23 Международен арбитраж

Под международен арбитраж се разбира процедурата за разглеждане на спор между страните от арбитражен съд, чието решение е задължително за тях. Задължителността на решението е това, което отличава арбитража от всички разгледани досега политически средства.
Арбитражният съд се създава по споразумение между страните в спора и работи в съответствие с това споразумение и в рамките на споразумението.
Като форма за уреждане на международните спорове международният арбитраж е известен още от древността. Среща се в древна Гърция, по-късно получава широко разпространение през средновековието. Традиционно за арбитри са привличани германските императори и папите.
САЩ има значима роля в утвърждаването и развитието на международния арбитраж. 1794г. САЩ и Великобритания сключват договор за арбитражно разглеждане на споровете. До 1871г. САЩ сключват 171 споразумения за арбитражно уреждане на спорове с държавите от Латинска Америка.
Арбитражът може да бъде доброволен и задължителен. Доброволният арбитраж, наричан още и изолиран, се създава за даден конкретен случай със специално арбитражно споразумение. Задължителният арбитраж се сключва за разрешаване на бъдещи спорове.
Споразумението за създаване на арбитражен съд може да им различни форми. То може да бъде част от международен договор или предмет на отделен договор. Споразумението може да се сключва по повод решаването на определен вид спорове, както и за разрешаване на всички възникнали спорове, неуредени по друг път.
Важен момент в развитието на арбитражния съд са Хагските мирни конференции от 1899г. и 1907г. На арбитража в Конвенцията от 1907г. се отделя значимо място. Текстовете от член 37 до края са посветени изключително на арбитража. Член 37 дава определение на арбитража: “Международният арбитраж има за предмет уреждането на спорове между държави от съдии по техен избор и въз основа на зачитане на правото. Прибягването до арбитраж включва задължение за добросъвестно подчинение на решението.”
Арбитражно споразумение може да се сключи по повод на вече съществуващи спорове или за уредба на възможни бъдещи спорове.
Още на първата Хагска мирна конференция се създава Постоянен арбитражен съд, чието съществуване се препотвърждава и изменя незначително с Конвенцията от 1907г. седалище на така създадения Постоянен арбитражен съд е Хага. Съдът разполага с международно бюро, което служи за секретариат на съда, а също така пази архивите и изпълнява всички административни функции. Съгласно член 49 Международното бюро се ръководи и надцирава от Постоянен административен съвет, който се състои от акредитираните в Хага дипломатически представители на страните. Функциите на предсетадел на съвета изпълнява министърът на външните работи на Холандия. Съветът решава всички административни въпроси, изработва правилник за вътрешния ред, назначава и уволнява служители в бюрото. Арбитрите се вписват в нарочен списък. Съветът работи при кворум от девет члена, решенията се взимат с мнозинство. За приетите правилници съветът съобщава на страните по Конвенцията и всяка година представя отчет за дейностите на съда, за административната работа и разходите.
Всяка държава посочва най-малко четири лица с призната компетентност по въпросите на международното право. Лицата, включени в списъка се съобщават на всички договарящи държави, арбитрите се назначават за срок от шест години, като мандатът им може да бъде подновяван.
Когато държавите решават да се отнесат до съда за решаване на спор, те избират арбитрите, образуващи съда, въз основа на общия списък. Ако не се постигне споразумение, всяка държава определя двама арбитри, от които само един може да бъде неин поданик. Тези арбитри избират свръх арбитър. Ако не се избере по този начин свръх арбитър, се прибягва до услугите на трета държава и накрая до теглене на жребий. С така провеждаия се избор се конституира съставът на арбитражния съд, на който се поверява отсъждането по спора.

Арбитражно производство
Прибягването до арбитраж се уговаря в специално споразумение, наречено компромис. В него се определят предметът на спора, сроковете, евентуални особени правила на съда и др. Компромисът може да се изработи както от страните, така и от Постоянния съд, ако това му бъде възложено от страните.
Производството се състои от две части – писмена и устна. Писменото производство е подготвително. Състои се в изготвяне на изложения и контраизложения, които се връчват на противната съда и съда, заедно с приложени писмени доказателства. Устната част се състои от изложение на доказателствата и доводите на двете страни. Води се протокол. Заседанията са при открити врати само по решение на съда и със съгласието на страните.
Съдът може да ангажира и трети страни. Когато на място трябва да се изследва дадено доказателство на територията на трета държава, съдът се обръща направо към нейното правителство, като действията се изпълняват съобразно вътрешното законодателство на третата страна.
Устната част се обявява за приключена от председателя на съда, след което се пристъпва към съвещания. Съвщанията на съда са тайни. Решенията се вземат с мнозинство от членовете на съда. Решенията са мотивирани и се подписват от председателя и от секретаря на съда. Прочитат се на открито заседание пред представители и съветници на страните. Такива решения са окончателни и не подлежат на обжалване.
Ако възникне спор във връзка с тълкуването или изпълнението на решението, ако не е уговорено друго, спорът се отнася до съда, постановил решението. Страните могат в компромиса да си запазят правото да искат преглед на решението с молба към съда, постановил решението. Прегледът на решението може да бъде мотивиран само с откриването на нов факт или обстоятелство, които са били неизвестни на съда и на страната, която иска прегледа.
Арбитражното решение, постановено при спазване на изложената процедура е задължително само за спорещите страни.

Съкратено арбитражно производство
Възможно е опростено арбитражно производство, когато споровете позволяват това. Арбитрите са само трима, а въпросът за свръхарбитър се решава направо чрез жребий.
Производството е писмено. Всяка страна, както и съдът, може да иска явяване на свидетели и вещи лица и да иска от тях устни обяснения.