22. Събирателно дружество. Права и задължения на съдружниците.

Събирателно дружество е образувание на две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма при солидарна и неограничена отговорност на съдружниците. Учредяването на събирателно дружество изисква сключване на дружествен договор, като учредителите трябва да бъдат най-малко 2 дееспособни лица – физически или юридически (могат да бъдат и капиталови дружества).

Търговска фирма – задължителен елемент от нея е фамилното име или фирмата на един от съдружниците и добавката СД, “съдружие” или “С-ие”.Отговорност на съдружниците – събирателното дружество е типично персонално дружество и при него съдружниците отговарят за задълженията на дружеството към кредиторите на дружеството.

Отговорността в събирателното дружество (СД) се характеризира със следните особености:
1. Отговорността е неограничена – съдружниците отговарят с цялото си имущество.
2. Отговорността е солидарна. Съдружниците са солидарно отговорни помежду си, но и за задълженията на дружеството. Ако съдружник плати задължение на дружеството той няма регрес към него, ако плати задължение на друг съдружник – има регрес.
3. Солидарността е особена, защото законът установява субсидиарност - принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение - срещу съдружниците.
4. Съдружниците отговарят за задълженията на дружеството не само от момента от когато са станали съдружници, но и за старите задължения.

Събирателното дружество (СД) се учредява с договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Търговския закон определя минимално необходимото съдържание на учредителния договор, а именно:
- името и местожителството, съответно фирмата, седалището и единния идентификационен код, както и адреса на съдружниците;
- фирмата, седалището, адреса на управление и предмета на дейност на дружеството;
- вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им;
- начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;
- начина на управление и представителство на дружеството.

Вписване на дружеството в търговския регистър.
Заявлението за вписване се подава от името на всички съдружници, защото всеки съдружник има право да управлява дружеството, включително и да иска вписване. Към заявлението се прилага и учредителния договор. Лицата, който според дружествения договор представляват дружеството представят образци от подписите си.

Правоотношения между съдружниците биват два вида – външни и вътрешни. Вътрешни отношения са отношения между съдружниците и дружеството. По начало тези отношения обхващат т. нар. членствени правоотношения.
Членственото правоотношение обхваща две групи права – имуществени и неимуществени:

Имуществени права:
1. Право на част от печалбата – това право се определя съразмерно с дела на съдружника, а той се определя на базата на неговата вноска, която се коригира с печалбите и загубите на дружеството.
2. Право на обезщетение – то е в две насоки:
- за необходимите разноски за дружествените работи – разноски, които са необходими и полезни;
- за вредите, които е претърпял във връзка с дружествените работи, но трябва да има причинна връзка между вредите и дейността на дружеството.
3. Право на лихва – лихва върху вземането си за разходи и вреди.
4. Право на ликвидационен дял – ликвидационният дял е парично вземане.

Неимуществени права – те са не прехвърлими, докато имуществените могат да се цедират:
1. Право на участие в управлението – това право, визира отношенията вътре в дружеството. Правото на управление произтича от качеството съдружник, а не е последица от друг юридически факт.
2. Част от управлението е правото на глас – съдружникът не може да е лишен от него.
3. Право на вето – притежава го всеки съдружник. Особености:
- Право на вето има само съдружник, който има право да управлява. Ако съдружниците са решили само един да управлява, то те нямат право на вето.
- Правото на вето може да се упражни само преди да се извърши дадено действие. Това е право на съдружника да се противопостави на дадено действие.
4. Право на контрол – възможност за всеки от съдружниците да се осведомява за работите на дружеството, да преглежда търговските книги, дружествените и други книжа и да иска обяснение от управителите.

Задължения на съдружниците:
Имуществени задължения:
1. Задължение за вноска. Вноската е неотменимо задължение, защото ако дружеството не разполага с имущество не може да съществува.
2. Задължение за лихва. Лихва се дължи в две хипотези:
- Когато съдружникът е забавил внасянето на своята парична вноска. Ако е забавил внасянето на непарична вноска – той не дължи лихва, а обезщетение за забава.
- Когато е взел без основание пари от дружеството.
Задължението за лихва възниква, независимо дали е включено в дружествения договор. Размерът на лихвата е законен, а титуляр на вземането е СД.

Неимуществени задължения:
1. Задължение за въздържане от конкурентна дейност - съществуват две хипотези:
- Забрана съдружникът да не участва в друго дружество –съдружникът не може да участва в друго дружество със същия предмет на дейност.
- Забрана съдружникът да сключва сделки както от свое име, така за своя или чужда сметка в пределите на предмета на дейност на дружеството. / когато съдружникът е прокурист, търговски пълномощник или комисионер на друг търговец/.
2. Задължение за лични усилия и грижи в дружеството. Ако не е уговорено друго всеки съдружник дължи на дружеството онази грижа, която полага за собствените си дела.