, че мнозинството взима политическите решения, а малцинството се подчинява. МИС могат да се изпълняват от колективни и еднолични органи., в едно- и многомандатни райони. МИС са прости за прилагане. Правилата, които се използват при тях са понятни и разбираеми за кандидатите и избирателите. В основата са математическите действия събиране и сравняване на величини. В зависимост от вида на мнозинството МИС се делят на:

1) мажоритарна система на относителното мнозинство – свързано е с надмощието на един кандидат по отношение на останалите, при което той събира най-много гласове. Печелившият кандидат побеждава опонентите си всеки един, взет по отделно, т.е. гласовете му превъзхождат гласовете на всеки един от противниците му. Това е система на първия, преминал чертата. Системата не значи, че избрания кандидат трябва да победи всички останали кандидати, взети заедно.
и
2) мажоритарна система на абсолютното мнозинство – правилата изискват за спечелването на мандата кандидатът да е получил повече от половината от действителните подадени гласове. Той побеждава своите противници не само по отделно, но и всички, взети заедно. Той е абсолютният победител.

МИС водят до стабилни парламентарни мнозинства. Личностният избор на избирателя е на преден план. Тук принципът на представителството се нарушава заради голямата загуба на гласове. Гласовете за кандидатите, които не печелят мандата, се губят. Затова победителят печели всичко, а победеният – нищо.

Пропорционална избирателна система
ПИС могат да се използват само за избор на колективни органи в многомандатни избирателни райони. Сърцевината е отношението между гласове и мандат – на принципа на справедливото разпределение, при което всяка партия печели толкова, колкото избирателите й отредят. При ПИС се търси съответствие между дяла на гласовете и дяла на мандата. Така парламентът е отражение на нацията – основната цел на ПИС се разграничава в зависимост от математическите правила. По-сложни са от тези на МИС, тъй като те предполагат деление. При ПИС решаващи са политическите програми на партиите и кандидатите, а не личностните качества на кандидатите.

Избирателно законодателство
В момента действат четири самостоятелни избирателни закона, от които три с практическо значение
1) 1990 – Закон за избор на ВНС – той макар че не е отменен няма практическо приложение, тъй като според гл. IX от К представителите се избират по общия ред
2) Закона за избор на народни представители
3) Закона за МИ – въвежда избори за общински съвет, кметове на общини, кметове на кметства
4) Закона за избиране на президент и вицепрезидент, който въвежда президентската институция
Идеи за избирателен кодекс, който да обедини цялата законодателна материя по изборите, но този законопроект все още не е приет.

Характеристика на съвременната българска избирателна система
Основите на българското законодателство са поставени в Търновската Конституция.
Конституцията установява парламентарна форма на управление. 2 вида – асиметричен и хибриден. НС е най-стабилният орган на конституционната система. Моделът е хибриден.
Разделение на властите: НС не може да бъде разпуснато от държавния глава или правителството. Само при:
ако депутатите са под 180, когато НС не може да излъчи правителство – чл.99; когато НС реши да се саморазпусне и да свика ВНС; Конституцията регламентира изборния процес.
4 основни принципа – всеобщо, пряко, равно, тайно избирателно право, чл./ 45-6 от К.
Колективните органи се избират по ПИС.
Едноличните органи – МИС с абсолютно мнозинство – президент, кмет на община и кметство;
1990 – ВНС, 200 депутати се избират пропорционално и 200 мажоритарно
От 1991 – се избира само по ПИС за избор на НС. В Европа ПИС е предпочитана. Тя дава сравнително вярно изображение на предпочитанията на избирателите. ПИС води до разпокъсаност на политическия живот и не може да създава еднопартийно правителство. ПИС в България е в най-елементарния си вариант. Политическите партии подреждат кандидатите
Избор на кметове – от 1995 има закон за местните избори.