23. Конституционни гаранции на основните права и свободи на гражданите. Субекти на особена закрила.

1. Най-съществените последици от конституционализацията на основните права са свързани с юридическите им гаранции. Те могат да се систематизират следните групи:
В международноправен аспект:
- международни гаранции, съдържащи се в универсалните и регионалните инструменти по правата на човека;
Във вътрешното право се открояват:
- функционални гаранции, обхващащи конституционните принципи на народния суверенитет, разделението на властите, плурализма, господството на правото и хуманизма;
- институционални гаранции, включващи конституционното и административното правосъдие, както и съдебната защита на правата пред независими и безпристрастни съдебни органи.

2. Правото на защита е право на самостоятелни активни действия на лицето, чиито права и законни интереси се накърняват; на тези действия не трябва да се пречи и те трябва да се зачитат от всички и в този смисъл правото на защита има абсолютен характер. То е и неотменимо и може само да бъде ограничавано в определени случаи на извънредно положение.

3. Юридическото съдържание на правото на защита се съдържа в чл. 56 КРБ:
„Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява със защитник”
Правото на защита по чл. 56 не трябва да се схваща само като право на българските граждани, то е и основно човешко право. Това е естествено (биосоциално) право на индивида да се защитава, когато се нарушават или застрашават негови права или интереси. Следователно това право е всеобщо на две равнища:
- всеобщност по отношение на българските граждани;
- гаранция на жизнените права на всяка личност, която се намира на територията на Р. България (т.е. чужденци, лица без гражданство и т.н.)

Текстът на чл. 56 не изчерпва нормативната уредба на конституционното право на защита. Освен в него като обща разпоредба, в КРБ има и специални разпоредби – чл. 30 ал. 4,5; чл. 32, ал. 1; чл 45 и т.н. Това са норми, в които се урежда правото на защита в определена област (съдебната) или във връзка с конкретно материално субективно право (чест, достойнство, добро име) или точно определен вид защита (адвокатска).
Защитата на правата и законните интереси на гражданите и на техните организации е функционално неотделима от адвокатурата. По силата на чл. 56 обаче и според чл. 134 адвокатската защита не се ограничава само до защита пред органите на съдебната власт.

4. Субекти на особена закрила според КРБ са: семейството, децата (чл. 14) и жената-майка (чл. 47 ал 2), лицата останали временно без работа (чл. 51), старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания (чл. 51, ал 2, 3)