23. Субекти на правото. Индивидуални субекти.

Увод: Търговското право произвежда гарантирането на производството. То е статуса на производителите на блага, производителите на тези блага и гарантиращите тези права (застрахователите). Правото не може да даде правохарактер на обществото. Обществото трябва да има такива качества, че да може да се прилга това право.

Субекти на правото са лицата и техните общности на които това качество е признато по предвиден в правото ред. Съществуват три основни регламентирани от правото начина за конституиране на колективните субекти на правото.
За физическите лица правото също установява ред за получаване качеството субект на правото. Освен понятието субект на правото, съществува понятието адресати на правните норми и субекти на правните отношения и правните връзки. Адресатите са винаги конкретизирани (физическо или юридическо лице).
Индивидуалните субекти на правото са физическите лица, на които съответната правна система установява субективни права и юридически задължения.
Физическите лица притежават качествата:
Правоспособност – това са лицата от момента на своето раждане. Тя се изразява в притежаването на субективни права и юридически задължения, без оглед на това дали обекта е в състояние само да ги реализира. Тя по принцип е неограничена. Нейният обем от права и задължения зависи от състоянието на обществото (икономическото).
Дееспособност - изразява се в способността на субектите сами да осъществяват субективните си права и юридическите си задължения. Тя изисква съзнателно активно поведение, тя настъпва при наличието на съответна психо-физическа зрялост на физическите лица. В съвременните демократични правни системи, пълната правоспособност се придобива след навършване на 18г възраст (в Европейските страни). От 14-18г, лицата са частично дееспособни. Лицата, които страдат от психически заболявания също могат да бъдат напълно дееспособни и частично дееспособни. Това зависи от вида и степента на заболяването
Деликтоспособност – се изразява в способността на субектите да носят юридическа отговорност за своето поведение (постъпки). Тя, за разлика от дееспособността настъпва при различни възрастови граници, в зависимост от вида на юридическата отговорност. Например: наказателната деликтоспособност настъпва с навършването на 14годишна възраст. Административно наказателната отговорност настъпва с навършването на 16годишна възраст. Гражданско – правната (частно – правната) деликтоспособност настъпва с навършването на 18 годишна възраст. (Важно: Правото винаги стой на страната на ощетения (пострадалия), защото няма гаранция да се обещети лице ненавършило 18 годишна възраст.
Навършилите 18 годишна възраст, които страдат от психически заболявания също могат да бъдат напълно дееспособни и частично дееспособни. Това зависи от вида и степента на заболяването. Критерият е дали са разбирали значението на своето поведение – интелектуалната страна и волевата – дали са могли да ръководят своите постъпти.
Системата от юридическите права и задължения образуват правния статус на субектите на правото.
(Списание: Съвременно право! Списание: Юридически свят !)
Правният статус на физическите лица исторически се развива на принципа на равноправието и така поддържа хомеостазиса – равновесието в обществото. На фактическото неравенство на членовете на обществото, правото противопоставя равноправието.
Правният статус обхваща системата от икономически, социални , политически и културни права и свободи (интелектуални).