23. Правоотношения на събирателното дружество с трети лица. Прекратяване на дружеството и на членството.

Правоотношения на събирателното дружество
Външни са правоотношенията между събирателното дружество като юридическо лице и други субекти, които са породени от определени юридически факти. По правило тези отношения се уреждат от императивни правни норми. Външните отношения се обособяват в 3 групи:

1. Външни отношения във връзка с представителството на събирателното дружество - всеки съдружник може да представлява събирателното дружество, тоест всеки от съдружниците се счита за негов законен представител. Чрез дружествения договор представителството може да се възложи на част от съдружниците, на един от тях или на несъдружни. Не съществува пречка и едно лице да бъде едновременно управител и представител на събирателното дружество, но това не е задължително. Съдружникът, който представлява събирателното дружество трябва да се впише в търговския регистър. Ограничаването или отнемането на неговата представителна власт от останалите съдружници няма действие спрямо трети добросъвестни лица, ако не е вписано. Отнемането на представителната власт може да стане само по съдебен ред.

2. Външни отношения във връзка с отговорността на съдружниците за задълженията на събирателното дружество - като юридическо лице събирателното дружество отговаря неограничано за своите задължения, но успоредно с тази отговорност за същите задължения отговарят и съдружниците. Отговорността на съдружниците има гаранционен характер спрямо кредиторите на събирателното дружество. Тази отговорност е:
а) неограничена,защото те отговарят с цялото си секвестируемо имущество, а не до размера на вноските си в капитала на събирателното дружество.
б) солидарна,тъй като всеки от тях отговаря пред кредиторите на събирателното дружество за изпълнение на цялото задължение. Съдружникът не може да иска разделяне на задължението между него и останалите според определения в дружествения договор начин за участие в разпределението на загубите на събирателното дружество. В тази му част договорът има действие само във вътрешните отношения и не може да се противопостави на кредитора.
в) лична - при смърт на съдружник задължението се разпределя между неговите наследници.
г) непряка - тъй като искът на кредитора задължително трябва да се предяви срещу събирателното дружество. По избор на кредитора искът може да се насочи и едновременно срещу един или няколко съдружници,но не може да предяви иск срещу съдружник без да е предявил и срещу събирателното дружество, тоест то задължително е ответник.
д) действа назад във времето, тъй като при встъпване в съществуващото събирателно дружество новият съдружник отговаря за изпълнението на задължения, които дружеството е поело преди встъпването, тоест за период, през който встъпващото лице може и да не е знаело, че такова дружество е съществувало.

3. Правоотношения между събирателното дружество и лични кредитори на съдружник - Кредиторът на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник и да иска прекратяване на дружеството с писмено предизвестие.

4. Правоотношения, при които съдружник влиза в правоотношения с дружеството като трето лице. Това е възможно от юридическата обособеност (персоналитета) на СД. Хипотезите на се изрично уредени, но се извличат от общите правила на гражданското и търговското право.
1) Договаряне сам със себе си – съдружникът може да бъде законен представител на дружеството и като такъв да сключи договор със себе си като физическо лице – от една страна той ще се подпише като представител на СД, а от друга като физическо лице. Това е възможно да стане ако има съгласие на останалите съдружници да участва в договора в двойно качество.
2) Съдружникът като физическо лице дава пари на заем на дружеството и се явява негов кредитор. В същото време той в качеството си на съдружник е и длъжник, защото отговаря неограничено с имуществото си за задълженията на дружеството.

Прекратяване на дружеството и членството. Събирателното дружество може да се прекрати по два начина:
1. С правоприемство - налице е при преобразуване на събирателното дружество, което може да стане чрез превръщането му в друг вид търговско дружество или чрез реорганизиране. За преобразуване е необходимо съгласие на всички съдружници.
2. С ликвидация - основанията за това са:
- случаи, които са предвидени в дружествения договор
- решение на съдружниците
- съдебно решение /само в предвидените в закона случаи/:
а/ При недействителност на неговото учредяване
б/ При обявяването му в несъстоятелност
в/ При изключване на съдружник - това може да стане при две хипотези:виновно неизпълнения на задължение по дружествения договор и обективна невъзможност за изпълнение на задължението. Към виновното неизпълнение се включват и случаите,при които съдружникът действа против интересите на събирателното дружество. По искане на съдружник съдът може вместо да прекрати събирателното дружество да изключи виновния съдружник.

Прекратяване членството на съдружник - по принцип прекратява-нето на членството на един съдружник води до прекратяване и на събирателното дружество.
Прекратяването на членството може да настъпи на различни основания:
а/ Искане на личен кредитор на съдружник;
б/ Искане на синдика при несъстоятелност на съдружник - по принцип не съдружниците, а СД е търговец, но те могат да бъдат търговци на свое собствено основание и като такива подлежат на обявяване в несъстоятелност.
в/ С предизвестие - в този случай съдружникът упражнява свое потестативно право, тоест то не е проява на негово виновно неизпълнение на задължения по дружествения договор.
г/ При смърт или поставяне под пълно запрещение на съдружник физическо лице и при прекратяване на съдружник юридическо лице. Поставянето под ограничено запрещение на съдружник не прекратява членството му. Той може да бъде изключен поради невъзможност да изпълнява своите дружествени задължения.